Ежегодната награда и големият приз на Българския лекарски съюз “Лекар на годината 2016” получи проф. Никола Владов, специалист по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия, отличен в проучването на “Дарик радио” като един от най-добрите коремни хирурзи в България. За мениджър на годината лекарите обявиха директора на пловдивската болница “Св. Георги” проф. Карен Джамбазов. “Лекарят трябва да прави най-доброто за пациентите си дори когато това му струва много усилия и средства”, каза проф. Владов, който стана носител на приза точно на рождения си ден. В. “Доктор” ще се опита да ви представи част от интересния живот на този много обичан от пациентите си и уважаван от колегите си чернодробен хирург като специалист и човек.
“Помня името на всеки от пациентите, на които съм присадил черен дроб, всички помня... И те никога няма да ме забравят, няма и как. След тежка операция или сложно заболяване някои от хората приемат лекуващите ги като истински роднини. Обаждат ми се за рожден ден, на Никулден задължително, за Коледа, Нова година, Великден. Когато имат път към Военна болница, се отбиват, питат как съм. Ето затова си струват всичките усилия, лишения, нерви и безсънни нощи”, допълва проф. Владов.

Проф. д-р Никола Владов завършва медицина в Медицинския университет в София през 1987 г. През 1993 г. придобива специалност “Хирургия”, като по същото време работи в Първа хирургична клиника на “Пирогов” и специализира чернодробна хирургия при професор И. Шапюи в хирургичната клиника на болницата “Кошен” в Париж.

“Дълги години шеф на тази световноизвестна клиника е бил Люсиен Леже - един от най-прочутите хирурзи на панкреаса. В нея имах честта да се запозная с проф. Бонишон и проф. Собран”, разказва проф. Владов. От 1995 г. насам почти всяка година той посещава най-големия трансплантационен център в Европа за по месец. Така поддържа високо ниво на познания и овладява най-новите оперативни техники в областта на чернодробната и панкреатичната хирургия. 
През 2003 г. става началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия на ВМА.

“Работата върху черния дроб е сложна и отговорна не само заради големите кръвозагуби, 

а и защото този орган е смятан за лабораторията на човешкия организъм. Има изключително важни и многообразни функции - от регулирането на въглехидратната, липидната и белтъчната обмяна до образуването на жлъчни сокове и тяхното екскретиране. Това е органът с най-добри регулаторни и компенсаторни способности - чернодробните клетки се възстановяват почти напълно след частична хепатектомия или след инфекциозни и токсични увреждания”, с любов заговаря за този удивителен човешки орган специалистът по лапароскопска хирургия и чернодробни трансплантации. 

“Черният дроб е най-голямата жлеза в човешкия организъм - при възрастни хора неговата маса достига килограм и половина. Това е около една четиридесета от общото тегло. За съжаление броят на хората с чернодробни проблеми се увеличава, но и хирургията се развива бързо - става все по-агресивна. И ако доскоро голям процент от хората с подобни заболявания се смятаха за обречени, то днес медицината има решение за проблемите им”, категоричен е чернодробният виртуоз в трансплантологията.

Проф. Владов извършва първата лапароскопска резекция на черен дроб 

и първата лапароскопска резекция на панкреас в България през 2006 г., през 2009 г. - първата трансплантация на черен дроб от жив донор от възрастен на възрастен, а през 2013 г. и първата ретрансплантация.



Хората, които го познават, казват, че за него хирургията не е просто професия, а призвание.
“От самото начало бях решил да ставам хирург, моят баща беше хирург, и лека полека започнах - бях санитар в “Пирогов”, след това ходех като доброволец в един от екипите на Първа хирургия в “Пирогов”, и така постепенно се увлякох. Запознах се с много интересни хора, хирурзи. Когато навлязох в професията, ми стана много интересно и работех упорито, стигнах и до чернодробната трансплантация, а това е, така да се каже, върхът в коремната хирургия. Иначе съм видял почти всичко от хирургията, въпреки това ми е много интересно и продължава до ден-днешен да ми доставя удоволствие да я работя”, скромничи с усмивка известният трансплантолог.

Навремето проф. Владов е искал да казва “Камера - работи”, защото 

мечтаел да стане оператор в киното, 

но в настоящето си започва деня си с репликата “Скалпел, моля”. Чернодробният хирург обаче не се е отказал от екшъна - неговите “филми” започват с прецизен разрез на корема, а до щастливия край често има доста напрегнати часове.

Детството на синеокото момче преминава в тичане по коридорите на хирургичното отделение на болницата в Ловеч, чийто шеф е баща му. Белите престилки и пациентите на системи не му пречат да си фантазира, че е филмов режисьор и с фотоапарат в ръка документира всичко случващо се покрай него.

Когато се готви да кандидатства във ВИТИЗ операторско майсторство, баща му се намесва с твърда ръка на метри преди финала. “Нямаше драматичен дебат - кратко и ясно ми заяви, че трябва да уча медицина, аз не се противопоставих и до ден-днешен не съжалявам”, казва с усмивка шефът на Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия във ВМА. Във фамилията им има още много лекари - чичовци и братовчеди. “Медицината е нещо като заразна болест. Попадне ли в кръвта ти, лечение няма”, усмихва се скромно медикът.

Студентските му години се изнизват неусетно между лекциите и практическите занимания на летните стажове в спешния институт “Пирогов”.

“В тази болница израснах и като хирург, и като лекар, и като човек. Там са моите първи учители - доц. Кондарев, д-р Влаевски, доц. Константинов, д-р Бобев, проф. Златарски, на които ще съм вечно благодарен. Те ми “вързаха пръста” в хирургията”, признава професорът.

Люба МОМЧИЛОВА