Гаден ден. Не съм го очаквал. Отвратителните новини обаче идват без да питат, хващат те неподготвен и те блъскат в стената със страшна сила. Отиде си Стоян Коцев. За онези, които имахме привилегията да го познаваме лично и да сме се докосвали до магията му, той просто си беше Бате Кано. Всички негови приятели така го наричаха. И с уважение, и с респект и с голяма почит. Бате Кано до последно си остана непоправим оптимист. Такъв, какъвто беше като треньор на Славия и редицата отбори, на които е бил начело. Грешка, той не беше просто начело или треньор от онези, които живуркат на скамейката. Той разбираше играта, чуваше я, както обичат да казват специалистите. И в Славия, и в Марек, та и в родния му Балкан (Ботевград). Няма значение къде беше треньор легендарният Стоян Коцев. Той обичаше да работи, обичаше да печели и винаги казваше, че има шанс да победи. Независимо срещу кого играе. Помня, когато Балкан се падна срещу ЦСКА за купата на България през 2008 година. В Ботевград никой не вярваше в чудото, само Бате Кано спокойно ходеше преди началото на мача и ми каза: “Спокойно, и те са 11, нищо не се знае. Вече съм ги побеждавал, така че с малко късмет и ще стане работата”. Е, Балкан загуби с 0:5, съвсем заслужено, а Коцев след мача призна поражението. И пак с високо вдигната глава, защото той винаги гледаше хората в очите и не се страхуваше.

За Славия остана икона, публиката винаги ще му остане признателна. Едва ли скоро “белите” ще имат такъв треньор като Кано Коцев. Няма да имат, това е сигурно. Той мечтаеше да играе всеки ден срещу ЦСКА и “Левски”, за да се опитва да ги побеждава. Няма значение как завършваха мачовете, той искаше да се бори със силните, за да докаже, че и той е силен. Опита се да се бори и с коварната болест, която го стовари в началото на 2010 година. Когато разбрах, ми стана гадно, отвратително, защото той не го заслужаваше. Не смеех да му звънна, викам си: “Какво ще го питам, как си, какво правиш, няма ли да започваш работа. А поводът щеше да бъде съвсем друг, да чуя от него, че вярва, че ще се оправи.” След известно време се чухме, вече беше преборил една операция, предстояха му нови процедури. Бате Кано не се предаде.

В последните две години, когато се разхождаше в центъра на Ботевград, хората го спираха и го питаха. “Какво става, как си, нали всичко е наред”. А той с присъщия си вечен оптимизъм казваше: “Как ме преценяваш, един пенсионер, който има леки проблеми. Ще се оправя, не съм като на 50, но искам да работя.” Да, така твърдеше до последно, допреди няколко месеца. Кано искаше да се върне в занаята, защото той все още го разбираше. Много повече и по-добре от тези, сегашните “специалисти”. Не успя, тръгна по друг път, който ще го отведе на по-добро място. За всички обаче той ще си остане Човек с главно “Ч”. Човек, който живееше със Славия, дишаше със Славия. Миналата пролет “белите” играха срещу ЦСКА на финала за Купата на България. Бате Кано облече костюма и отиде...в агитката, между малкото фенове, които го боготворят. Сякаш знаеше, че това ще е един от последните пъти, в които стъпва на своя стадион “Славия”.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ

Почивай в мир, Бате Кано, никога няма да те забравим!