Божил Колев е футболист №1 на Варна за XX век, легенда на “Черно море” и ЦСКА, национал. Роден на 12 януари 1949 г. в село Цонево (община Дългопол, област Варна). На 10-годишна възраст започва да тренира футбол в школата на “Черно море”. През лятото на 1970 преминава в ЦСКА, където играе до 1979. По 5 пъти е шампион и носител на купата. Колев е с 373 мача и 74 гола в „А“ група. За ЦСКА е изиграл 254 мача и е отбелязал 63 гола. В “Черно море” има 119 срещи и 11 попадения. Впечатлява с факта, че като стопер два пъти е носител на Купата за спортсменство в групата на майсторите. Божил Колев е варненският рекордьор по участия в националните гарнитури: 8 гола и 60 мача в мъжкия тим, 9 в младежкия и 14 - в юношеския отбор. Участник на финалите на Световното първенство през 1974 г. Завършва прочутата треньорска школа в Кьолн през 1986 г. Помощник треньор на националния селекционер Христо Бонев на Световното първенство през 1998 г., треньор на ЦСКА, на кипърските “Омония” (Никозия) и “НЕА-Саламина” (Ларнака), играещ треньор в родния си отбор и старши треньор на “Черно море” и “Добруджа”. От известно време Божил Колев е треньор на футболния отбор на Медицинската академия във Варна.
-Г-н Колев, не е ли загуба за българския футбол, че капацитет с вашата рутина и квалификация работи по специалността си с аматьорите от института?
- Мисля, че най-главното в дадена професия е тя да ти доставя удоволствие. Работата със студентите ми харесва, зарежда ме! Защото виждам как жадно попиват младежите това, на което ги уча. Професионалният футбол не ми липсва. Клубовете у нас, първенствата, БФС…това не е за мен! Не е за мен, защото
-Г-н Колев, не е ли загуба за българския футбол, че капацитет с вашата рутина и квалификация работи по специалността си с аматьорите от института?
- Мисля, че най-главното в дадена професия е тя да ти доставя удоволствие. Работата със студентите ми харесва, зарежда ме! Защото виждам как жадно попиват младежите това, на което ги уча. Професионалният футбол не ми липсва. Клубовете у нас, първенствата, БФС…това не е за мен! Не е за мен, защото
всичко
дотолкова
девалвира,
че не знам как да го нарека. Не е футбол това, нека така да го кажа.
-С много колеги от страната установяваме, че не сте забелязан на мач от професионалните ни групи поне няколко години!?
-От седем години не ходя на мачове! Тази пролет бях само на “Черно море” – „Левски” (1:1) и това беше.
-Защо така, обиден ли сте на някого?
-Да, обиден съм! Ама това няма значение. Искам да кажа също, че аз сам реших да не се занимавам с треньорство в професионален отбор. Последните ми години в “Черно море” бяха като главен мениджър. Работата ми беше по-глобална, така да се каже, и аз си я вършех, както трябва. В този период привлякох за треньори Илиан Илиев, Ясен Петров, Кольо Спасов и отборът се стабилизира за години напред. Много неща направихме за “Черно море” аз и моят спортно-технически щаб. Накрая решиха да ме махнат, което е тяхно право на ръководството, но в мен остана обида. Не се разделихме „по взаимно съгласие”.
-Не сте подали оставка, а са ви изгонили! Какви бяха причините?
-Какво да ти кажа…каквото и да ти кажа, ще прозвучи като оправдание на виновник. А аз нямам вина за нищо! Или поне дотолкова, че да имат повод да ме гонят. Но стана едно напрежение между феновете на отбора и сина ми, и каруцата се обърна. Божидар не можеше да е отговорен в онзи случай, защото си има шефове в “Черно море”, но феновете му скочиха. И на мен даже скочиха,
-С много колеги от страната установяваме, че не сте забелязан на мач от професионалните ни групи поне няколко години!?
-От седем години не ходя на мачове! Тази пролет бях само на “Черно море” – „Левски” (1:1) и това беше.
-Защо така, обиден ли сте на някого?
-Да, обиден съм! Ама това няма значение. Искам да кажа също, че аз сам реших да не се занимавам с треньорство в професионален отбор. Последните ми години в “Черно море” бяха като главен мениджър. Работата ми беше по-глобална, така да се каже, и аз си я вършех, както трябва. В този период привлякох за треньори Илиан Илиев, Ясен Петров, Кольо Спасов и отборът се стабилизира за години напред. Много неща направихме за “Черно море” аз и моят спортно-технически щаб. Накрая решиха да ме махнат, което е тяхно право на ръководството, но в мен остана обида. Не се разделихме „по взаимно съгласие”.
-Не сте подали оставка, а са ви изгонили! Какви бяха причините?
-Какво да ти кажа…каквото и да ти кажа, ще прозвучи като оправдание на виновник. А аз нямам вина за нищо! Или поне дотолкова, че да имат повод да ме гонят. Но стана едно напрежение между феновете на отбора и сина ми, и каруцата се обърна. Божидар не можеше да е отговорен в онзи случай, защото си има шефове в “Черно море”, но феновете му скочиха. И на мен даже скочиха,
опитаха да
ми посегнат…
голям цирк!...
След онзи мач Божидар също се наложи да напусне, буквално спря с футбола.
-В какво са ви обвинили феновете, Божидар да не е продал мач на “Черно море”?
-Божидар не може да продаде мач, но запалянковците го посочиха като предател като Юда. А той е никой, за да може да продаде мача пък и мач никога не се дава или продава от един футболист. Божидар и съотборниците му са изпълнявали нареждане на шефовете си как трябва да завърши съответният мач. Беше абсолютно добър стопер, още като юноша тръгна много сериозно във футбола. Капитан на всички формации беше, можеше спокойно да постигне моите успехи и да ме задмине, но обвиненията направо го съсипаха. Изпадна в депресия, напълня. Пиеше хапове допреди два месеца и може би докторите пак ще му предпишат още лекарства, защото от такова нещо трудно се възстановява. Съвсем несправедливо феновете съсипаха кариерата и здравето на Божидар. Мен още като ме направиха директор на “Черно море” и тръгнаха проблемите на сина ми. Нито съм го лансирал, нито нищо, но завистниците му станаха много. А той беше стопер – класика! Нямаше нужда да го бутам нагоре към мъжкия футбол! Съсипаха го, разбиха му психиката!
-А защо се върнахте във Варна от ЦСКА в апогея на кариерата си?
-Ние варненци сме такива хора, където и да идем, пак се връщаме. Аз се прибрах през 1979 г. като играещ треньор. Няколко години по-рано измолих генералите да ме пуснат в “Черно море”, но те не искаха и да чуят. Девет сезона играх в ЦСКА, малко ли е? Много се изтормозих в София. На жена ми й писна рано-рано и все напираше да се връщаме. И двете ми деца Ана и Божидар се родиха в София. Знаеш ли какъв тормоз, какъв зор е било за съпругата ми Анастасия да отгледа децата ни, защото аз постоянно отсъствах - нескончаеми лагери и мачове. Живеехме на петия етаж на улица „Оборище”, а там ни асансьор, ни дявол. И две малки деца! Преди раждането на Божидар през 1974 г. отсъствах от къщи поне 8 месеца. Готвехме се за световното първенство в Германия и националния отбор ни въртяха от лагер на лагер. Бяхме в Кипър, в Кувейт и накрая във Велинград. Измолих старши треньора Христо Младенов да ме пусне до София, за
-В какво са ви обвинили феновете, Божидар да не е продал мач на “Черно море”?
-Божидар не може да продаде мач, но запалянковците го посочиха като предател като Юда. А той е никой, за да може да продаде мача пък и мач никога не се дава или продава от един футболист. Божидар и съотборниците му са изпълнявали нареждане на шефовете си как трябва да завърши съответният мач. Беше абсолютно добър стопер, още като юноша тръгна много сериозно във футбола. Капитан на всички формации беше, можеше спокойно да постигне моите успехи и да ме задмине, но обвиненията направо го съсипаха. Изпадна в депресия, напълня. Пиеше хапове допреди два месеца и може би докторите пак ще му предпишат още лекарства, защото от такова нещо трудно се възстановява. Съвсем несправедливо феновете съсипаха кариерата и здравето на Божидар. Мен още като ме направиха директор на “Черно море” и тръгнаха проблемите на сина ми. Нито съм го лансирал, нито нищо, но завистниците му станаха много. А той беше стопер – класика! Нямаше нужда да го бутам нагоре към мъжкия футбол! Съсипаха го, разбиха му психиката!
-А защо се върнахте във Варна от ЦСКА в апогея на кариерата си?
-Ние варненци сме такива хора, където и да идем, пак се връщаме. Аз се прибрах през 1979 г. като играещ треньор. Няколко години по-рано измолих генералите да ме пуснат в “Черно море”, но те не искаха и да чуят. Девет сезона играх в ЦСКА, малко ли е? Много се изтормозих в София. На жена ми й писна рано-рано и все напираше да се връщаме. И двете ми деца Ана и Божидар се родиха в София. Знаеш ли какъв тормоз, какъв зор е било за съпругата ми Анастасия да отгледа децата ни, защото аз постоянно отсъствах - нескончаеми лагери и мачове. Живеехме на петия етаж на улица „Оборище”, а там ни асансьор, ни дявол. И две малки деца! Преди раждането на Божидар през 1974 г. отсъствах от къщи поне 8 месеца. Готвехме се за световното първенство в Германия и националния отбор ни въртяха от лагер на лагер. Бяхме в Кипър, в Кувейт и накрая във Велинград. Измолих старши треньора Христо Младенов да ме пусне до София, за
да присъствам
на раждането
на сина си
Видях Божидар и съпругата си за две минути и веднага обратно във Велинград. Иначе в ЦСКА ми беше много хубаво, но животът и динамиката на столицата не се понравиха на семейството ми.
-Вероятно си спомняте дебютния мач за мъжете на “Черно море”, който е точно срещу тима, чиято легенда ставате по-късно?
-О, много приятен спомен е това. Мачът беше на стадион „Юрий Гагарин”, на 13 август 1967-а в Деня на военноморския флот. ЦСКА ни биха с 3:2, а аз вкарах един от головете за “Черно море”. Играех със самочувствие, нищо че бях на 18 години. До дебюта ми в мъжкия футбол все пак зад гърба си имах европейски финали за юноши в Югославия и Турция. Точно след тези първенства вече се знаеше, че ЦСКА ме харесват и ще ме вземат при първа възможност. Голът, който им го вкарах, беше най-малкото нещо, те си ме знаеха. Стефан Божков ме викна в националния отбор още през 1969-а за приятелски мачове с „Валенсия” в Испания и веднага след това гостувахме на Мароко. На връщане в самолета ми каза, че няма смисъл да си губя повече времето в “Черно море” и, че след кацането в София ме праща право при старши треньора на ЦСКА Манол Манолов-Симулията, за да се уреди трансферът. А Божков си е цесекар отвсякъде и нямаше начин да му се противя, защото и аз исках да играя за шампионски титли, купи и медали. Откажех ли на ЦСКА, това означаваше да забравя и за националния отбор.
-Защо тогава Стефан Божков не ви е включил в националния отбор за световното в Мексико през 1970-а, след като ви е харесал?
-Аз участвах в цялата подготовка на отбора в Белмекен, в Перу и Мексико после. Станаха там едни неща, не е за разправяне, и не ме взеха…важното е, че д-р Кръстев стана професор на гърба ни с програмата му за тренировки, особено със ските и снега на Белмекен…То и да бяха ме взели в Мексико, все тая,
-Вероятно си спомняте дебютния мач за мъжете на “Черно море”, който е точно срещу тима, чиято легенда ставате по-късно?
-О, много приятен спомен е това. Мачът беше на стадион „Юрий Гагарин”, на 13 август 1967-а в Деня на военноморския флот. ЦСКА ни биха с 3:2, а аз вкарах един от головете за “Черно море”. Играех със самочувствие, нищо че бях на 18 години. До дебюта ми в мъжкия футбол все пак зад гърба си имах европейски финали за юноши в Югославия и Турция. Точно след тези първенства вече се знаеше, че ЦСКА ме харесват и ще ме вземат при първа възможност. Голът, който им го вкарах, беше най-малкото нещо, те си ме знаеха. Стефан Божков ме викна в националния отбор още през 1969-а за приятелски мачове с „Валенсия” в Испания и веднага след това гостувахме на Мароко. На връщане в самолета ми каза, че няма смисъл да си губя повече времето в “Черно море” и, че след кацането в София ме праща право при старши треньора на ЦСКА Манол Манолов-Симулията, за да се уреди трансферът. А Божков си е цесекар отвсякъде и нямаше начин да му се противя, защото и аз исках да играя за шампионски титли, купи и медали. Откажех ли на ЦСКА, това означаваше да забравя и за националния отбор.
-Защо тогава Стефан Божков не ви е включил в националния отбор за световното в Мексико през 1970-а, след като ви е харесал?
-Аз участвах в цялата подготовка на отбора в Белмекен, в Перу и Мексико после. Станаха там едни неща, не е за разправяне, и не ме взеха…важното е, че д-р Кръстев стана професор на гърба ни с програмата му за тренировки, особено със ските и снега на Белмекен…То и да бяха ме взели в Мексико, все тая,
отборът беше
се превърнал
в дроб-сарма
Аз отпаднах за Мексико, но ме прехвърлиха в „Б” отбора за извънредното турне с 8 мача в Бразилия. Играхме срещу бъдещия световен шампион пред 150 000 зрители на стадион "Мурумби" в Сао Паоло и направихме 0:0. Много нервен мач беше за нашия отбор, защото излязохме да загряваме, а после, без да ни обясняват, отложиха началото с един час. Прибрахме се в съблекалнята, без да знаем дали въобще ще играем. На втората загрявка си казахме, че няма лабаво – ще ги бием, ако ще да се разчуе. Пеле за първи път в кариерата си беше резерва, влезе през второто полувреме и аз го пазих персонално. Първото полувреме пък играх срещу Тостао, който преди това беше претърпял операция и специално ни предупредиха да внимаваме с него, за да не стане някой сакатлък. От този мач ме е яд, че не можах да си разменя фланелката с Пеле, защото веднага след края за секунди на терена нахлуха поне 200 журналисти.
-Играли сте срещу всички топнападатели за времето. Срещу кого ви е било най-трудно?
-Марио Кемпес от Аржентина и „Валенсия”! По-лесно ми е било срещу Йохан Кройф, срещу Герд Мюлер и Еузебио например. Но ще ти кажа, че един стопер като Бекенбауер също беше труден за опазване, като излезе напред. Аз също обичах да се включвам напред и вкарвах редовно. Голът просто ме искаше, много важни голове съм вкарвал. И дузпаджия бях. Въобще в ЦСКА по онова време само вратарят не бележеше май (б.а.-смее се). Много сладки мачове направихме, много сладки победи. Европейския шампион “Аякс” детронирахме, после и “Байерн” бяха готови в следващия кръг, но реферите не ни позволиха. Беше ясно, че имаме отбор да спечели КЕШ, но кой на Запад ще ти позволи такова нещо. За “Аякс” и “Байерн” е ясно, но имахме и една не по-малко сладка победа – преиграването срещу “Панатинайкос”. Бяхме ги били гърците в София с 2:1 и те с толкова на реванша, и после продължения, дузпи. Ние вкарахме 3 от 3, като първата бих аз. И в редовното време им вкарах от дузпа. “Панатинайкос” от 3 дузпи вкара само една и тогава какво става, какъв номер ни извъртя треньорът им Пушкаш. Влиза той на терена, здрависва се с рефера Иванов от СССР, поздравява нас като победители и всички се прибираме.
-Играли сте срещу всички топнападатели за времето. Срещу кого ви е било най-трудно?
-Марио Кемпес от Аржентина и „Валенсия”! По-лесно ми е било срещу Йохан Кройф, срещу Герд Мюлер и Еузебио например. Но ще ти кажа, че един стопер като Бекенбауер също беше труден за опазване, като излезе напред. Аз също обичах да се включвам напред и вкарвах редовно. Голът просто ме искаше, много важни голове съм вкарвал. И дузпаджия бях. Въобще в ЦСКА по онова време само вратарят не бележеше май (б.а.-смее се). Много сладки мачове направихме, много сладки победи. Европейския шампион “Аякс” детронирахме, после и “Байерн” бяха готови в следващия кръг, но реферите не ни позволиха. Беше ясно, че имаме отбор да спечели КЕШ, но кой на Запад ще ти позволи такова нещо. За “Аякс” и “Байерн” е ясно, но имахме и една не по-малко сладка победа – преиграването срещу “Панатинайкос”. Бяхме ги били гърците в София с 2:1 и те с толкова на реванша, и после продължения, дузпи. Ние вкарахме 3 от 3, като първата бих аз. И в редовното време им вкарах от дузпа. “Панатинайкос” от 3 дузпи вкара само една и тогава какво става, какъв номер ни извъртя треньорът им Пушкаш. Влиза той на терена, здрависва се с рефера Иванов от СССР, поздравява нас като победители и всички се прибираме.
И стана гаф,
защото се
улисахме
и не бихме четвъртата си дузпа на празна врата. Пушкаш с прибирането си в съблекалнята пуска жалба и ние трябваше да играем трети мач с тях, в който не им дадохме да дишат - бихме ги с 2:0. Първото полувреме нацелих гредата и Петър Жеков я довкара. Бием център за начало на второто полувреме, включвам се напред и им мушнах втория гол. И ги елиминирахме.
-Интересувате ли се от днешния ЦСКА?
-Естествено, но само като запалянко. Нямам никакъв контакт с ръководството и другите фактори, и не искам. Аз за последно бях на 60-годишния юбилей на ЦСКА в НДК. Голяма простотия беше организирал Александър Томов. Бяхме с моя кум Иван Василев-Цапето, който също е бивш футболист, национал. Като видях анархията в НДК, му викам да ходим да вечеряме и да си лягаме в хотела. Канят легенди на коктейл, а не може да влезем, да се видим. Невероятен фарс!
-Интересувате ли се от днешния ЦСКА?
-Естествено, но само като запалянко. Нямам никакъв контакт с ръководството и другите фактори, и не искам. Аз за последно бях на 60-годишния юбилей на ЦСКА в НДК. Голяма простотия беше организирал Александър Томов. Бяхме с моя кум Иван Василев-Цапето, който също е бивш футболист, национал. Като видях анархията в НДК, му викам да ходим да вечеряме и да си лягаме в хотела. Канят легенди на коктейл, а не може да влезем, да се видим. Невероятен фарс!
ЦСКА беше велик клуб, с ред и дисциплина. Сега ЦСКА е тотална развалина. Георги Илиев-Майкъла, с когото се заварихме за половин година в ЦСКА като играчи, се чуди каква глупост да изръси пред медиите. Затова спрях да си купувам вестници. Слаб футболист беше, не виждам файдата от него като ръководител. Майкъла носеше наколенки дори и на тренировка. Само дето не е спал с наколенките. Един шпагат му беше в главата и друго не знаеше. Груб на терена, груб е и сега. На ЦСКА не му отиват такива хора. Като е шеф Майкъла, да влезе и да види какво става в съблекалнята, където чувам, че има огромен проблем. Тартори имало в отбора, които правят какво си искат. И по наше време е имало пререкания. Жоро Денев беше особняк, Петър Жеков също, младите идваха потиснати, но нищо не ни е пречило да си останем приятели, мъже и да вървим напред. Един Джеки Димитров не знаете колко трудно се приобщи към отбора, защото му правеха курвалък. Остригаха го, искаше да се връща в “Берое”…Но аз като капитан го защитих, застанах зад него. И виж после докъде стигна. След 10 ноември в ЦСКА все се намира вътрешен човек, който да плете интриги и да руши авторитета на клуба.
-Дали само Майкъла е виновен за случващото се в ЦСКА?
-Виновни са всички босове, но и той е в кюпа, тъй като не става за началник.
Майкъла е
срам за футбола
с поведението си!
-Ще ви върна към периода, в който бяхте треньор на ЦСКА. Вътрешен човек ли доведе до освобождаването ви само след три месеца работа и паметна победа над „Ювентус” през септември 1994 година?
-Може и така да се каже. Играем срещу „Ювентус” европейски мач, а аз – треньорът, не знам, че Петър Михтарски е нередовен!... Аз не картотекирам футболисти, нито договори им подписвам, нито им следя картоните…Бихме “Юве” с 3:2, а на другия ден останах като гръмнат – Михтарски бил нередовно картотекиран и губим служебно. Нещата в ЦСКА са много изпуснати от край време! И в другия така наречен гранд – „Левски”, нещата не са по-розови. Не върви ли единият отбор, не върви и другият. ЦСКА и „Левски” са като скачени съдове.
-„Левски” все пак са лидери и на крачка от шампионската титла, а победителите не ги съдят?
-Какво от това? Ти хубаво ме подсети, да питам. Какво бучат толкова левскарите, че ЦСКА навремето сме били под крилото на държавата? Направо се нервирам, като чуя такива приказки. Защо се подминава с лека ръка фактът, че от 1969 г. „Левски” бяха под кр
илото на Държавна сигурност? Левскарите се ползваха с всякакви привилегии благодарение на службите! За футболистите говоря, не става въпрос само за клуба! Всеки футболист на „Левски” имаше карта от ДС и не можеш с пръст да ги барнеш! Това колко хора го знаят? Ангел Солаков беше начело на „Левски”, рядко силен човек в МВР, луд левскар! Те можеха да влияят и на съдии, и на футболната федерация, и на противниковите отбори и футболисти! И го правеха това нещо! „Левски” беше структура на Държавна сигурност! Държавна сигурност написа половината история на „Левски”! Нищо лошо не искам да кажа за качествата на футболистите им, но истината е само една!
-Милко Балев пък помагал на ЦСКА като началник на кабинета на Тодор Живков?
-Това е другата лъжа, измислена от левскари. Милко Балев много късно зае този пост. Цесекар беше, но с какво можеше да ни помогне, когато имаше срещу себе си Държавна сигурност? Военният министър Добри Джуров пък беше рядко етичен човек, за да се занимава с подмолни неща - да урежда мачове, титли и т.н. Това беше под достойнството му. Военните генерали нямаха ресурс и власт да се месят, но Държавна сигурност имаха всичко необходимо за да помагат на „Левски”!
Здравко КАМЕНОВ
-Може и така да се каже. Играем срещу „Ювентус” европейски мач, а аз – треньорът, не знам, че Петър Михтарски е нередовен!... Аз не картотекирам футболисти, нито договори им подписвам, нито им следя картоните…Бихме “Юве” с 3:2, а на другия ден останах като гръмнат – Михтарски бил нередовно картотекиран и губим служебно. Нещата в ЦСКА са много изпуснати от край време! И в другия така наречен гранд – „Левски”, нещата не са по-розови. Не върви ли единият отбор, не върви и другият. ЦСКА и „Левски” са като скачени съдове.
-„Левски” все пак са лидери и на крачка от шампионската титла, а победителите не ги съдят?
-Какво от това? Ти хубаво ме подсети, да питам. Какво бучат толкова левскарите, че ЦСКА навремето сме били под крилото на държавата? Направо се нервирам, като чуя такива приказки. Защо се подминава с лека ръка фактът, че от 1969 г. „Левски” бяха под кр
илото на Държавна сигурност? Левскарите се ползваха с всякакви привилегии благодарение на службите! За футболистите говоря, не става въпрос само за клуба! Всеки футболист на „Левски” имаше карта от ДС и не можеш с пръст да ги барнеш! Това колко хора го знаят? Ангел Солаков беше начело на „Левски”, рядко силен човек в МВР, луд левскар! Те можеха да влияят и на съдии, и на футболната федерация, и на противниковите отбори и футболисти! И го правеха това нещо! „Левски” беше структура на Държавна сигурност! Държавна сигурност написа половината история на „Левски”! Нищо лошо не искам да кажа за качествата на футболистите им, но истината е само една!-Милко Балев пък помагал на ЦСКА като началник на кабинета на Тодор Живков?
-Това е другата лъжа, измислена от левскари. Милко Балев много късно зае този пост. Цесекар беше, но с какво можеше да ни помогне, когато имаше срещу себе си Държавна сигурност? Военният министър Добри Джуров пък беше рядко етичен човек, за да се занимава с подмолни неща - да урежда мачове, титли и т.н. Това беше под достойнството му. Военните генерали нямаха ресурс и власт да се месят, но Държавна сигурност имаха всичко необходимо за да помагат на „Левски”!
Здравко КАМЕНОВ
