Археологът Иван Петрински: Лъжа е, че са открити мощи на Свети Йоан Предтеча!

<em>Репортер на в. &quot;Шоу&quot; се срещна с Иван Петрински - един от най-големите наши специалисти по средновековна история, по повод на разгорещения спор около откритите наскоро мощи на созополския остров Свети Иван. Петрински работи като главен уредник в Националния исторически музей /НИМ/. </em><br /> <br /> <em>Правил е археологически разкопки и обходи в село Крамолин, Габровско, във Велико Търново, на остров Свети Иван, остров Свети Кирил и остров Свети Петър край Созопол, в Битоля, Якоруда, село Илинденци, Благоевградско, по поречията на реките Струма и Места чак до техните устия. Открил е стотици археологически паметници. В продължение на няколко години е бил основен оценител на иманярските находки /без монетите/ в НИМ. Контактувал е с почти всички родни представители на този &laquo;параархеологически&raquo; бранш. Признава, че понякога дори е завишавал цените на трофеите, само и само да ги опази от пласиране зад граница. <br /> <br /> Автор е на много статии и студии, отразяващи резултатите от теренните проучвания, както и на няколко книги, като с особена популярност сред читателите се ползва &laquo;Истинската история на България&raquo; /в две части/. Сценарист е на документални телевизионни филми. От 2007 г. списва поредицата &laquo;Истинската история&raquo; във в.&raquo;Сега&raquo;.<br /> </em><br /> <em>В края на миналата година бе наказан дисциплинарно заради изказване на мнение за иманярството, различно от това на НИМ, в предаването &laquo;Референдум&raquo; по БНТ. През март пък т.г. ръководството на НИМ свика пресконференция по повод &laquo;недопустимото поведение на своя служител Иван Петрински&raquo;, който в предаването на Лили Маринкова &laquo;Вън от рая&raquo; по Канал 3 си позволил да се усъмни в законността на сбирката на &laquo;уважавания колекционер&raquo; Боян Радев. </em><br /> <br /> <strong>- Не мога да скрия изненадата си, че тези дни по медиите се чуха гласовете на десетки археолози във връзка със скорошната находка на созополския остров Свети Иван &ndash; предполагаемите мощи на свети Йоан Предтеча и Кръстител, но не и твоето мнение. Защото е известно, че именно ти си специалистът, който близо 20 години прави разкопки на острова и го е &bdquo;разкопал сантиметър по сантиметър&rdquo;. На мен лично това, че са те пропуснали, ми изглежда непрофесионално, да не използвам по-тежка дума. Какво мислиш по въпроса?</strong><br /> - Не се чувствам обиден, но хората са си прави. Не бих казал нищо в тяхна защита, нито пък бих одобрил това, което се прави сега. Включително като работа на самия остров, където ние копаехме планомерно, обект по обект, както се работи в класическата археология. Винаги съм искал да се разкопава на пластове по т.нар. стратиграфски метод, който археологията заимства още през XIX век от геологията и започва да го използва интензивно в развитието на модерната археология в средата на ХХ век. Този метод има много важно място, защото според резултатите, получени по този начин, ще се правят съответните изводи. <br /> <br /> По-скоро сега се копае на дупки, на окопи, ровят като пилци из обекта с надеждата да открият колкото се може повече и по-ефектни неща, без никаква мисъл за науката. И даже тази мощехранителница, този реликварий, който беше намерен сега, беше добит чрез<br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>разбиване основата на олтарната маса, която ние пазехме 20 години</strong></span><strong><br /> </strong><br /> след откриването на старата обителска църква &bdquo;Света Богородица&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Искам да припомня, че ти и твоите колеги сте истинските откриватели на храма. И вероятно тази &bdquo;олтарна маса&rdquo; е била консервирана?</strong><br /> - Да, беше съвсем примитивно консервирана, в полеви условия, облепена с марли и полароид. Такава технология на изграждане няма до тези момент и тя е много прецизно датирана &ndash; 1471 г. Тази олтарна маса я пазехме, за да може да се вдигне цялата й основа &ndash; тя не е голяма, около 50 на 80 см. Ние също искахме да знаем какво има отдолу, но трябваше да вдигнем основата на олтарната маса &ndash; консервирана или не, тя поне щеше да бъде подложена на съответните изследвания вече в музейни условия. <br /> <br /> <strong>- И сега това вече е разрушено? </strong><br /> - Абсолютно, разбито е с кирките. <br /> <br /> <strong>- Но това е вандалщина!</strong><br /> - Да, такова е. След това е разбита една замазка, която е била между масата и самата мощехранителница. Която също е разбита. Толкова могат. <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong><br /> Сегашният екип действа като държавни иманяри. </strong></span><br /> <br /> Целта им е да добият някакви предмети, с които да се покажат по телевизора. Това е положението. <br /> <br /> <strong>- А вие подозирахте ли какво има под тази олтарна маса?</strong><br /> - Ние също искахме да проверим. Вероятно няма нищо, стигнахме на 25 сантиметра от мястото, където е открита мощехранителницата. Но трябваше да спазваме изискванията и да вдигнем олтарната маса, както вече споменах. А не да ровим като пилци из целия манастир и целия двор. Слава Богу, имам представа как е работено, тъй като ми се обаждат от време на време, въпреки че вече не сме там. <br /> <strong><br /> - С колегите ти открихте ли нещо интересно навремето? Например мощи на друг голям светец?</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>- През 1993 г. открихме цял гроб на светец. </strong></span><br /> <br /> Всъщност това представляваше гробна камера. Изключително ефектно впрочем беше самото откриване. 25-сантиметрова плоча покриваше гробната камера. За жалост още не бихме могли да кажем кой точно светец е това. Въпреки че има някои варианти. Няколко бивши цариградски патриарси, които всъщност са си созополчани, са заточавани в манастира на остров Свети Иван. Някой от тях е погребан по този ефектен начин. Така че това може да е нашият принос за превръщането на Созопол във &bdquo;втори Ерусалим&rdquo; и на Ерусалим във &bdquo;втори Созопол&rdquo; като следващ етап. <br /> <br /> <strong>- Усещам лека ирония в думите ти&hellip;</strong><br /> - Никак не е лека. <br /> <strong><br /> - Добре, да се опитаме да хванем бика за рогата. Ти вярваш ли, че това са мощи на Свети Йоан Кръстител и Предтеча?</strong><br /> - В никакъв случай. Има няколко данни за самите мощи. Но нито една от тези информации не е по-ранна от средата на IV век, като имаме предвид, че въпросният Йоан, наречен Предтеча и Кръстител, би трябвало да живее почти едновременно с Исус Помазания, главния персонаж на легендата. Тогава отиваме в първата половина или в първата трета на I век от н.е. Направи сметка &ndash; 3 века след това, което прави 300 години, се появява информацията за т.нар. мощи. 300 години засега са много време, какво остава за онези повече от бурни времена. И всеки от нас може да си даде сметка дали може да докара собствения си род до 300 години. <br /> <br /> Не можем да докараме историята си повече от 1805 г. А тогава, в онази епоха, нещата са били далеч по-сложни от гледна точка на родовата памет. Никаква възможност няма да знаят през средата на IV век къде е бил погребан някой си, пък бил той и толкова важен от тяхна гледна точка. А самата информация за всичко това е от средата на V век, когато църковният историк Созомен ни информира какво се е случило преди него. Тоест говорим за едни четири века, за които имаме само легендарни сведения. А за първите три века след смъртта на Йоан, наречен Предтеча и Кръстител, няма никакви сведения. Група монаси /иноци/ открили неговия череп. Просто го открили. Ама как, ама защо &ndash; няма данни. И Созомен не знае.<br /> <br /> Освен това има още едно сведение, доста рисково. Цялата история, която ни разказва Созомен, реално е от средата на IV век, защото той е живял между 400 и 450 г. от н.е. Та тази &bdquo;шумна група иноци&rdquo;, както той казва, открива черепа и го занесли отначало в Ерусалим, след това в Кападокия. После император Валент поискал да се пренесе в Цариград. Имаме и друг извор, според който <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>император Юлиан Отстъпник в средата на втората половина на IV век изгаря остатъците от Йоан Предтеча и Кръстител. </strong></span><br /> <br /> Християните твърдят, че били скрили, подменили мощите. Ето още един рисков момент. Следващият рисков момент е, когато император Теодосий I построява църквата &bdquo;Свети Йоан Предтеча&rdquo; в Цариград и поставя там черепа на светеца.<br /> <br /> Има още 8 века, които са доста спокойни за тези мощи. Третият рисков момент, когато всъщност не знаем какво е станало, е през април-май 1204 г. Тогава Цариград е превзет от кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход. И отново има разминаване. Един католически свещеник, каноник Валон дьо Сартон, казва, че е намерил през май 1204 г. главата на свети Йоан Предтеча и Кръстител в кадифен калъф в развалините на един от цариградските дворци и я занесъл в Амиен, главния град на родната си област Пикардия в Северна Франция. По-късно главата е обкована цялата в злато и положена в катедралата на Амиен. От 27 декември 1206 г. тази глава е там. <br /> <br /> В същото време Източна Европа и православният свят изобщо не се примиряват с тази загуба и след като Михаил VIII Палеолог успява да превземе отново Цариград, се заявява, че това не е ставало, че главата никога не е напускала Цариград. И в началото на XIII век на горната половина от череп, който и досега стои в музея Топкапъ, е направен обков с датировка най-рано първата половина на XIV век. <br /> <br /> Ето, че имаме втора глава, която след превземането на Цариград отива в съкровището на турските султани. <br /> <br /> <strong>- Дори светците имат 2 ръце, но 2 глави &ndash; това вече звучи не пресилено, а направо невероятно!</strong><br /> - Там е работата, че главите са повече. В същото време в джамията, построена от омаядите в Дамаск, има още една глава. В Рим, в църквата &bdquo;Сан Себастиан&rdquo; &ndash; също. Има още една глава и в Гандзасарската света обител, голям център на арменската духовност в Нагорни Карабах. Главите общо са 11 сигурно, плюс още няколко легендарни. Като прибавим към това абсолютната несигурност на ранните глави, отговорът вече е ясен, и то твърдо. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>И созополските кости нямат нищо общо с никой, който е живял през I век от н. е. Категорично! <br /> </strong></span><br /> <strong>- Не се ли страхуваш, че ще те обвинят в липса на патриотизъм?</strong><br /> - Не, защото в науката истината е над всичко. Нямаше проблем, ако местният митрополит, епископ, дори патриархът каже : &rdquo;Ето ви тук едни мощи&rdquo;. Това си е работа на християните, да си правят, каквото искат. Друго е, когато един археолог се реши да каже: &bdquo;Тук пише&hellip;&rdquo;. При това имам съмнение във възможностите на Казимир Попконстантинов да го разчете палеографски, въпреки че е професор. Защото имаше случай с един Василий, който е изрисувал Боянската църква, това е голямо откритие на реставраторите на стенописите. Същият екип разчете погрешно Боянския поменик, който е съвсем лек за четене, като обърка редовете и ни съобщи несъществуващ човек, несъществуващо село край Сяр, при това с някакви измислени интерпретации. <br /> <br /> Разбирам, че надписът не сме го видели, за да си го прочетем ние, но дори и той да е прекрасно преведен, в крайна сметка от 5 думи е изречението, това пак нищо не говори. Не е редно хора, които се занимават с наука, да ни заблуждават по този начин, смятайки, че ние сме под тяхното интелектуално ниво и няма да разберем за какво става дума. Това е една лъжа. Подозирам, че и екипът, който организира цялото това представление, е наясно, че това е лъжа. Което прави поведението им още по-укорително и унизително за нас. <br /> <br /> <strong>- Ти си открил църквата на остров &bdquo;Свети Иван&rdquo; и си я датирал, но след това има предатировка. С каква цел?</strong><br /> - Да, за да могат да си напаснат нещата с мощехранителницата, предатираха църквата. Да, разбира се, тя е ранна, тя трябва да е максимално ранна, тя, ако може, трябва да е изкопана лично от Христос! Но не е красиво всичко това. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Това е &bdquo;медийна археология&rdquo;, при това, ако питаш мен, не от най-високо качество. </strong></span><br /> <br /> Ако беше направено както трябва, хората просто щяха да плеснат с ръце и да кажат само едно: &bdquo;А!&rdquo; Така между другото ги правеше нещата Китов. <br /> <br /> <strong>- За него пък се говореше, че още по стария метод на Картър, откривателя на гробницата на Тутанкамон, е слагал в тракийските могили предварително открити артефакти, за да ги &bdquo;открие&rdquo; после отново със съответната медийна шумотевица&hellip;</strong><br /> - Да, това се говори за няколко от &bdquo;медийните археолози&rdquo; &ndash; че става въпрос за експонати, намерени другаде. Това са богати разкопки. Не е проблем за тях да купят, каквото и да било. Чувал съм тези неща, но няма доказателства. Освен може би хората, които са присъствали, но те може и да не са се усетили.<br /> <br /> Но Китов определено имаше нюх за нещата и археологически шанс. Голям късмет. Но като учен той направи само няколко статии, които не блестят с нищо. На мен лично не ми беше приятен като човек, бе като борсук, необщителен, но това не беше и нужно. Тук не говорим за това да сме си близки, а за това, че неговата способност беше да открива. Той не можеше да интерпретира. Интерпретациите му се подлагат на шеговити коментари. Но факт е &ndash; останаха неща, които той откри. <br /> <br /> <strong>- Сещам се и за случая с т.нар. мощи на патриарх Евтимий. Цял инициативен комитет се зае да доказва, че те са намерени в Бачковския манастир и трябва да бъдат погребани там, а съответно обителта да се превърне в център на поклоннически туризъм. И това ли е мистификация?</strong><br /> - Всеки може да твърди, каквото желае. Но няма исторически свидетелства, които да ни подскажат мястото, времето и начина на кончината на патриарх Евтимий. <br /> <br /> Що се отнася до този поклоннически туризъм, това се прави от хора, които наистина не разбират за какво става дума. Това се прави само в най-големите светини за съответните религии. У нас това не може да стане никога в мащабите, в които им се иска. По-лошото е, че тази им идея е следствие от невежество. От обикновено невежество. Независимо дали си вярват или не. <br /> <strong><br /> - Застъпват ли се интересите ти с тези на проф. Николай Овчаров, когото наричат &bdquo;българския Индиана Джоунс&rdquo;? Той според мен също спада към кръга на &bdquo;медийните археолози&rdquo;, както току-що ги нарече. И той като теб е специалист по средновековна история, и той има интерес към Велико Търново, където и ти си копал години наред? </strong><br /> - Не, аз по принцип в момента не правя разкопки, защото смятам за унизително да ходя да прося пари. Държавата е тази, която трябва да ми осигури условия за работа. Това е обществена професия. Аз не съм археолог просто така, частно да си копая. Тоест има частни археолози, но знаем как ги наричат. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Аз лично отказвам да обикалям по някакви мутри и да пиша проекти. </strong></span><br /> <br /> Работа, задължение на държавата е да ми осигури пари. Лично аз няма да си мръдна пръста въобще. <br /> <br /> <strong>- Значи, ако добре съм разбрала, на някои от &bdquo;медийните археолози&rdquo;, им се осигуряват пари?</strong><br /> - Да, абсолютно. И то &ndash; практически неограничени суми. <br /> <strong><br /> - И кой ги осигурява, ако не е тайна?</strong><br /> - Информацията ми е осигурена поверително, но наистина става въпрос за много големи суми. Куфарчета са разнасяни и така нататък. По принцип в това няма нищо лошо. Да се правят разкопки не е лошо. Лоши са други неща. Лошо е например непрекъснатото желание да се покажеш по телевизора, независимо на каква цена. Лошо е поставянето на личния интерес над обществения. Лошо е желанието, по-точно способността, да излъжеш&hellip;<br /> <br /> <strong>- &hellip; да бъдеш удобният археолог&hellip;</strong><br /> - Да, точно така, но да съобщиш това, което искат да чуят от теб. Това не мога да приема. В никакъв случай. Иначе Николай има, за разлика от други &bdquo;медийни археолози&rdquo;, статии, които са много приемливи за четене, много добри. Но той губи от това непрекъснато: &bdquo;Аз, аз, аз&hellip;&rdquo; Даже последната му книга е озаглавена &bdquo;Откритията на българския Индиана Джоунс&rdquo;. Нашият народ не обича това. У нас не се уважава нескромността. <br /> <br /> <strong>- Но според Интернет форумите Индиана Джоунс не е археолог, а иманяр!</strong><br /> - Даже нещо по-лошо &ndash; иманяр с пистолет! <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА, в. &quot;Шоу&quot;</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>..................................................<br /> ДОСИЕ</strong></span><br /> <br /> -&nbsp;Според легендата, когато стигнала до Халкедон на азиатския бряг на Босфора, специално изпратената за пренасянето на главата на Свети Йоан Предтеча и Кръстител държавна кола внезапно спряла и дори яростните удари на камшиците не могли да принудят конете да продължат. Причината за това, казва православният раннохристиянски църковен историк Созомен, била еретичността на император Валент. Понеже станало невъзможно черепът да се пренесе в Цариград, той бил оставен в близкото село Косилай, където го съхранявали няколко години в нарочен реликварий.&nbsp;<br /> <br /> - Следвайки версията на историка Йосиф Флавий, патриарх Никифор /IX век/ и Симеон Метафраст /средата на Х век/, Херодиада /Саломе/ била погребала главата в крепостта Махер, която се намира близо до Мъртво море. Според други автори тя била съхранявана в двореца на цар Ирод, където била намерена по времето на император Константин I /307-337/, след което била занесена в Емеса във Финикия, където мястото й на съхранение останало неизвестно до 453 г.&nbsp;<br /> <br /> - Коптската ортодоксална църква твърди, че притежава част от многострадалната глава в обителта &bdquo;Свети Макарий&rdquo; между Кайро и Александрия. <br /> <br /> - Напълно неясно е как се е озовала лицевата част на черепа на светеца в Халифакс /Западен Йоркшир, Англия/. През XIV век рицарите-тамплиери след жестоки мъчения признават пред инквизиторите си, че са притежавали главата. <br />