Чеченецът планирал да взриви адвокат Соня Алексиева

<em>Чеченецът Саид Кадзоев е имал планове да се самовзриви пред кантората на любимата си адвокатка Соня Алексиева. В крайна сметка прибягва до газов пистолет, преработен на боен. <br /> Ден преди да нападне Соня, той е при приятели грузинци във Варна. Именно от тях получава пистолета. Саид Кадзоев се подсигурява допълнително с една доза хероин и кокаин. </em><br /> <br /> Половината от наркотика употребява &ldquo;за смелост&rdquo;, преди да застане на оживената улица &ldquo;Пиротска&rdquo; в столицата. Дебне в продължение на няколко часа, скрит на една от страничните улички. Когато вижда Соня, придружена от сина си Тони и още един приятел, Саид изскача от прикритието си и започва да крещи: &ldquo;Ще умреш, кучко!&rdquo;, след това насочва пистолета си към нея и стреля. Всичко става за няколко секунди. Настава суматоха. Синът на Соня Алексиева се втурва към нападателя и се опитва да го събори на земята. През това време адвокатката крещи за помощ. Не се притичва никой. Докато синът се бори с двуметровия мъж, от златарското ателие наблизо излизат две жени и те започват да крещят: &ldquo;Не ви ли е срам, бе, няма ли мъже наблизо!&rdquo; Някой вика полиция и линейки.<br /> <br /> &ldquo;Беше нещо ужасно, синът ми се опитваше да му вземе пистолета, изви едната ръка на Саид назад, но той <br /> <br /> <strong>продължаваше да му стреля в краката</strong><br /> <br /> не го уцели само по чудо. Накрая дойде полиция, но синът ми вече беше успял да го събори на земята, чак тогава и други хора се втурнаха да помагат&rdquo;, разказва пред &ldquo;ШОУ&rdquo; Соня Алексиева. Терорът, който бившият й клиент Саид й оказва, не е отскоро. След като успява да го освободи от изолатора в дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци, чеченецът изведнъж решава, че е влюбен на живот и смърт в нея. Виси с часове пред офиса й, праща десетки есемеси на ден, заплашва, моли, плаче, обещава &ndash; само и само тя да се съгласи да е с него. <br /> <br /> &ldquo;В началото ми беше жал за него. Казвах си &ndash; горкото момче, на улицата е, няма кой да му помогне, няма си никого в България. Даже събирахме дрехи в офиса, за да му помогнем, кой с каквото може&rdquo;, признава адвокат Алексиева. В един момент обаче положението става нетърпимо. Една вечер Саид й звъни и заплашва: &ldquo;Ако не си моя, няма никой друг да те има!&rdquo; На другия ден пристига в кантората й и се опитва да разбие вратата. Соня Алексиева подава жалба в полицията. Викат чеченеца на разпит и го пускат. Парадоксалното е, че към този момент той на практика няма дори документи за самоличност. Само &ldquo;хвърчащ&rdquo; лист без снимка, на който българските власти удостоверяват, че това е Саид Кадзоев, от чеченски произход. <br /> <br /> След като излиза от полицията, влюбеният мъж отива директно пред кантората на Соня Алексиева и я причаква да излезе от нея. Проследява я до вкъщи. Звъни отново и казва: &ldquo;Пред дома ти съм, знам ти всичките роднини, няма да пострадаш само ти, но и те, ще те ликвидирам, <br /> <br /> <strong>вече съм предупредил мои приятели &ndash; грузински килъри <br /> </strong><br /> и те ще ми помогнат!&rdquo;<br /> След този случай адвокатката взима допълнителни мерки за сигурност и не излиза никъде, без да я придружават или синът й, или приятелят. <br /> <br /> &ldquo;Не мога да разбера защо все на мен се случва това. Преди бях омъжена за убиец, сега този чеченец&rdquo;, недоумява Соня Алексиева. Драматичната любовна история със Саид действително не е първата, заради която името на адвокатката влиза в медиите. Преди години тя зарязва кариерата си на следовател във II РПУ и става адвокат. Така се запознава с Пеньо Мангъров, по-известен като Сашо Чешкия. Алексиева е наета от него, за да го защитава по дело, заведено от чешките власти, които го обвиняват, че е извършил поне две поръчкови убийства в Прага. Постепенно между двамата припламват искри и решават да сключат брак, още докато Мангъров е в затвора. Щастието им е кратко, а семейството е разтурено след скандал. &ldquo;Той иска да ме убие, да ликвидира внучето, оказва ми психически и физически тормоз&rdquo;, признава Соня Алексиева.<br /> <br /> &ldquo;Тя е луда и никога не съм я обичал&rdquo;, отвръща на удара Пеньо Мангъров. Десет месеца след развода си с него Алексиева среща Саид. <br /> <br /> <strong>Историята на Саид</strong><br /> <br /> Саид Кадзоев е на 30 години и е от Чечения. Ако се върне в Русия, ще бъде измъчван до смърт. Преди да бъде пуснат на свобода, той прекарва три години от живота си в &quot;изолатора&quot; на Центъра за временно настаняване на чужденци в Бусманци. По негови твърдения там е бит многократно &quot;по половите органи, по главата и тялото&quot;. <br /> <br /> Саид влиза в България на 20 октомври 2006 г. В себе си има само чеченски документи и заради това по-късно получава заповед за депортиране. По случая със Саид Кадзоев има питане в Европейския парламент, Амнести интернешънъл дори призовава членовете си по света да предприемат спешни действия за спасяването на Саид. Според документа, публикуван преди две години, той е заплашен от насилствено връщане в Русия, където ще е подложен на сериозен риск от инквизиции и малтретиране. <br /> Международните организации в крайна сметка имат успех и Саид е освободен. <br /> <br /> Историята на Саид е страшна. Няма как да останеш безучастен, докато той с равен глас говори за смъртта на близките си, за мъченията, за кръвта и болката, самият той е умел разказвач и знае кога и как да подсили емоциите в слушателите си: &quot;Роден съм в Грузия, но после се преместихме в Чечения, в Грозни. Когато започна войната, бях на 15 години. Три дни след началото застреляха баща ми пред мен. Вървяхме по улицата, търсехме храна. В един момент изскочиха войници и започнаха да стрелят. Той ме прикри с тялото си. Мисля, че за секунди съм припаднал.<br /> <br /> Когато се свестих, бях целият опръскай с неговата кръв.&quot;<br /> Чичото на Саид предлага да се грижи за него, братята и сестрите му. Семейството се мести на около 100 километра от Грозни. През това време Саид започва работа и се мъчи да изхранва всички останали. Когато е на 19, се случва втората трагедия. Руски военни части бомбардират селцето, където живеят Саид и близките му. Той се спасява по чудо, но всички умират:<br /> &bdquo;Това ме пречупи. Срина ме, вече не бях аз. Когато всички загинаха, косата ми побеля за едно денонощие. Бях излязъл за малко и чух тътен. Хукнах към къщата, но там <br /> <br /> <strong>всички бяха мъртви - братята, сестрите ми, чичо и леля</strong><br /> <br /> Саид твърди, че разделя живота си на три периода - Грузия, войната и България. Войната за него започва, след като са избити роднините му. Решава да се прикрепи към чеченска бойна организация и да се сражава. Твърди, че от онзи момент не си спомня много или просто съзнанието му е изтикало услужливо преживяното на по-заден план. Убивал ли е? &quot;Не знам, стрелял съм по хора, но когато се води война, човешкият живот престава да е толкова ценен. Особено ако вече си останал сам и нямаш нито един близък човек.&quot;<br /> <br /> Докато Саид се сражава, е заловен от руснаци и е пратен в лагер.<br /> &quot;Имаше три сгради - една за мъжете, за жените и третата за мъчения. Ние знаехме, че влезеш ли там, няма как да излезеш жив. Нощно време се чуваха зверски писъци. Вкарваха мъже и жени заедно, караха мъжете да изнасилват жените и им обещаваха, че ще ги пуснат на свобода. Затваряли са хора в една стая с кучета, държани гладни в продължение на седмици. За да са по-стръвни, мажеха телата на жертвите с кръв. Понякога ни караха да изнасяме труповете и да ги заравяме. Друг път ги изхвърляха просто ей така, на купчина на двора. След това идваше камион и ги откарваше, но те вече се бяха разложили и миришеха. Но беше война и на никого не му правеха впечатление труповете. Смъртта беше в повече&quot;, спомня си Саид.<br /> На четвъртия месец от престоя си в лагера той успява да се свърже с приятели и те уреждат да бъде освободен. И този път Саид решава да се бие. &quot;Отидох при Махмуд, той беше шеф на една група от 25 души, която се сражаваше на страната на Шамил Басаев. Казах му: &quot;Прати ме там, където се воюва. Искам да се бия.&rdquo; Той ме прати на границата с Грузия. Там трябваше да прекарвам грузински бежанци. <br /> <br /> <strong>Криехме се в планината с месеци</strong><br /> <br /> Бойният период свършва за Саид точно след една годна. Той и Махмуд са хванати от руснаци. Двамата са вкарани в затвор в Москва по подозрение, че са взели участие в терористична атака срещу авиобаза. Саид отрича, но е измъчван.<br /> <br /> &quot;Знаеш ли, опитвал съм се да си представя, че това се е случвало на друг. Не се получава. В главата ми е. Измъчваха ме понякога по 12 часа. Редуваха се на групички от по четирима души, когато се изморяха. Слагаха ме да седна на един стол и ми пускаха ток в главата. Точно когато си мислех, че не мога да издържам, спираха напрежението. Единият от мъжете се приближаваше и казваше: &quot;Олекна ли ти?! Хайде сега да почнеш да говориш!&quot; Не можех да мисля дори от болката. Напикавах се. Друг път ми тикаха главата във вана с вода и ме натискаха. Нарязваха ръцете ми с нож и после изсипваха сол в раните. За да боли повече, ги човъркаха допълнително с шило. Имаха една стая, наричаха я &quot;камерата&quot;. Вкарват те вътре и постепенно увеличават температурата. Стига се един момент, в който е непоносимо от топлината и органите ти буквално започват да отказват да работят. През цялото време някой от мъчителите гледаше през прозореца и се смееше. Най-страшни бяха инжекциите. Завръзваха ме на стол и <br /> <br /> <strong>биеха препарат, който предизвиква параноя</strong><br /> <br /> Мозъкът просто отказва да мисли логично. Знаеш, че това не са твоите усещания, но не можеш да им се противопоставиш. В един момент си внушаваш, че не можеш да дишаш и сърцето ти отказва. Дробовете сякаш се пръскат. Викаш. Молиш. Тогава някой от мъжете взима друга инжекция, размахва я пред лицето ти и казва: &quot;Ето, това е противоотровата. Само една капка от нея и отново ще можеш да дишаш. Стига да си признаеш.&quot;<br /> <br /> Докато Саид е в затвора, се води официално &quot;безследно изчезнал&quot;. След пет месеца е пуснат, но се води под особено наблюдение.<br /> <br /> &quot;За шест месеца живях в квартирата на приятел в Москва. Най-тежкият ми период. От преживяното дотогава просто се сринах. Не можех да спя. Не исках да излизам навън. Изпитвах ужас, че ако попадна на улицата, ще ме хванат и вкарат в затвора отново. Дори и когато свършвах цигарите, не можех да изляза. Правех опити, няколко крачки, стигам до входа и побягвам панически към апартамента. Заключвах се, палех всички лампи и започвах да плача от безсилие и болка&quot;, спомня си Саид. Накрая той решава да си помогне сам. Вече нищо не го задържа в Чечения.<br /> <br /> Къщата му е изгорена, близките &ndash; мъртви. Заминава за Дагестан и там се свързва с трафиканти на хора. Срещу 2500 евро му обещават да го прехвърлят в Европа. Така започва българската сага на Саид. <br /> Той самият твърди, че се е влюбил в Соня Алексиева, защото била първият човек, който се опитва да му помогне. Междувременно не пропуска да предложи брак и на няколко журналистки, които го интервюират, след като е пуснат от изолатора. <br /> <br /> &ldquo;Чичо ми е богат собственик на Казино, ще живееш богато, само се омъжи за мен, за да получа документи&rdquo;, не се притеснява да предлага Саид. След като му отказват, става агресивен и започва да заплашва. Както по-късно се случва и със Соня. <br /> <br /> <strong>Вор в законе</strong><br /> <br /> &ldquo;Свободният&rdquo; период на чеченеца трае няколко месеца. Самият той разказва различни истории, така че дори не е ясно преживял ли е в действителност всичките тези мъчения, или са плод на фантазията му. Хора, лежали с него в Бусманци, разказват, че той бил изключително религиозен фанатик, верен на исляма. Всяка сутрин ставал в пет часа, за да се моли, същото повтарял през няколко часа. <br /> <br /> След като излиза от Бусманци, Саид Кадзоев е наблюдаван от полицията по подозрение, че може да се <br /> свърже със съмишленици и да извърши терористични действия на територията на страната. Именно това е и причината да му бъде отказвано на няколко пъти пускането от Бусманци. Международните организации все пак си свършват работата и той е пуснат. Първите, които му помагат, са двама грузинци, занимаващи се с различни &ldquo;поръчки&rdquo;. По данни на полицията, единият от тях е подозиран дори за разстрела на грузинеца Бидзина Арушидзе през 2002 г. Самият Саид на няколко пъти се &ldquo;изпуска&rdquo;, че след като бяга от Чечения, е работил известно време за т. нар. воры в законе (руски бандитски формирования). Седмица преди да нападне любимата си, единият от грузинските приятели напуска внезапно България и бяга в Беларус. Според източници на &ldquo;ШОУ&rdquo; там е трябвало да замине и Саид, който е подготвял изтеглянето си от страната с цел получаването на нова самоличност. <br /> <br /> <strong>Страст зад решетките <br /> </strong><br /> Бракът на Соня Алексиева с Пеньо Мангъров е бурен и завършва с пълно фиаско. В началото двамата твърдят, че са безумно влюбени, макар, че не са консумирали брака си. По-късно самата Соня разказва, че е попаднала в ад:<br /> &ldquo;Звънеше ми по сто пъти на ден. Ако случайно бях на дело и не можех да вдигна, следваха заплахите. Често си сменяше настроенията, наричаше ме с какви ли не имена &ndash; курво, боклук, после пак ми викаше миличко. Купувах му анцузи за по 2000 лева, френски парфюми, злато, само и само да е добре&rdquo;, спомня си пред &ldquo;ШОУ&rdquo; Соня Алексиева. Постепенно тормозът става нетърпим. <br /> <br /> &ldquo;По телефона се свързваше с всякакви жени и ги караше да му изпращат свои голи снимки. След това ми ги пускаше на мен като ММS с думите: &ldquo;Виж какво мога да имам!&rdquo; Почна да заплашва сина ми, накрая нещата станаха нетърпими, когато каза, че ще взриви внучето ми. Искаше да слага тротил пред къщи, дори ми написа, че е намерил хора, които да направят това. После пък каза, че някакви наркомани вече са взели пари, за да ме пребият и обезобразят&rdquo;, не крие ужаса си Соня. <br /> <br /> След развода й с Пеньо Мангъров драмите продължават. Той се запознава с дъщерята на Христо Върбанов &ndash; Ицо Папата, който в момента също е в ареста по обвинение за изнудване. Щерката на шефа на ромското мешере е щедра и също се изръсва за любимия си. Междувременно със Соня се свързва известният от миналото сикаджийски бандит Митко Бомбата и разказва, че му се е обадил Пеньо Мангъров и казал: &ldquo;Кажи й на тая, че до дни е мъртва!&rdquo; Митко Бомбата се оказва кавалер и взима страната на Соня. Отмъщението не закъснява. Преди около месец дъщерята на Ицо Папата подава оплакване в полицията, че се е опитал да я изнасили.<br /> <br /> В момента до Соня все пак има мъж. Това е неин приятел, с когото се познават от години. Не се ли страхува, че и той може да се окаже като останалите, фаталната адвокатка отговаря така: &ldquo;Не, въпреки всички лоши неща, които ми се случиха, сега съм щастлива и вярвам, че най-накрая съм намерила нормалния мъж!&rdquo;<br /> <br /> <strong>Мария НИКОЛАЕВА <br /> </strong>