Проф. д-р Никола Владов: Трансплантацията е върхът в коремната хирургия
Медицината е като заразна болест. Попадне ли в кръвта ти, лечение няма
Проф. д-р Никола Владов завършва медицина в Медицинския университет в София през 1987 г. През 1993 г. придобива специалност “Хирургия”, като по същото време работи в Първа хирургична клиника на “Пирогов” и специализира чернодробна хирургия при професор И. Шапюи в хирургичната клиника на болницата “Кошен” в Париж.
“Дълги години шеф на тази световноизвестна клиника е бил Люсиен Леже - един от най-прочутите хирурзи на панкреаса. В нея имах честта да се запозная с проф. Бонишон и проф. Собран”, разказва проф. Владов. От 1995 г. насам почти всяка година той посещава най-големия трансплантационен център в Европа за по месец. Така поддържа високо ниво на познания и овладява най-новите оперативни техники в областта на чернодробната и панкреатичната хирургия.
През 2003 г. става началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия на ВМА.
“Работата върху черния дроб е сложна и отговорна не само заради големите кръвозагуби,
а и защото този орган е смятан за лабораторията на човешкия организъм. Има изключително важни и многообразни функции - от регулирането на въглехидратната, липидната и белтъчната обмяна до образуването на жлъчни сокове и тяхното екскретиране. Това е органът с най-добри регулаторни и компенсаторни способности - чернодробните клетки се възстановяват почти напълно след частична хепатектомия или след инфекциозни и токсични увреждания”, с любов заговаря за този удивителен човешки орган специалистът по лапароскопска хирургия и чернодробни трансплантации.
“Черният дроб е най-голямата жлеза в човешкия организъм - при възрастни хора неговата маса достига килограм и половина. Това е около една четиридесета от общото тегло. За съжаление броят на хората с чернодробни проблеми се увеличава, но и хирургията се развива бързо - става все по-агресивна. И ако доскоро голям процент от хората с подобни заболявания се смятаха за обречени, то днес медицината има решение за проблемите им”, категоричен е чернодробният виртуоз в трансплантологията.
Проф. Владов извършва първата лапароскопска резекция на черен дроб
и първата лапароскопска резекция на панкреас в България през 2006 г., през 2009 г. - първата трансплантация на черен дроб от жив донор от възрастен на възрастен, а през 2013 г. и първата ретрансплантация.
Хората, които го познават, казват, че за него хирургията не е просто професия, а призвание.
“От самото начало бях решил да ставам хирург, моят баща беше хирург, и лека полека започнах - бях санитар в “Пирогов”, след това ходех като доброволец в един от екипите на Първа хирургия в “Пирогов”, и така постепенно се увлякох. Запознах се с много интересни хора, хирурзи. Когато навлязох в професията, ми стана много интересно и работех упорито, стигнах и до чернодробната трансплантация, а това е, така да се каже, върхът в коремната хирургия. Иначе съм видял почти всичко от хирургията, въпреки това ми е много интересно и продължава до ден-днешен да ми доставя удоволствие да я работя”, скромничи с усмивка известният трансплантолог.
Навремето проф. Владов е искал да казва “Камера - работи”, защото
мечтаел да стане оператор в киното,
но в настоящето си започва деня си с репликата “Скалпел, моля”. Чернодробният хирург обаче не се е отказал от екшъна - неговите “филми” започват с прецизен разрез на корема, а до щастливия край често има доста напрегнати часове.
Детството на синеокото момче преминава в тичане по коридорите на хирургичното отделение на болницата в Ловеч, чийто шеф е баща му. Белите престилки и пациентите на системи не му пречат да си фантазира, че е филмов режисьор и с фотоапарат в ръка документира всичко случващо се покрай него.
Когато се готви да кандидатства във ВИТИЗ операторско майсторство, баща му се намесва с твърда ръка на метри преди финала. “Нямаше драматичен дебат - кратко и ясно ми заяви, че трябва да уча медицина, аз не се противопоставих и до ден-днешен не съжалявам”, казва с усмивка шефът на Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия във ВМА. Във фамилията им има още много лекари - чичовци и братовчеди. “Медицината е нещо като заразна болест. Попадне ли в кръвта ти, лечение няма”, усмихва се скромно медикът.
Студентските му години се изнизват неусетно между лекциите и практическите занимания на летните стажове в спешния институт “Пирогов”.
“В тази болница израснах и като хирург, и като лекар, и като човек. Там са моите първи учители - доц. Кондарев, д-р Влаевски, доц. Константинов, д-р Бобев, проф. Златарски, на които ще съм вечно благодарен. Те ми “вързаха пръста” в хирургията”, признава професорът.
Люба МОМЧИЛОВА
Последвайте ни
0 Коментара: