Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙМ 3!

Димитър Бербатов даде пресконференция в Пресклуб България. Брифингът започна с малко закъснение, вместо в 12:00 часа, футболистът и агентът му Емил Данчев влязоха в залата в 12:06 часа. Импресариото носеше фланелка на Бербатов от Фулъм с №9 на гърба. Голямата новина е, че футболистът няма да играе отново в националния отбор. Ето какво каза Бербатов по много теми, свързани с ЦСКА, БФС, управлението и бъдещето на българския футбол, Манчестър Юнайтед и други.

-Завръщаш ли се в националния отбор?
-Нали сте се събрали уж за Фулъм, дай накрая ще го говорим, запази си въпроса. (следва кратка пауза) Нещата не са винаги толкова прости, колкото изглеждат. Като оставим настрана нещата, които се случиха в последните няколко дни, времето, което измина от назначаването на Любослав Пенев като треньор на България, той направи всичко възможно, за да се видим, да говорим. Видяхме се като приятели и хора. Човекът единствен от всички ме желаеше в отбора си. Говорихме, обсъждахме, надълго и нашироко. Изборът, който съм направил и преди, си остава. Дали ще преча или ще помагам на отбора...2 години са доста дълъг период, в който не съм бил в отбора, имам определени навици. Някак си не се връзват нещата, времето ми отминава. Време е да търсите някой друг, за който да се пише за него, за изявите му извън и на терена. Надявам се да го намерите. Аз гледам мачовете, пак ще ги гледам и сигурно ще ми се потят ръцете. Знам, че ще се справят момчетата без мен, убеден съм, говорихме с Любо надълго и широко. Бях му казал, че има голяма вероятност да си променя мнението. Снощи се видяхме за последно, обясних му нещата. Ако беше треньор за клубен отбор, бих играл с голямо удоволствие за него. Мога да желая само успех”, заяви Бербатов.

-Как избра Фулъм и той не е ли прекалено малък отбор?
-Някак си отвътре ми подсказа. На теб може да ти се струва малък отбор, аз обаче познавам себе си, знам си качествата, реалист човек съм. Може би не съм същия човек отпреди 2 години, не съм играл дълго време. Трябва ми още време да се адаптирам, да свикна с игровия ритъм. Много неща се случиха в последните няколко дни, станахте явни свидетели, на всичко, което се разви. Никога не съм казвал “да”, на който и да е отбор. Лично те не са чули от мен: “Да идвам, започвам да играя за вас.” Казах на Фулъм впоследствие, но на другите два отбора, които започнаха да пищят, никога не съм казал, че ще отида при тях и ще играя за тях. Няма такова нещо. Това, че някой интерпретира думите по свой начин, е друг въпрос, или пък, че аз не съм сбъднал желанието на някой да ме види на дадено място, за да се облажи, е друг проблем. Аз избирам къде да играя, нямам шеф, прецених, че това е най-правилното място за мен, моето семейство и отивам там. Другото какво ме интересува.

-Как ще коментирате днешното писмо на Лъчезар Танев?
-Не съм прочел, казаха ми го, не искам да влизам в детайли. Мисля, че Лъчо беше оторизиран от Фиорентина да преговаря за трансфер с Юнайтед. Нормално е като не стане да си нещастен, защото си щял да вземеш комисионна. И аз да го правех, и аз щях да искам. Като не стане, се чувстваш нещастен, предаден, но аз си гледам моите интереси, това къде се чувствам най-добре и гледам мнението на моите близки хора. От там нататък...

-Според Фиорентина ти си некоректен човек. Имало ли е некоректност.
-Ама чакайте, искам да ги питате, казвал ли съм на някого, че отивам да играя при тях. Да, ние тръгнахме и решихме да видим, дали там е хубаво. Решихме да вдигнем малко смут, вие не сте ли правили смут. Едни се бият по кръчми, други спят с някого, а аз правя нещата около футбола, за да ви е интересно. Утре като ме няма, за кого ще пишете и ще се събирате толкова хора. Колко футболисти има, които казват в последния момент “не”. В последния момент се появи още един отбор и каза: “ела при нас”. Появи се човек, който много уважавам, за мен е важно да играя футбол, да се наслаждавам на играта. Това, което съм искал, съм го постигнал. Нищо не се знае, аз съм на 31 години в момента, пак може да се случат големи неща. Но сега съм щастлив, в мир със себе си и нямам никакви проблеми. Това обаче от Италия да ме изкарват некоректен, не ме интересува, каквото искат да мислят. Нито ми е близък, нито ми е някакъв. Решихме да ги вдигнем под пара. В един момент звъни втори отбор, трети, пети. Това е стрес. В един момент се объркваш. Аз съм човешко същество. Започваш да се колебаеш. Решихме да се правим на интересни, това може би ни беше грешката.

-Каква равносметка си правиш от престоя в Юнайтед и как ще се почувстваш, когато излезеш срещу тях?
-Нямам проблеми, тези неща съм ги претръпнал, няма да ми е за първи път да играя срещу бивш отбор. Тръгнах си след една година, в която не взех участие в мачовете. Кофти ми беше, не мисля, че съм го заслужил, след като станах голмайстор. Но решение на треньора. Обясни ми, че играта се променя, ще залага на различни тактики и ще стана излишен. Трудно го приех, опитах се да се преборя за мястото си, но не се получиха нещата. Като си сметна головете няма от какво да се срамувам, станах шампион, голмайстор. В Манчестър Юнайтед стигнах най-високото ниво. Накрая си взех довиждане с хората и така.

-Със Сър Алекс раздели ли се?
-Не, нямах възможност, не е болка за умиране. Нещата стават бързо, не сте част от кухнята и не знаете как става. Понякога нямаш възможност да се срещнеш с човека. Дори и несъзнателно се получават нещата. Дори не успях да се разделя с част от съотборниците си. На другия ден не знаеш къде си, неща, които са напълно нормални. Ще видим, може да си пратим по едно писмо.

-Защо не си тръгна от Манчестър Юнайтед след финала за Шампионската лига?
-Сигурно трябваше, не го бях заслужил. След финала и лятото отидох да говоря с него (б.р. – има предвид Сър Алекс). Казах: “Бос, трябвам ли ти, нужен ли съм на отбора?. Не ми обяснявай защо не си ме пуснал да играя на финала, нужен ли съм, защото искам да играя?” Той ми каза: “Нужен си, искам да останеш. Бори се за мястото си. Ако заслужаваш, ще играеш. Останах, борих се, играх 10-12 мача, вкарах 9 гола, мисля, че не се справих лошо.

-След тази гавра защо не си тръгна?
-Аз отидох при треньора, каза ми, че ще разчита на мен. Имаше някаква надежда, че ще се боря за титулярното място и той ще осъзнае грешката си, че не ме е пуснал. Не се получи, може би е трябвало да си тръгна, но е свършило...Ходих 10-15 пъти при него, ще ми тегли една майна накрая. Не може постоянно да ходя и да хленча. Разумно обяснение не получих. Ето ти ме питаш, чудите се всички, но не мога да ви дам обяснения. Ето, Мартин Йол е говорил с него, и той е казал, че не съм се вписвал в схемата му. Аз си признавам, никога не съм бил най-бързият футболист, ставам по-бавен с годините.

-Идва другото обяснение, че си останал заради заплатата?
-Когато отидох там, направи ли ви впечатление, направих така, че дори намалих парите, за да подпиша. Само и само, за да отида в Манчестър Юнайтед.

-С какви впечатления остана от Сър Алекс?
-Може да има някакво разочарование, нормално. Най-вече като треньор - успехите му говорят. Най-великият треньор на света, видях от първо лице какво е да си до него. От друга страна той загуби моето уважение заради начина, по който се отнесе. Не съм заслужил такова отношение, казах му го под някаква форма. Дали той е останал с добро впечатление, трябва да питате него. Но останах леко разочарован като човек.

-Сам казахте, че искате да преминете в отбор с високи амбиции?
-Казал съм, че искам да играя в Шампионска лига по българската телевизия? Е, променил съм си мнението. Понякога не действаш ли, ей така, импулсивно. Това е правилното нещо. Може би съм жертвал Шампионската лига, най-хубавия турнир. Не съм я спечелил, имах няколко опита. Няма да легна да ритам, че няма да играя в Шампионска лига. Аз вече искам да играя футбол, да се наслаждавам, знам, че във Фулъм няма да печеля всеки мач, но факт, приключило е.

-Вярно ли е, че слушаш Елена и сте останали в Лондон заради нея?
-Много малко ме вълнува вие какво мислите и на кого вярвате. Аз познавам най-близките си хора, знам къде ще се чувстват най-добре. Имам дете, живот и здраве ще имам още едно. Преценил съм, че там ще се чувстваме най-добре. Никой не може да ми каже другото, аз сам си преценявам. Това, че няма обяснение, че съм избрал този отбор...

-Как оценяваш състоянието на националния отбор?
-Любослав Пенев е най-точният човек. Никой от водещите хора в България, които управляват и милеят за футбола, не звънна, да каже: “Бербат, ще размислиш ли”. Дори не ми теглиха по една майна, да кажат, абе защо се отказа да те... Не ми звъннаха. Да ме питат защо така, какво стана, а уж сме приятели. Любо единствен звънна, веднъж, два пъти, видяхме се. Той беше единственият, който каза, че иска да ме върне.

-Ако Боби Михайлов се извини?
-Не искам извинение. Трябваше да ги питате хората от БФС, говорихте ли с него, за да видим какво ще кажат. Никой не звънна, за да каже какво се случи. Ако искаш футболът да върви напред, трябваше да направиш поне малък опит да върнеш най-добрия си играч. Може да не съм същия отпреди 2 години, но като видят Бербатов в състава, ще има уважение. Но има млади момчета, а и с този треньор, отборът ще се справи.

-Ще те липсват ли високите амбиции на Манчестър Юнайтед?
-Естествено, там отиваш, играеш, раздаваш се всеки мач за победа. Нормално, ще ми липсват, разбираемо е, че няма да бием всеки мач. Чувствам се щастлив. Да, ще минат 2-3 седмици, ще се нервирам, ще викам по терена, защо този не може така или иначе да отиграе дадена топка. Напълно съм щастлив от нещата и от кариерата си. Искрено се надявам някой да тръгне по моите стъпки. Защото утре няма да ме има, защото аз чета, че тоя отишъл в тая кръчма, спал с онази жена. Футболът остана на заден план, в модерния свят е така, хората се променят. Бях 4 години в Манчестър, станах шампион, но не спечелих Шампионска лига или “Златната топка” Аз съм реалист, живеем в ерата на Меси и Роналдо, живи и здрави да са. Както онзи ден на мача, падахме с 0:3, аз се чувствах, че все едно водим с 6:0. Чувствах се супер, с момчетата, с треньора.

-Преди време каза една фраза: “Обадете ми се, ако искате да оправя футбола ви?”
-Това е много общо, трябва доста хора да искат да го оправят. Сега може и да се подготвям, чета тази книга, онази книга. Играл съм на високо ниво, станал съм финансово независим, за да не се изкушаваш. Времето ще покаже какво ще се случи.

-Как усещаш атмосферата във Фулъм?
-Идвам от голям отбор, има какво да дам, а има и какво да науча. Надявам се да се справя, пак ви казвам, искам да се наслаждавам на футбола, да се чувствам жив. С течение на обстоятелства ли е, напредване на времето, опитвам вече да давам извеждащия пас, играта ми се промени. Изпитвам това удоволствие. Притеснявам се, че тези момчета, които сега са в националния отбор, не виждам други, които могат да израснат. Надявам се да бъркам. Винаги съм обвиняван, че съм по-скромен. В момента не виждам някой, който да прилича на мен, да кажа: “да, това момче прилича на мен, като интелигенция, като игра.” Надявам се да се появи, момчетата да проявят амбиция и да се развиват.

-Няма ли завист към теб заради високата ти заплата във Фулъм?
-Не съм виновен, че играя футбол и ми се дават пари. А и аз прочели нещо в “Сън”, взимам еди колко си и край, вярно е. Всеки си вярва на каквото си поиска. Не мисля, че ще се получи подобно нещо.

-Това последният клуб в кариерата ли ти е?
-Футболът е до време. И на мен ми се играе до 40 години, но не съм вратар, не съм и Паоло Малдини или Райън Гигс. Искам още няколко години да поиграя в Англия. Ако бях отишъл в Италия, Серия А не се дава по телевизията в България. Щяхте пак да ме изкарате виновен (смее се). Ако бях отишъл там, нямаше да можете да ме гледате и щяхте да питате, защо съм отишъл там. Англия ми харесва като държава, като култура. Предполагам, че повечето от вас харесват английския футбол. На мен най-хубаво ще ми бъде да играя футбол в Англия в следващите няколко години.

-Имаш ли намерение да завършиш кариерата си в български клуб?
-Като погледна Стоичков, Любо Пенев, идваха играха в ЦСКА, дали поради уважение или им се играеше пред собствена публика. Не мога да гадая за след 5 години какво ще се случи. Да се надявам футболът в България да тръгне към по-добро, нищо не се знае, ще видим...

-Можеш ли да управляваш някоя медия?
-Не мога да се занимавам с такива неща.

-Повлия ли до голяма степен отношението на британците към играта, пълните стадиони, за да останеш там?
-Начинът на игра, на подготовката, тренировки, преди и след мач. Общо взето всички неща някак си ми пасват както трябва на мен. Едно време съм бил фен на Милан, Ван Бастен, но нищо не следя след това. А в Англия направих 6 години. Онзи ден отивам на мач, усещам уважение на съперника, на моите съотборници. Нормално, и аз имам его, някой като ви каже, ти си добър журналист, и се чувстваш добре.

-В последните четири години не говореше често, нямаше послание от теб към феновете. Сър Алекс ли ти забраняваше или ти избягваше?
-Не че съм уморен от тази известност, която ме преследва. В един момент обаче започваш да бягаш от такива неща. Всеки е различен, някои търсят прожекторите. Имам си известност, постигнал съм я, имам слава, постигнал съм я. Когато имам нещо да кажа, ето, свиквам пресконференция. Най-лошото е да си във вестника, да говориш глупости и да си вярваш, че казваш нещо.

-Кога постигна мечтата си?
-Когато подписах с Манчестър Юнайтед. От там нататък всичко друго, не че приключи, но си казах: “Успях”. Цял живот съм гледал примера на Христо Стоичков. Всеки сега говори за Меси или Роналдо. И аз съм харесвал Ван Бастен навремето, но като българин исках и мечтаех да се приближа до Стоичков.

-Следиш ли какво се случва в ЦСКА?
Имат си някаква разправия, не се мешам, чета интервюта. Аз подкрепям Христо Стоичков, ако иска да се върне и помогне на ЦСКА. Той може да извади ЦСКА от батака, защото те са в батака. Аз съм тръгнал от ЦСКА, болно ми е, тъжно ми е, но това, което се случва там не е правилно. Има хора, които предлагат нещо, но не се приема, значи искат да си останат така.

-Преди време беше казал, че три коня дърпат каляската, а сега нито един не е останал.
-Няма нищо лошо да кажа, че това бяхме най-добрите трима футболисти. Да, липсва ми да играя с двамата, но...Да, сигурно ще се съберем да ритаме на малки вратички. Аз знам, че ще дойде отново този момент, трудно ще стане, но винаги съм бил оптимист. Сега виждам, че момчетата играят със самочувствие, всеки си знае задачите, променя се начина на игра. Имал съм възможност да работя с Любо Пенев, когато беше помощник на Пламен Марков. Той върши нещата по правилния начин. Сигурен съм, че може да победим в първите два мача срещу Италия и Армения. Някои може да го отдават на шанс, когато победихме Холандия, но момчетата играха добре.

-Ще присъстваш ли на мача с Италия?
-Не знам, имам други задължения, ако имам възможност, ще дойда да подкрепям момчетата. Нормално е да загубиш от Италия, въпреки че те не са супер сила.

-Ако ти смяташ, че това ръководство на БФС е добро, подкрепи го, ако не – подкрепи Стоичков?
-Има един момент, че аз съм още професионален футболист. Мога да помогна само с името си. Все още съм зает с професионалния футбол. Гледам какво става, тото, мафия, не съм запознат, но чувам, че детски и елитни групи играят тото. Аз нямам доказателства, но то постоянно ми стига до ушите. Как да се научиш, като от малък ти викат, вземи тия 200 лева, за да имаш за седмицата. Трябва всички заедно да работим, трябват нови закони. Ако има достатъчно желаещи хора, процесът е осъществим.

-Всички се интересуват ще направиш ли новия Бербатов?
-Защо всички се интересувате от личния ми живот. Аз защо не се интересувам от еди коя си известна личност къде ходи и какво прави. Личният ми живот си е мой, няма нищо общо с вас. Какво ще се промени, след като имам второ дете. Ако имам момче, то ще расте под стрес от самото начало, защото е синът на Бербатов. Ако няма футболни качества, какво, да му кажа: “Абе, защо не стана като баща си” (посяга на шега към водещия). Това ми е странно, на мен ми е чуждо да се интересувате от личния живот на някого. Да питате дали ям лютеница или дали ще имам второ дете. И друго - да съм се променил, не съм. Всички ме познавате, винаги съм бил затворен, не съм обичал да давам интервюта. Така че съм съвсем обикновен, като вас.

Надявам се, че ви е било приятно да си поговорим. Засегнахме различни теми, свързани с мен. Скоро едва л и ще има какво да ви кажа. Ето, сега имаше новина, подписах за две години и се видяхме. Бъдете живи и здрави.
ЮРИ СЛАВЧЕВ/БЛИЦ