Както съобщи Департаментът по отбрана (DoD), назряла е спешната необходимост от замяна в американската армия на нейното основно оръжие – автоматът М4, съобщава „Свободная Пресса”. „Карабината спечели добра репутация за точността си и превъзхожда по тази характеристика главния си съперник – АК-47 и неговите версии – се казва в доклада на DoD. – Независимо от своята популярност, използването на карабината М4 в пустини и в градски райони се оказва проблематично.”
„Войниците в Ирак и Афганистан съобщаваха, че оръжието редовно излиза от строя в прашни и песъчливи места и трябва постоянно да се чисти. Възрастта на оръжието (1994) в съчетанието с растящия брой оплаквания доведе до извода, че в армията на САЩ е необходимо да се замени щурмовата карабина М4.”

Освен това в редица американски публикации се говори за откровено слабата далекобойност на автомата. Въобще не става дума да се порази жива сила, намираща се зад леки укрития като бордове на пикап. Нещо повече, отбелязани са случаи, когато куршуми засядат в челни стъкла на обикновен автомобил.

Същевременно стрелбата с „калашника” е смъртно опасен за бойци, които се укриват дори зад популярните в Близкия Изток пено- и газобетонни тухли.

С други думи реалният опит от войните в Афганистан, Ирак и Сирия показа, че американският автомат М4 не е способен да изпълнява своите преки функции и в голяма степен повтаря техническите недостатъци на най-първите щурмови карабини, които се появили по време на Втората световна война.

Именно тогава за първи път е реализирана идеята за обединяване на пистолета-автомат в едно цяло, което позволило рязко да се увеличи ефективността на огъня на пехотата на бойното поле. Най-големи успехи в разработване на щурмова карабина са постигнали в Третия райх и в СССР.

През 1941 г. Хуго Шмайсер успял да реализира прехода от автоматична стрелба на МР 40 към прицелни единични изстрели. По същество се появила първата автоматична карабина МР 41. Комисия от Вермахта обаче счела, че оръжието не е достатъчно подготвено за серийно производство.

Едва през втората половина на войната германците разработили и започнали серийно производство на автоматите Sturmgewehr Stg 44. Те използвали скъсени, но все пак пушечни (а не пистолетни) патрони с дължина 33 мм срещу 57 мм, и с калибър 7,92 мм вместо традиционния за Вермахта 9 мм.

Военният историк Мигел Миранда отбелязва, че Stg 44 притежавал твърде много недостатъци, за да стане основно оръжие на Вермахта. Реално цевта и цевната кутия прегрявали. Това принуждавало войниците да стрелят с ръкавици.

Прицелната далечина на Stg 44 се оказала доста скромна – до 300 м и по-скоро оръжието било ориентирано за близък бой.

В същото време конструкцията на първата германска щурмова карабина опростявала почистването й, което впоследствие оказало огромно влияние върху развитието на автоматичното стрелково оръжие и на Изтока и на Запада.

Така се оформят аргументите в полза на автоматичното оръжие ориентирано за близки дистанции до 300 м и при германците, и при американците (проект SALVO – 1952-1957). Изводите залягат в основата на разработката на карабината AR-15 и нейните последващи модификации.

В Съветския съюз веднага след войната се появява АК-47 на Михаил Калашников. Той има толкова принципни конструкторски различия, че може да се говори за два съвършено различни подхода. Сериозни американски експерти без сянка от съмнение наричат АК-47 стопроцентов руски автомат.

Безусловно Stg 44 също не се явява първообраз на автоматичната пушка AR-15, обаче „американката” е разработвана по такъв начин, че ни най-малко да не прилича на АК-47. Това в пълна степен се удало на оръжейника Юджийн Стоунер. Така в американската армия се появило съвършено друго стрелково оръжие, в което били заложени концептуалните грешки, преминали от AR-15 в М16, а оттам М4.

Особено остро тези недостатъци се проявяват в затегнатите войни, които в последните десетилетия водят САЩ в целия свят – в улични градове в големи градове, при въздух с голяма концентрация на бетонен прах и пясък.

Именно затова още през 2010 г. Пентагонът обяви конкурс за замяна на автомата М4. Сега, според информация от DoD, са определени основните претенденти. Сред тях е щурмовата карабина Heckler & Koch HK 416, в която пряката газоотводна система на М16 е заменена със схема с къс ход на газовото бутало. Това оръжие се използва в някои части на НАТО – германски и френски спецназ.

След това идва Barrett REC7 също с къс ход на газовото бутало и с по-мощен от на М4 патрон Remington SPC 6,8×43 мм. После се нарежда канадският автомат Robinson Armament XCR-M Rifle с патрон 7,62Х51 мм на НАТО. Той е считан за фаворит и схематично прилича на АК-47.

Впрочем може да победи и Colt ACC-M, който фактически с нищо не се отличава от М4. Според американски оръжейни бизнесмени, който по-добре лобира, той ще получи поръчката.

Превод: БЛИЦ