Ходя на гроба на Косьо в Самоков, отказах да съдя убиеца му.
<i>Напоследък &ldquo;фаталната&rdquo; топмоделка Цеци Красимирова изчезна от светския живот, като остави пресата да разгадава и спекулира с миналото и настоящето й. Репортер на &ldquo;ШОУ&rdquo; единствен успя да я склони да дръпне завесата на информационното затъмнение и да признае цялата истина.<br /> </i><b><br /> - Цеци, медиите те свързват с различни мъже - спрягат някакъв Сашко, а най-голямата изненада беше, че си близка с Христо Сираков...</b><br /> - Е, последният беше &ldquo;изненада&rdquo; и за мен. Защото с Господина със &ldquo;стоте манекенки&rdquo; не се познаваме изобщо, а и да се познавахме, не е моят тип мъж. Е, добре. За да няма повече &ldquo;Сашковци&rdquo; в публичното пространство, ще си призная. От година живея на семейни начала с моя приятел Любо. Заедно сме от август миналото лято и имаме сериозни планове за бъдещето. <br /> <b><br /> - Кой е той, кажи повече за него...<br /> </b>- Любчо Добрия &ndash; всички мои приятели така го наричат и много го обичат. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><b>Името му е Любомир Йомов<br /> </b></span><br /> и е едно обикновено момче на 24. С 6 години е по-млад от мен. Аз направих 30 тая година &ndash; отпразнувах рождения си ден в Лондон. Любо е много свестен човек. Както се сещаш, да откриеш такъв на днешно време е голяма рядкост. Всичките ми приятелки ми казват, че благородно ми завиждат. Някои от тях си признават: &ldquo;Нали постоянно сме с претенции - търсим мъже с коли, с апартаменти, пари, а ценните хора са другаде и не в дрехите и колите е щастието&rdquo;. Мисля, че аз за себе си го открих &ndash; щастлива съм. <br /> <b><br /> - Какво работи Любо?</b><br /> - Семейството му има строителен бизнес и той работи в семейната им фирма. Трима братя са, другите двама са по-големи от него и са женени с деца. Баща му на 8 април направи 60 години. Празнувахме всички заедно с майка му, със снахите. Семейството му ме приема. <br /> <br /> <b>- Как се получи всичко?</b><br /> - Ами, най-странното е, че ние с Любчо сме приятели от много години, но никога не сме имали такива отношения. И изведнъж пламна някаква любов. <br /> <br /> <b>- Разкажи нещо за живота ви заедно...</b><br /> - Двамата сме големи рибари &ndash; той ме запали по риболова. Имаме си лодчица и си ходим с нея. Всъщност не заради рибата, а повече за спорт. На второто или третото ходене обаче изкарах 12-килограмов сом от Искър. Документирано е със снимка. /смях &ndash; б.а./<br /> <br /> <b>- Заедно с Любо ли беше в Тайланд?</b><br /> - Да. Празнувахме Нова година в Банкок. Този понеделник заминаваме за Германия. Любо има планувана операция на връзки и хрущял на крака. Преди години катастрофира с мотор. Ще придружа момчето си за операцията &ndash; около седмица ще сме там. <br /> <br /> <b>- Работата май върви към сватба?</b><br /> - Не. Пък и двамата сме единодушни по отношение на &quot;единия подпис&quot;. Джудит, дъщеря ми, много харесва Любо, а това, както знаеш, е много важно за мен. Тя даже онзи ден ни доближи главите така - да се целунем, и ни вика: <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><b>&ldquo;Хайде събирайте се!&rdquo; </b></span><br /> <br /> Изобщо, непрекъснато ни &ldquo;венчава&rdquo; /смях &ndash; б.а./. Но ще видим. Каквото е рекъл Господ. Най-близките планове са, че ще се местим в жилище, което Любо строи. Отивам да живея в &ldquo;момчешки дом&rdquo;. Иначе досега живеехме при мен, заедно с двата ни котарака &ndash; Кокс и Исак. Имаме голяма &ldquo;челяд&rdquo; /смях &ndash; б.а./. Хубаво ни е да сме заедно &ndash; не се напрягаме, защото се познаваме достатъчно добре и водим прост и хармоничен живот. <br /> <br /> <b>- Любо вероятно иска дете...<br /> </b>- Така е, но аз лично мисля, че трябва да мине малко време. Въпреки че Джудит расте...<br /> <br /> <b>- За Гонзо няма да те питам, ама от пръв поглед се вижда, че Любо е негов тип! /смях &ndash; б.а./</b><br /> - Има нещо такова - и двамата са мъжкари. А Гонзо &ndash; какво - с него сме като брат и сестра &ndash; винаги ще се обичаме. Той е такава душичка! Много искам да му се оправят нещата... <br /> <b><br /> - Вярно ли е, че съдиш убиеца на Косьо Самоковеца?</b><br /> - Не. Още тогава отказах да се занимавам с това. Нямаше да го върне, а мен щеше да ме натовари с още негативизъм. Знаеш, че самата аз се нуждаех от помощ в началото. За да се спася от черните си мисли... <br /> <br /> <b>- Ходиш ли на гроба на Косьо в Самоков?</b><br /> - Да, ходя.<br /> <br /> <b>- А ако се засечете там с жена му?</b><br /> - Какво от това?! Аз ходя там от уважение към човека. Не зная дали другите му приятели ходят, но гробът е поддържан.<br /> <br /> <b>- Съпругата му Ангелинка си има доста неприятности с имотите...</b><br /> - Не й е лесно, съчувствам й. В началото ме подразни това, че излъга, че не е знаела за връзката ни с Косьо. А той пред мен проведе телефонен разговор с нея. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><b>В прав текст й каза, че сме заедно и че е по-добре да го научи от него, а не от хората...<br /> </b></span><br /> Така че тя знаеше за нас, но вероятно твърдеше обратното от себеуважение. Като жена я разбирам.<br /> <br /> <b>- Ако беше останал жив Косьо, щеше ли да се омъжиш за него?</b><br /> - Не мога да кажа. Знае ли човек какво става в живота?! Но Косьо беше много добър и много добре се разбирахме с него. <br /> <br /> <b>- Знам, че си религиозна &ndash; дори сега те чаках да си дойдеш от неделната служба...</b><br /> - Така е. Винаги съм била християнка, но от 2006-а съм евангелистка. Наскоро пасторът Румен ми направи водно кръщене. Бог ми даде втори живот &ndash; никога не го забравям! Ние сме 200-300 човека в тая църква. Миналата седмица се събрахме семейно на пикник в Бояна. Хубаво ми е с тия хора. Събираме се, беседваме върху Библията по много теми от живота &ndash; например днес беше за съмнението... Общуваме и навън &ndash; в живота. Пасторът и жена му са ми идвали на гости. Които от нас имат бизнес, се подпомагат помежду си. Всеки е спокоен, че няма да бъде излъган от братята и сестрите си - че работи на сигурно. Харесва ми и че няма и изнудване за пари &ndash; &ldquo;Дай пари за еди-какво си!&rdquo;. <br /> <br /> <b>- Ваня Червенкова не е ли в същата църква?</b><br /> - Да, идвала е и тя. И собственичката на салони &ldquo;Магама&rdquo; - Вили, и много др.<br /> <br /> <b>- Промени ли те църквата?</b><br /> - Промени ме всичко след Амстердам. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><b>След смъртта на Косьо около година бях като в несвяст &ndash;<br /> </b></span><br /> не знаех нито колко време е минало, нито как - нямам ясен спомен за нищо. После чак взех да се съвземам и да хващам юздите на живота си. Както знаеш, наскоро завърших филм с техники за упражнения за поддържане на тялото, и изобщо &ndash; на здравето. От една година се занимавам с този проект. DVD дисковете се пакетират в момента в Китай по специална поръчка. Самата опаковка е много оригинална. Представлява пудриера от черно кадифе с огледало и гнездо за гримове. Във времето ще направя и книга. А през есента искам да създам една собствена школа. С курса от упражнения и моделски курс за тийнейджъри. <br /> <br /> <b>- Има ли спонсори за проекти като твоя?</b><br /> - Не. Дразня се от хора, които обещават, а после се крият по телефона. По-достойното е направо да откажеш. <br /> <br /> <b>- Ползваш услугите на фризьора Миро, когото пребиха заедно с Деси Зидарова...</b><br /> - Много лошо са му разбили главата на момчето... Поредният невинно пострадал. И Деси е можело да пострада по-лошо &ndash; направо й се е разминало! <br /> <br /> <b>- Познаваш ли мъжа на Деси? </b><br /> - Весо е много добро момче &ndash; гледа си добре и децата, и бизнеса. Но не ме питай повече &ndash; не искам да се меся в чуждите истории. Само едно мога да ти кажа: много е важно къде и с кого е раснал един човек, какви са били опорите в семейството му. Аз как съм израснала - летните ваканции бяхме на моето село Зверино при баба и дядо &ndash; четири братовчедки се спуквахме от работа. С мотиките &ndash; на лозето, с тубите за вода и т.н. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><b>Копала съм царевица,<br /> </b></span><br /> а плюс земеделския труд &ndash; още какво ли не: клане на прасе, затваряне на буркани, и вино дори съм правила. Казвах на нашите: &ldquo;Ей, само да стана на 18, няма да ме видите да пипна нещо!&rdquo;. Но всъщност съм им благодарна, че ме възпитаха на труд и колективизъм. <br /> <br /> <b>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА</b><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><b>.................................<br /> ДОСИЕ<br /> </b></span><br /> -&nbsp;След разстрела на голямата й любов Косьо Самоковеца, при който замалко не загина и тя, неотдавна Цеци събра смелост и се върна на фаталния площад Дам в Холандия. &bdquo;Косьо беше едно от най-хубавите неща в живота ми! Върнах се на площада, на който бе убит, за да си докажа колко съм силна и да продължа смело напред, без страх&rdquo;, изповяда синеоката красавица.&nbsp;<br /> <br /> - Красимирова категорично отхвърля имиджа на вип държанка, който медиите и нейни завистливи колежки й наложиха: &ldquo;От 18-годишна се справям сама в живота и разчитам единствено на себе си. Показателен е фактът, че не съм променила стандарта си на живот дори и в моментите, когато съм била без човек до себе си&rdquo;.<br /> <br /> <br /> <br />