Търговията с яйцеклетки взе да конкурира наркотрафика

София, България 04 Окт. 2010, 17:19 6645 прочита 0 коментара

"Ин витро" – то е с ниска успеваемост, но с високи доходи за клиниките и трафикантите на генетичен материал. Тези дни в Гърция бяха задържани двама българи, двама румънци и 47-годишен гръцки лекар, които са обвинени в организирането на престъпна схема за търговия с яйцеклетки.

Докторът бил заловен в клиниката точно в момента на вадене на яйцеклетки от румънска емигрантка, която обаче според предварителното следствие им била и съучастничка. Тя привличала с такава цел и свои изпаднали сънароднички. За разлика от нея едната от заловените нашенки твърди, че е била насилствено заставена да се подложи на интервенцията, като преди това е била използвана за проституция. Според властите в Гърция престъпната схема била организирана в България. В Гърция отдавна е обществена &bdquo;тайна”, че българки продават яйцеклетките си и така зареждат с генетичен материал една от най-оборотните клиники в Солун. Всъщност неотдавна по тази тема направи филм журналистката Миролюба Бенатова. Тя открехна завесата към търговията с яйцеклетки. Стана ясно, че вече става въпрос за организиран престъпен бизнес, не по-малко доходоносен от сексиндустрията и наркотрафика. Героинята във филма – Гергана, посочи за посредник по трафика на генетични донорки в Гърция българка на име Албена Стоянова. Потресаващ е фактът, че тази Албена е извършвала манипулациите по вадене на яйцеклетки при нестерилни условия, като веднъж за &bdquo;дезинфекция” напръскала нещастната си &bdquo;пациентка” с парфюм. По повод на видяното още преди близо две седмици репортер на &bdquo;ШОУ” се обърна към един от най-престижните и според мнозина – наравно с д-р Щерев - успешни гинеколози по метода ин витро у нас – д-р Георги Стаменов. Репортерът посети на два пъти клиниката, в която работи, проведе няколко телефонни разговора с него и получи уверението, че ще отговори на въпросите ни. Но до днес, уви, очевидно не желае да говори. Репортерът на &bdquo;ШОУ” не отрича заетостта му, но твърде се съмнява тя да е причината за отказа. Лекарите се страхуват да коментират темата, защото почвата е доста &bdquo;кална”. У нас има няколко клиники за ин витро, които са печатници за пари, търгуващи с надежда. За последната година и половина разрешение за ин витро процедура са получили 5900 жени, а родените бебета са 235, като 20 % от тях са близнаци, или тризнаци – т.е. родилите жени са доста под 200. Успеваемостта е ниска, но в коридорите на клиниките стените са облепени с бебешки снимки. Усмихнатите им личица са психологически активатор на готовността да плащаш каквото и да ти кажат. Същевременно, докато чакаш в коридора, няма как да не разбереш по тона, че отношението към българките и към чужденките с куфарчета на колелца е съвсем различно. Но се примиряваш и с това. Чуваш страховити истории с криминален оттенък и си доволен, че поне си в легална клиника, по легален проект. Бездетството тласка хората към отчаяни опити да се сдобият с дете независимо по какъв начин. Този интерес несъмнено провокира генетично продуктивни, но бедни хора да си предложат услугите. Както се разбра, на заловените нашенки в Гърция плащали 2000 евро на манипулация, а бандитите взимали само за една яйцеклетка по 25 000 евро от клиентите. Разликата в парите говори колко рискът си е струвал. На мода освен ин витрото взе да излиза и майчиното сурогатство, или по-точно, според поправката в закона – раждането от &bdquo;заместващата майка”. Този въпрос е уреден в доста страни с фиксирана сума. Дори в пренаселена страна като Индия. В НК на България обаче доскоро за посредника между майката и потенциалните родители се предвиждаше глоба от 15 000 евро. Но когато търговията с бебета стана всеизвестен факт, под напора на обществената полемика се задвижиха и политиците. Едва сега излезе закон, който постанови сумата от 15 000 лева, но пазарът на &bdquo;черно” продължава да е &bdquo;открит” – цената там стига до 50 000 евро. Появи се и &bdquo;екстра” – наддаване от поне 5000 отгоре за момче. В това време продължиха да се вихрят споровете около възрастта на родилата ин витро миниатюрни близначки най-възрастна родилка у нас – д-р Красимира Димитрова. Тя зачена по епруветковия метод на 62 години в Плевен, а роди в Русе. Едното от новородените близначета – Жаклин, почина, но другото – Мери, е жива и на 5 септември навърши четири месеца. Вече тежи близо 4 килограма и се развива добре. Разсъжденията за възрастта обаче според някои са пушилка, в която се притъпява погледът за далаверите в клиниките за ин витро. В пресата се подмята на няколко пъти как Фондът за асистирана репродукция плаща на клиниките според представените от тях фактури, без да се правят много задълбочени анализи за разходите. За всеки опит фондът отпуска до 5000 лева, като всяка жена има право до три опита. Според специалисти обаче един опит струвал при някои жени наполовина на тази сума, т.е. – 2500 лева, и във всички случаи – поне с около 1000 по-малко. Тези пари са чиста печалба за клиниките. Те раздували разходите уж заради цените на придружаващите опита препарати и медикаменти, но истината е, че пациентите си доплащат за тях. В много от случаите опитът е безуспешен и парите отиват на вятъра. Пресен случай отпреди няколко месеца са Мариела и Цецо Елвиса, които бяха пациенти на гореспоменатия д-р Стаменов. Поради ниската успеваемост на ин витрото &bdquo;алтернативното” сдобиване с рожба чрез &bdquo;заместваща майка” започва да става все по-актуално. Поне парите са &bdquo;на сигурно”, макар хората да не си дават сметка, че неприятностите може да придобият криминален характер и да ги преследват цял живот. У нас всичко е възможно, а човешкият материал след прехода – все по-деформиран в морално отношение. Мераклийки за &bdquo;утроба под наем” изобщо не липсват, но какви са те?! Еми МАРИЯНСКА