Версия: Великите сили, а не поп Кръстьо са предали Апостола

<strong>- Твърдите, че поп Кръстьо не е предател. Искате ново разследване ли?</strong><br /> - Да, смятам, че е нужно ново разследване на залавянето на Апостола и на обстоятелствата около него. Мисля, че то е дело на шпионските служби на великите сили. И че в тази разработка те са си сътрудничили по указания на техните държавни глави.<br /> <br /> &quot;Коги да е, истината ще излезе наяве&quot;, казва поп Кръстьо в дните след фаталните събития между 27 декември 1872 година, когато край Къкринското ханче е заловен Апостола и 18 /6 по нов стил/ февруари, когато е обесен. 100 години след гибелта на Апостола английската писателка Мерсия Макдермот пише: &quot;Подробностите от мрачните събития в Ловеч и до днес не са напълно обяснени.&quot; <br /> <br /> <strong>- А кой пръв уличава поп Кръстю? </strong><br /> - Твърдението, че поп Кръстьо е предал Левски, се появява още в деня на залавянето на Апостола на 27 декември 1872 година. Първа започва да твърди това Величка Хашнова, в чиято къща Левски има скривалище. Тя изпитва недоверие към поп Кръстьо още от преди месец На 18 ноември свещеникът е задържан в конака, ала на следния ден е пуснат. Комитетските членове се пипат: &quot;Защо?&quot;.<br /> <br /> А Величка недоумява: &quot;Моят брат Марин Поплуканов и Димитър Пъшков ги арестуваха, стояха в конака две недели и ги изпратиха в София в затвора! А попът стоя в конака само една нощ!&quot;. Наистина случката е шокираща и неясна. И така тръгва мълвата, че поп Кръстьо и каймакаминът на Ловеч са сключили сделка - от попа да не се търси отговорност за неговата комитетска дейност, а той да каже къде да бъде хванат баш комитата. Междувременно на поп Кръстьо се вменява председателкото място в Ловешкия революционен комитет.<br /> <br /> <strong>-Има ли и други източници, които хвърлят сянката на съмнение?</strong><br /> - Да. Любен Каравелов пише в своя вестник &quot;Независимост&quot;: &quot;Злоупотребил с комитетските пари, както и някои други неща, са били главната причина да предаде една християнска душа на турските джелати&quot;. Дори и Христо Ботев пише в същия брой: &quot;А нима между вази не се намира нито едно юнашко сърце, което да избави народа от тоя изедник и да отмъсти за покойния Левски&quot;.<br /> <br /> Малко по-късно Захари Стоянов посещава Ловеч, а Величка Ханшова му обяснява как стоят нещата. И той публикува своя дописка, в която официално попът е обявен за предател. Иван Вазов я прочита и пише своя запаметяващ се стих &quot;Той биде предаден и от едни поп!&quot;.<br /> <br /> Затова за следващите изследователи на делото на Левски като Иван Унджиев, Яна Язова, Митко Яворски, Крумка Шарова въпросът за предателството изобщо не стои. В това се усъмнява Макдермот и професор Иван Стоянов. Но професорът уточнява, че ако турските архиви не проговорят, истината няма да бъде разкрита.<br /> <br /> <strong>- Каква е вашата версия за залавянето?</strong><br /> - Смятам, че събитията трябва да се анализират в контекста на политическата обстановка в Европа и на Балканите. Мисля, че е имало съгласувани действия между шпионските служби на Австро-унгарската, Руската и Османската империи за залавянето на Левски. Тази моя версия се подкрепя от още няколко факта, пренебрегвани от историците. <br /> <br /> Димитър Панчовски в книгата си &bdquo;Последните дни на Васил Левски&ldquo; сочи, че на 30 декември 1869 г. в Букурещ се провело комитетско събрание. Там се обсъждал въпросът за заминаването на Левски в Българско. На събранието присъствал турски шпионин, който веднага изпратил доклад до Цариград.<br /> <br /> През същата година Левски споделил пред Найден Геров - руски вицеконсул в Пловдив, че подготвя революция за освобождението на България от турското робство. Найден Геров тутакси изпратил доклад с тази информация на руския посланик в Цариград - граф Игнатиев. Графът, разбира се, е уведомил за това руския император. Без съмнение информацията е предадена и на турските власти.<br /> <br /> С този ход Русия постига две цели: реализиране на своята политика за направляване на революционните движения в България, както и запазване на обичта и уважението на българите към себе си.<br /> <br /> Така в Цариград пристига информация за делото на Левски от два независещи един от друг източника. Това е достатъчно да се образува срещу него дело за наблюдение. Това и станало.<br /> <br /> <br /> <strong>Архимандритът клеветник: Васил бяга с коня на вуйчо си в легията</strong><br /> <br /> Вуйчото архимандрит хаджи Василий има важна роля в живота на Апостола. Христо Караиванов е роден през 1800 година в Сопот, по-голям брат на майката на Левски. След смъртта на брат си Петко зарязва търговията и става хаджия - посещава Божи гроб. През 1856 г. се замонашва в сопотския мъжки манастир &quot;Свети Спас&quot; (&quot;Възнесение Господне&quot;) с името Василий. <br /> <br /> Отношенията между вуйчото и племенника са противоречиви. Хаджията го учи на черковно пеене, с обещание да го прати да учи в Русия. Като млад послушник Васил Иванов е певец в църквата &quot;Св. Богородица&quot;. През 1859 г. в Карлово пристига гръцкият митрополит Паисий, който ръкополага в йеродяконски чин Левски. От този момент вече е дякон Игнатий. <br /> <br /> Всъщност Левски е получил добро образование за времето. В свещеническия курс в Стара Загора е пръв по успех. Взема уроци по математика в Карлово. Посещава за кратко училището на Йоаким Груев в Пловдив. <br /> <br /> През март 1862 г. Васил потегля за Белград с коня на архимандрита, като обвива копитата му с парцали. Записва се в първата българска легия на Раковски. <br /> <br /> Вуйчото обаче не изпълнил основното си обещание - да прати племенника си за висока наука в Русия, което било мечта на Васил. Не му платил и лев за прослуженото време - близо десет години. Обвиняват архимандрита, че наклеветил родственика си пред турските и църковните власти в Пловдив, заради което Левски е лежал в ареста през лятото на 1863 г.<br /> <br /> Според някои сведения обаче вуйчото също е прекарал няколко дни в ареста и бил принуден да оправдае племенника си за откраднатия кон - обяснил, че му дължал пари за годините служба. <br /> <br /> През 1874 г. архимандритът е убит и ограбен от разбойници до Хисаря. /БЛИЦ<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> &nbsp;