Сезонът 1995/1996 е емблематичен за всички верни фенове на добрата стара Славия. След като 53 години се мъчи в посредственост, лош късмет или ставаше жертва на чужди сметки, “белият” отбор най-после отново спечели шампионската титла на България по футбол. За последно титлата отива на адрес “Овча купел” през 1943 г., когато умира цар Борис III. Затова, след като Наско Сираков и компания отново грабват златото, зевзеците започват да подхвърлят: “Сега да внимава Симеончо (Симеон II – б.а.). По ирония на съдбата и тогава основен противник на “белите” е “Левски”. През 1943 г. Славия сразява “сините” с 1:0 на финала за Царската купа, която е била събирателна за двете най-високи отличия – шампионска титла и купа на страната. Треньор на “белите” по онова време е австриецът Франц Кьолер, който прави отбора шампион и през 1941 г. После тимът от Овча купел попада в половинвековно изгнание. Малко след Априлския пленум от 1956 г. дори изпада в “Б” група и е преименуван на Ударник. За 2 г. обаче се връща в елита със старото славно име.
Сезонът на “бялата” радост
Спонсори на белите" в най-успешния сезон в историята им са SIC и "Интергруп". Близо 100 милиона лева похарчва групировката за Славия през сезона 1995/1996. Парите стигат не само за титлата, но и за националната купа. Когато си спомнят за вълшебният сезон “белите” ултраси цитират три имена - Стоян Коцев, Наско Сираков и Здравко Здравков.
Кано е човекът, който е на щат за старши треньор, но върши още куп други неща в клуба. Дълго време той съчетава още няколко длъжности - изпълнителен директор, селекционер. Босовете застават зад него дори когато влиза в конфликт с Валентин Михов през есента. Бившият президент на БФС бе взет за изпълнителен директор, тъй като си изгради имидж на ръководител с късмет. Когато си позволи да критикува Коцев обаче, го освобождават и дават функциите му тъкмо на треньора.
Доста специалисти критикуват Кано за дефанзивната тактика, която използва Славия. По принцип той залага на високи, здрави защитници, които не са на “ти” с техниката, но вършат много работа. Титулярният състав от сезона е: Здравков, Владо Иванов - Фугата, Стоян Ацаров, Стефан Колев, Кирил Качаманов, Мариус Уруков, Диан Ангелов, Наско Сираков, Димитър Тотев, Зоран Ристич, Атанас Киров. Влизат в отделните мачове Петър Цветанов, Гено Добревски, Мишо Захариев, Добри Минчев, Антон Димитров – Пирожката, Петър Цветанов, Цецо Дерменджиев и др. През есента своя дан за успеха дава и плеймейкърът Владко Шаламанов, който през зимата е продаден на турския “Алтай”.
Наско Сираков идва на "Овча купел" няколко кръга след началото на първенството. Напуска "Ботев" (Пд), за да може да е по-близо до баща си Петко Сираков, който страда от тежка болест. 33-годишният голмайстор след първоначални трудности по адаптацията се превръща в истински лидер на отбора. През пролетта ниже гол след гол. Може би най-важното си попадение Наско бележи в решителното дерби с "Левски", когато “сините” играят по-добре, но за секунди изпускат тарана и той след удар с глава донася равенство 1:1. Най-емоционалният момент обаче е, когато на 10 април играе срещу “Ботев” (Пд) часове след погребението на баща си. За Сираков Стоян Коцев казва, че е единственият, който има твърдо запазено място в титулярния състав. Вратарят Здравко Здравков идва в Славия в последните часове преди началото на сезона, след като е пренебрегнат от родния “Левски”. Фози опровергава скептиците и прави най-силния сезон в кариерата си. Скоро го забелязва и селекционерът на националите Димитър Пенев. Пената го вика за важната евроквалификация с Германия в Берлин през ноември, но титуляр излиза Димитър Попов. По онова време оценяват Здравков на 1 милион долара. И как не – той и колегите му в защита допускат само 14 гола за цяло първенство! В основата на успеха на Славия са парите на СИК и "Интергруп". През февруари 1995 г. те взимат властта в клуба от Валентин Моллов. Тогава в клубната каса няма и една стотинка. После идва Венцеслав Стефанов от Първа източна международна банка. Факт е, че след това парите потичат като река, а малко повече от година по-късно Славия печели златен дубъл.
През сезона Славия и "Левски" водят голяма и оспорвана борба за шампионската титла. Куриозното е, че “белите” започват със загуба първенството – падат в Добрич с 0:1 в 1-ия кръг. После бият вкъщи Локомотив (Пд) с 2:0, но 3-ия кръг отново губят – в Бургас от Нефтохимик с 0:1. Следват три поредни победи над Етър (2:0), в Ловеч (1:0) и над варненския Спартак (3:0), преди да дойде ремито 0:0 с “Левски” в 7-ия кръг. Следващата загуба е чак в 14-ия кръг - от ЦСКА с 0:1.
На полусезона Славия е трети в класирането с 30 точки, след Нефтохимик 32 и “Левски” – 35. Активът е 9 победи, 3 равни, 3 загуби, голова разлика 24:7. През зимата Кано Коцев се отказва от услугите на Кирил Метков, Ал. Бончев, Ваньо Шишков и привлича сърбина Зоран Ристич, Диян Ангелов, Николай Праматаров, Димитър Тотев и Цветан Дерменджиев. Още в първия пролетен кръг Славия изпреварва “Нафтата”. Впоследствие обаче “сините” се изкачват на върха пред “белите” с гол на “чужд” терен. Славия обаче си връща водачеството с 2 точки преднина два кръга по-късно, за да я увеличи после на 3 и 4 точки кръг преди края. За 15 мача не е допусната нито една загуба – 11 победи и 4 равни, голова разлика 27:7. Славия наваксва изоставането и накрая ликува с титлата.
Преломният момент е дербито на 28-ия кръг между “Левски” (Кюстендил) и Славия. Спонсорираният от ВИС отбор на домакините на 27 април пред погледа на боса Георги Илиев се изправя срещу конкурентите от СИК. Резултатът на стадион “Осогово” обаче е 0:0. Преди мача треньорът на домакините Гошо Димитров-Джеки, изважда от титулярния състав Благо Александров, Драго Делев, Сашо Александров – Вош, и Мартин Горанов. Според местните фенове това е, защото имало сигнали, че ще бъдат “пробити” от гостите. Заглавията в спортната преса са от сорта на “Отборите на ВИС и СИК играха на кръв”. И наистина е така. На терена и покрай него хвърчат искри. Още в 13-ата минута голмайсторът на “Левски” Мишо Михайлов хваща за гушата Киро Качаманов и е изгонен от съдията Коце Гергинов. В 28-ата минута пък Мариус Уруков напсува рефера и също вижда червения картон. Президентът на “Левски” (Кюстендил) Валери Ненов – Шамшала, също се забърква в скандал. Той гони от стадион радиоколата на БНР, камерите на телевизиите и фоторепортерите. Треньорът на гостите Коцев пък е бесен. “Всеки мач като гости играем “на кръв” пред враждебна публика, която ни псува. За това са виновни журналистите, които обезмислят труда ни, като пишат, че купуваме мачове, беснее Кано. – Ваша колежка излъга, че Цецо Дерменджиев се обаждал по телефона да уговаря мача в Кюстендил, и ще заведа дело срещу нея за клевета. Валери Ненов пък счупи камерата на нашия видеооператор. Тя струва 1200 долара. Това, ако не е вандалщина, здраве му кажи.”
По същото време ЦСКА бие “Левски” с 1:0 на Националния стадион след гол на бившия левскар Петър Михтарски и праща “сините” мечти за титла в кошчето. По този начин “армейците” прекъсват черна серия от 9 мача без победа над “Левски”. Двубоят обаче ще се запомни с друго. След края на полувремето фен от сектор “А” хвърля към главния съдия Веселин Богданов жива змия, която пада в краката на слисания арбитър и неговите помощници. Стресираният рефер отказва да излезе през второто полувреме, но благодарение намесата на дежурния делегат е разубеден. “От години свиря мачове. Виждал съм какво ли не, но това бе върхът на простотията. Да вкараш змия на стадиона и да я метнеш на пистата в краката ни. Ужасяващо!”, коментира след мача роденият във Велико Търново Веселин Богданов. Смразяващата картина е забелязана и от германски скаут, който е в ложите на Националния стадион.
Лафчис вади отбора
Огромен скандал избухва на финала за купата на България. Всъщност мачът на 1 май 1996 г. така и не завършва. Под предлог, че реферът е ощетил “Левски”, тогавашният президент на "сините" Томас Лафчис вади отбора четвърт час преди края. Съдията Митко Митрев извежда двата тима пред повече от 20 000 запалянковци на „Васил Левски". Първият скандал пламва още в 16-ата минута. Отсъден е пряк свободен удар за “Левски”. Без да изчака сигнал за изпълнение, Георги Иванов-Геша подава на свой съиграч, който опъва мрежа. Гол или не? Митрев не зачита попадението, тъй като в момента на удара тъкмо е завършил построяването на стената. Левскарите протестират, но резултатът си остава 0:0. В 35-ата мин 3000 привърженици на Славия избухват. Крилото Атанас Киров пронизва вратаря Пламен Николов – Пинко, - 1:0 за “белите”! След почивката “сините” се хвърлят яростно в атака. "Сините" претендират за дузпа, когато Илиян Симеонов-Чушката, пада в пеналта след сблъсък с Мишо Захариев (който е “син” юноша) от Славия. Малко по-късно на тъчлинията откъм сектор „А" Наско Сираков трябва да бие тъч, но вместо това почва да жонглира с топката и провокираха запалянковците. Той вече има един жълт картон. Вместо да го изгони с втори за бавене на времето, Митрев само го предупреждава. В това време Томас Лафчис вече е слязъл долу на скамейката. Президентът на “Левски” не е вписан в протокола, но четвъртият арбитър Младен Благоев не посмява да го върне на трибуната. В 75-ата минута гръмва големият скандал. Левскарите претендират, че съдията не е показал втори жълт картон на Стефан Колев, вместо това е санкционирал сърбина Зоран Ристич. Лафчис и техническият директор на клуба Андрей Желязков нареждат на своите да напуснат терена. На пистата настава суматоха, тъй като купата е изнесена за награждаването. Делегатът на мача Ахмед Яшаров се чуди какво да прави.
Накрая купата е прибрана обратно в тунела. Ден по-късно БФС присъжда служебна победа на Славия с 4:0. “Левски” се разминава само с глоби. Четири дни по-късно, убедил се, че титлата му се е изплъзнала Лафчис организира нещо безпрецедентно – протестно шествие до стадион “Славия”, където ще се играе дербито на 29-ия кръг с Локо (Сф). Акцията е обявена като “протестно шествие срещу корупцията във футбола”. Колоната от фенове тръгва от Руски паметник към стадион „Славия". 15 000 "сини" запалянковци обаче си тръгват омърлушени, когато Симеон Чилибонов наказва “Левски” с гол от фаул за 1:0. В същия ден ЦСКА и Славия правят 0:0. Това е достатъчно за "белите" да вземат и шампионската титла. Двата трофея са връчени на Славия на 11 май на „Васил Левски" след последния мач с Локо (Сф), завършил 2:2. При незапомнена посещаемост от 12 000 слависти капитанът на “белите” Стефан Колев вдига и двата трофея - последните засега, печелени от Славия. Класирането в челото е в следния вид: 1. Славия – 67 точки, “Левски” – 62. 3. Локомотив (Сф) – 58. Има индивидуални призове и за играчи на Славия. Коравият като скала Стефан Колев грабва купата за Супер капитан, с купата за най-добър играч в първенството е Наско Сираков, а Кано Коцев е избран за най-добър треньор.
Слуховете за багажници
За методите на босовете на Славия от онова мътно време се носят и досега легенди. Говори се как мутри са качвали съдии, футболисти и клубни началници по багажниците на колите, как е плащано на “братските” отбори да лягат и т.н. Публична тайна е, че тогава двете водещи групировки у нас си имат отбори. ВИС грее на гърдите на футболистите от “Левски” (Кюстендил), СИК – на тези на Славия. През 1995/1996 Лафчис все още удържа натиска на застрахователите и на сините фланелки пише “Цитрон”. Говори се, че едните са давали премии на съперниците на другия, за да се хвърлят “на кръв”. “Това още тогава го измисли Томас Лафчис, за да оправдае неуспеха си. Ние бяхме най-силният отбор, а на полусезона, когато дойде и доказан лидер и голмайстор като Наско Сираков, вече нямаше кой да ни спре. Що се отнася до финала за купата с “Левски”, в който Лафчис извади отбора при 1:0 за нас ... Гледайте го и вижте как свири съдията Митко Митрев. Свири много добре. Прави грешки, които са съвсем допустими и резонни. А Лафчис извади отбора. За нещо несравнимо с нещата, които сега се случват като съдийски грешки на мачове на някои отбори. Който иска да гледа непредубедено, ще види, че Славия бе най-стабилният отбор и заслужено направи дубъл”, твърди до сетния си час архитектът на победите Кано Коцев. На същото мнение е и най-силният човек в клуба Венци Стефанов. “В момента, в който дойде един човек пред вас и да каже - мен ме возеха в багажника, да ме погледне очи в очи, съм готов да хвърля всичко и да не се занимавам с футбол. Лафчис ми е много добър приятел, но ги каза тези думи, за да може да оправдае слабата форма на “Левски” по онова време. Тогава Томето дължеше големи суми на Първа частна банка и БЗК. Казах на ваши колегии, че не може един чужденец да се отъждествява с най-популярния ни клуб. “Левски” е религия на българите, а не на гърците. Титлата на Славия от 1996 година бе една от най-честните, които съществуват в спортната общност”, категоричен е “белият” бос.
МИЛЕН ДИМИТРОВ/БЛИЦ
“Белите” шампиони
вратари
Здравко Здравков 04.10.1970 30 мача
Стойчо Драгов 30.08.1968 2
Цветан Здравков 28.05.1967 -
защитници
Владимир Иванов 06.02.1973 28 3
Стефан Колев 11.10.1966 28
Стоян Ацаров 26.06.1969 30 1
Кирил Качаманов 26.04.1965 28 1
Петър Цветанов 12.05.1972 24 2
Добромир Минчев 04.09.1969 11
Михаил Захариев 12.12.1972 10
Лъчезар Дафков 12.06.1973 8 1
Пламен Пасков 10.09.1970 1
халфове
Мариус Уруков 24.06.1967 28 4
Диян Ангелов 17.10.1964 13 1
Цветозар Дерменджиев 07.08.1965 7
Зоран Ристич 01.09.1969 13
Владко Шаламанов 25.04.1967 13 9
Иван Добревски 12.05.1970 10 1
Гено Добревски 12.05.1970 13 1
Кирил Метков 01.02.1965 4
Данаил Желязков 06.08.1972 3
нападатели
Николай Праматаров 05.03.1974 6
Атанас Киров 13.11.1969 28 7
Наско Сираков 26.04.1962 20 16
Димитър Тотев 03.09.1970 15 1
Иван Димитров 31.08.1972 3
Александър Бончев 30.11.1965 3
30-те стъпки до титлата
1.Добруджа – Славия
1:0 Божилов (34-д.)
2.Славия – Локо (Пд) 2:0
1:0 Дафков (14), 2:0 Цветанов (38)
3.Нефтохимик – Славия 1:0
1:0 Ст. Димитров (82)
4.Славия – Етър 2:0
1:0 Уруков (57), 2:0 Иван Добревски (82)
5.Ловеч – Славия 0:1
0:1 Ат. Киров (60)
6.Славия – Спартак (Вн) 3:0
2:0 Шаламанов (5, 20), 3:0 Киров (88)
7.“Левски” – Славия 0:0
8.Раковски – Славия 2:4
1:0 Тотев (43), 1:3 Шаламанов (44, 48, 68), 1:4 Киров (79), 2:4 Кръстев (83)
9.Славия – Шумен 4:0
1:0 Качаманов (3), 2:0 Шаламанов (7-д.), 3:0 Г. Добревски (21), 4:0 Танков (86-авт.)
10.“Ботев” – Славия 0:1
0:1 Шаламанов (39-д.)
11.Славия – Спартак (Пд) 2:0
2:0 Ненов (37-авт.), 2:0 Сираков (77)
12.Монтана – Славия 1:1
1:0 Тонов (55), 1:1 Ацаров (76)
13.Славия – “Левски” (Кн) 3:0
1:0 Уруков (18), 3:0 Шаламанов (26 ,52)
14.ЦСКА – Славия 1:0
1:0 Милен Петков (38)
15.Славия – Локо (Сф) 1:1
0:1 Й. Маринов (40), 1:1 Вл. Иванов (47)
16.Славия – Добруджа 2:0
2:0 Сираков (45, 49)
17.Локо (Пд) – Славия 2:4
0:2 Сираков (6,16), 0:3 Вл. Иванов (45), 0:4 Уруков (52), 1:4 Г.Иванов (59), 2:4 Г. Димитров (85)
18.Славия – Нефтохимик 2:0
1:0 Цветанов (32), 2:0 Сираков (57)
19.Етър – Славия 0:2
0:1 Сираков (17), 0:2 Тотев (86)
20.Славия – Ловеч 2:0
1:0 Киров (14), 2:0 Сираков (86-д.)
21.Спартак (Вн) – Славия 0:2
0:1 Диян Ангелов (72), 0:2 Киров (80)
22.Славия – “Левски” 1:1
0:1 Йовов (50), 1:1 Сираков (76)
23.Славия – Раковски 2:0
1:0 Киров (10), 2:0 Сираков (60)
24.Шумен – Славия 0:1
0:1 Сираков (66-д.)
25.Славия – “Ботев” (Пд) 1:0
1:0 Уруков (18)
26.Спартак (Пд) – Славия 1:3
0:1 Киров (12), 0:2 Вл. Иванов (19), 1:2 Николов (43), 1:3 Сираков (63)
27.Славия – Монтана 3:1
2:0 Сираков (30, 45), 2:1 Т. Праматаров (59), 3:1 Антон Димитров (63)
28.“Левски” (Кн) – Славия 0:0
29.Славия – ЦСКА 0:0
30.Локо (Сф) – Славия 2:2
2:0 Иво Славчев (8, 30), 2:2 Сираков (30, 55)
Как отразяват медиите триумфа?
Спортните вестници излизат с големи чела на първите си страници, придружени с огромни снимки на отбора на Славия и ликуващите им треньори. “Славия възкръсна и с титлата, и с купата на България!” – гърми “Спорт тото”. Поколения слависти – достолепни мъже, техните синов и внуци, дочакаха заветния миг. Пренебрегван в десетилетия на тоталитаризма за сметка на любимите на комунистически величия два столични гранда, днес Славия изправи снага, възкръстна за своя триумф. Направи го като метеор. Един е главният виновник – Стоян Коцев. Той намери всичко – убеди спортни мъже за финансова помощ, вдъхнови и непознати, и нетитулувани футболисти, изгради колектив от приятели. Научи ги да побеждават. Това е един вик на промяната в родния футбол, случи се нещо неочаквано, невероятно. Значи велико! Това е Славия, единствената!” – завършва емоционално уводният материал на в. “Спорт тото”.
“Славия се къпе в шампанско, премии по 30 000 долара излязоха блъф” – по-прагматично гледа на нещата в. “Футбол”. Най-после добрата стара Славия дочака след 53 г. отново своя звезден, шампионски миг! След нулевото реми с ЦСКА на ст. “В. Левски” “белите” изживяха голямата радост. Те започнаха с шампанско още след прибирането си в съблекалнята, а после се пренесоха за тържествена вечеря в ресторанта на комплекс “Орбита” в компанията на президента на клуба Младен Михалев, на вицепрезидента Венци Стефанов, изпълнителния директор Любомир Василев и техническия Чавдар Цветков. Славистите бяха поздравени и от дошлия специално за случая Валентин Михов. Шампионското веселие продължи до полунощ, после се пренесе в дискотека “Орбита” до сутринта. След това “белите” оформиха няколко групи, които се пръснаха по други шикозни заведения, та чак до обяд. Блъф се оказаха обаче твърденията, че всеки от футболистите и от треньорите и още на вечерята е получил по 30 000 долара премия за титлата и по 50 000 лева само за хикса с ЦСКА”, пише най-четеният по онова време футболен вестник.
Вестник “Меридиан мач” съобщава от първа страница: “400 000 дойче марки си поделят в Славия за двете купи”
“Футболистите на Славия ще си разделят фантастичната премия от 400 000 марки”, започва материалът. “Сираков иска да се откаже от футбола, но ще го убедя да ни помогне още един сезон, - заявява изпълнителният директно на “белите” Любо Василев. Заделили сме 100 000 долара за селекция. Следим играчи от Гана, Нигерия и от Цървена звезда.”
“Много купи и много слава за Славия”, “Героите са щастливи и уморени. 73-ото първенство на България вече е история, радост и слава за най-достойния в сгъстения и напрегнат маратон” – това са още част от заглавията от онзи месец май 1996 г.
