На този ден: През 1962 г. в Берлин са разменени съветският разузнавач полковник Абел и американският летец Пауърс

<span style="font-size: larger;"><strong>Рудолф Абел</strong></span><br /> <br /> Истинското име на Рудолф Абел всъщност Уилям Фишер, кадрови офицер от съветското външно разузнаване от 1927 г. Още в началото на Втората световна война той е включен в партизанска подривна група в тила на немската армия. Именно в този период се сприятелява с реалния Рудолф Абел, чието име после взема, след като го арестуват в САЩ.<br /> <br /> След войната Фишер отново постъпва в разузнаването. Той е внедрен в САЩ с псевдоним &bdquo;Марк&rdquo;, но първоначално през 1948 г. под самоличността на литовския бежанец Кайотис най-напред се установява в Канада. Впоследствие се добира до Ню Йорк и с името Емил Робърт Голдфус работи под прикритието на художник и фотограф в Бруклин, като събира и предава на Центъра изключително ценна информация. Дейността му е толкова успешна, че само няколко месеца по-късно той е награден с орден &quot;Червено знаме.<br /> <br /> Фишер успява да организира две големи агентурни мрежи, едната от които действа в Калифорния, Бразилия, Мексико и Аржентина, а другата е на Източния бряг на САЩ. Тези мрежи действат извънредно ефективно, като непрекъснато осигуряват на Москва най-ценна секретна информация. Съветските учени, работещи над атомния проект, си спомнят как техният научен ръководител академик Игор Курчатов редовно им давал по две-три безименни листчета с уникални разчети, позволяващи работата им да върви бързо.<br /> <br /> През 1952 г. обемът на информацията, доставяна на Центъра през Абел, нараства до такава степен, че на него вече му трябва личен помощник-радист. За тази цел от Центъра изпращат 32-годишния майор Николай Иванов (Рейно Хейханен - карелец по националност). Това се оказва съдбоносна грешка.<br /> <br /> На 21 юни 1957 г. късно вечерта Уилям Фишер е арестуван от агенти на ФБР. Заслугата за залавянето му е на радиста Хейханен, който през петте години съвместна работа с Фишер затъва в истории с жени и почти се алкохолизира. От Центъра си дават сметка за възникналата опасност и го извикват в Москва уж за директни инструкции. Той обаче надушва подготвената му клопка и по време на предвиденото спиране в Париж вместо да отиде в резидентурата на КГБ, потърсва политическо убежище в американското посолство в Париж. Специален самолет го откарва в САЩ.<br /> <br /> Центърът успява да предупреди Фишер за провала и започва да подготвя извеждането му през Мексико. ФБР обаче вече е по петите му. Фишер все пак успява да унищожи всичко свързано с разузнавателната си дейност. Нахлулите през нощта в жилището му агенти на ФБР намират само писма от съпругата му и дъщерята.<br /> <br /> Точно по това време се появява легендарното име Рудолф Абел. Фишер се старае да даде на Центъра да разбере кой точно е арестуван в Ню Йорк и да предотврати евентуална радиоигра с Москва от негово име, затова се легитимира под името на приятеля си Рудолф Абел. При това Абел е починал още през 1955 г. И наистина, докато е в САЩ, американските служби никога не узнават кого всъщност са заловили и съдят.<br /> <br /> По време на разследването Абел/Фишер категорично отрича принадлежността си към съветското външно разузнаване, отказва да дава показания на процеса и отхвърля всички опити на служители на американското разузнаване да го убедят да им сътрудничи. Хейханен обаче вече е дал подробна информация и Абел/Фишер е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз. На 14 октомври същата година започва шумен процес, в края на който Абел/Фишер е осъден на 32 г. затвор.<br /> <br /> Трябва да се отбележи, че Абел случва на адвокат. Джеймс Донован в миналото е работил в разузнавателните служби на САЩ, а по време на Нюрнбергския процес е представител на американската страна. Именно той е постигнал много за смекчаване на присъдата, а след това за размяната на Абел. В заключителното си слово пред съда той призовава да не се прибягва до смъртно наказание: &bdquo;Напълно е възможно в обозримо бъдеще американец от подобен ранг да бъде заловен в Съветска Русия. В този случай размяната на затворници по дипломатически канали би могла да бъде призната като съответстваща на националните интереси на САЩ.&rdquo;<br /> <br /> Известният западен историк на разузнаването Санш де Грамон, изучил всички материали по делото на Абел и разпитал множество хора, включително бившия директор на ЦРУ Алън Дълес и ръководителя на ФБР Едгар Хувър, нарича Абел &bdquo;рядък тип личност&rdquo;. &rdquo;Той се чувстваше еднакво уверен и в изкуството, и в политиката, той беше не само талантлив художник, добър музикант и отличен фотограф, но и изключителен лингвист, способен математик, физик, химик. За развлечение той четеше Айнщайн, решаваше задачи от висшата математика и бързо разшифроваше ребусите в &bdquo;Сънди таймс&rdquo;. А фразата на Дълес за желанието му да има &bdquo;такива трима-четирима души като Абел в Москва&rdquo; става крилата и е сред най-високите признания за Абел/Фишер.<br /> <br /> В затвора той най-после успява да изпълни една своя мечта &ndash; да учи висша математика. Разрешено му е да рисува и впоследствие да изнесе част от този архив. В килията овладява рисуването върху коприна, което предизвиква възхищение на затворническото началство. По молба на началника на затвора Абел рисува портрет на президента Кенеди. Той споделя килията с обикновени криминални, които изпитват към него особено уважение. Разделяйки се с тях, той получава необичаен подарък &ndash; червен флаг със сърп и чук, макар съветската символика да е обърната надолу с главата.<br /> <br /> <span style="font-size: larger;"><strong>Франсис Гари Пауърс</strong></span><br /> <br /> Франсис Пауърс постъпва във ВВС през 1950 г. като пилот на изтребител, а се включва в програмата на ЦРУ за изпълнение на шпионски и разузнавателни мисии с U-2 над СССР и страните от Варшавския договор през 1956 г.<br /> <br /> По това време ЦРУ вече изпраща шпионски самолети над Съветския съюз от бази в Пакистан и Норвегия. Пилотите на U-2 са легендирани, че работят в Националната администрация по аеронавтика и космонавтика (НАСА).<br /> <br /> След обучението в Невада Пауърс е изпратен в базата на U-2 в Инджирлик, Турция, за да изпълнява полети по турско-съветската граница. През 1960 г. е прехвърлен в Пакистан. На 1 май 1960 г. (в деня на един от националните празници на Съветския съюз) той излита от Пешавар, Пакистан. По план след като прелети 6060 км, от които 4670 км над съветска територия, трябва да се приземи в Бьодо, Норвегия.<br /> <br /> Сред местата в СССР, които ЦРУ се надява да бъдат заснети, са и тези, които биха разкрили напредъка в технологичното развитие на руските междуконтинентални балистични ракети. Шпионски самолет U-2 е разкрил полигона в Тюра Там (Байконур) още през август 1957 г. и от тогава американците редовно го навестяват. Наблюдателен полет на 5 април е показал строеж на нова стартова площадка за изстрелване на ракети.<br /> <br /> Президентът Айзенхауер дава разрешение за втори контролен полет над същия район, но е определил 1 май като абсолютен край на полетите на U-2, поне за известно време. Работата е там, че Айзенхауер, френският президент Шарл дьо Гол, британският министър-председател Харолд Макмилан и съветският премиер Никита Хрушчов имат предвидена среща на високо равнище за 16 май, след което Айзенхауер ще направи безпрецедентно посещение в Москва. Той не желае никакви инциденти да помрачават предстоящите събития.<br /> <br /> Както Пауърс твърди по-късно, той е бил уверен, че при тази височина (над 20 км) неговият U-2 няма да може да бъде достигнат и поразен от никакъв съветски самолет или ракета. Над Свердловск обаче е улучен от ракета С-75, засегнати са крилото, двигателят и опашната част на самолета. Пауърс успява да скочи с парашут, като след приземяването цивилни граждани го задържат до идването на милицията.<br /> <br /> След като самолетът не пристига в Норвегия, в ЦРУ разбират, че е станала беда. Предположенията им са потвърдени от прехванатите радиосъобщения, че руснаците са се опитали да свалят чужд самолет над съветска територия. В ЦРУ допускат, че Пауърс е загинал, и веднага изготвят прикриваща версия, според която американски синоптичен самолет на НАСА, излетял от Турция и проучващ &quot;горните атмосферни слоеве&quot;, не се е завърнал в базата си и се смята за изчезнал.<br /> <br /> На 5 май Хрушчов съобщава за свалянето на самолет във вдъхновена реч и заклеймява &quot;агресивните американски кръгове&quot; за това, че се опитват да попречат на конференцията на високо равнище с подобен провокационен акт. Съединените щати се придържат към синоптичната версия, добавяйки, че пилотът може да е бил в безсъзнание поради неизправност на кислородната система и че самолетът, оставен на автопилот, може би напълно случайно е нарушил съветското въздушно пространство.<br /> <br /> На 6 май Хрушчов държи нова реч, в която разкрива, че пилотът на самолета е &quot;жив и здрав!&quot;, и добавя, че е замълчал за това умишлено, тъй като в противен случай американците биха &quot;съчинили още някаква басня&quot;.<br /> <br /> Директорът на ЦРУ иска да подаде оставката си, но не му я приемат. Накрая Айзенхауер поема отговорността за станалото върху себе си, заявявайки, че просто е взел всички &quot;всички възможни мерки за защита на Съединените щати срещу изненадващо нападение&quot;.<br /> <br /> Хрушчов заминава за Париж, но отказва да вземе уча&not;стие в разговорите на високо равнище, докато Айзенхауер не се извини. Пътуването на Айзенхауер в Москва е отложено.<br /> <br /> Франсис Пауърс разказва чистосърдечно на следователите от КГБ всичко, което знае. Междувременно в Москва се подготвят за добре организиран показен открит процес срещу Пауърс.<br /> <br /> ЦРУ инструктира Сам Джаф &ndash; репортер от Си Би Ес, акредитиран за процеса, че трябва да говори за Пауърс &bdquo;не като за пилот на шпионски самолет, а като за пилот, който извършва разузнаване&quot;. За Москва Джаф пътува заедно със съпругата на Пауърс Барбара. Според репортера тя му казала, че ненавижда Пауърс, но ще го подкрепя от приличие.<br /> <br /> На 19 август 1960 г. Пауърс е осъден от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 10 г. лишаване от свобода и престоява в ГУЛАГ 21 месеца, като през това време дори понаучава и малко руски език.<br /> <br /> След завръщането си в САЩ Пауърс първоначално е обвиняван, че не е успял да унищожи шпионското оборудване в самолета и че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена. Въпреки всичко военните не повдигат обвинения срещу него.<br /> <br /> Пауърс е отличен от ЦРУ и лично е поздравен от Дълес. Той става пилот изпитател към корпорацията Локхийд еъркрафт. Без Пауърс да знае, ЦРУ се оплаква от него. Когато научава за това, той напуска Локхийд. По-късно лети на хеликоптер като наблюдател на пътното движение. На 1 август 1977 г. по време на поредния патрул Пауърс се разбива над Лос Анджелис. През 2002 г. е награден посмъртно за мисията, в която е свален през 1960 г.<br /> <br /> <span style="font-size: larger;"><strong>Посредникът за размяната Фолфганг Фогел</strong></span><br /> <br /> През август 2008 г. в Германия на 83 г. почива Волфганг Фогел, знаменитият посредник в операцията по размяна на шпиони от времето на Студената война.<br /> <br /> Адвокатът от ГДР Фогел за първи път влиза в ролята на посредник през 1962 г., когато участва в размяната на агента от КГБ Рудолф Абел, търпящ присъда в САЩ, за сваления над СССР американски летец Гари Пауърс.<br /> <br /> В продължение на следващите 30 години на моста Глиникер с посредничеството на Фогел са разменени около 150 шпиони от страните-съпернички в Студената война.<br /> <br /> През 1981 г. Фогел организира извеждането в ГДР на разкрития агент на Щази Гюнтер Гийом, който дълго време се намира в най-близкото обкръжение на канцлера на ГФР Вили Брандт.<br /> <br /> През 1986 г. с негова помощ на Запад пък отива Анатолий /Натан/ Шчарански - известен израелски политик.<br /> <br /> С посредничеството на Фогел от 1964 г. от Източна в Западна Германия са преминали около 34 000 политически затворници и 215 000 обикновени граждани. Западногерманските власти на практика са откупили тези хора от Източна Германия, заплащайки за тяхното право да отидат на Запад с 3,5 милиарда марки (около 2,7 млн. долара).<br /> <br /> Дейността на Фогел винаги е предизвиквала нееднозначни оценки. След падането на Берлинската стена го обвиняват, че е работил за Щази, че е получавал подкупи от желаещите да емигрират на Запад, както и че е правил далавери с имуществото на емигрантите. Върховният съд на ФРГ обаче напълно сне от него обвиненията.<br /> <br /> През 1993 г. Фогел е удостоен с персонална биографична книга, наречена &quot;Адвокат на дявола&quot;, а 10 години по-късно е един от главните герои на изложба в Бон, посветена на работата на спецслужбите по време на Студената война.<br /> <br /> Последните години от живота си Волфганг Фогел прекарва в дома си в Шлирзее в Бавария, където почива от сърдечна недостатъчност.<br /> <br /> <strong>/По материали в интернет/</strong><br /> &nbsp;