Teрвел Замфиров нахлу с гръм и трясък в световния сноуборд, постигайки исторически успехи. 20-годишният българин се окичи със златото в паралелния слалом на шампионата на планетата в Сен Мориц (Швейцария). Героят даде ексклузивно интервю за БЛИЦ Live само дни след грандиозния успех. 

Замфиров също така е трикратен световен шампион за младежи до 23 г. от шампионатите в Банско 2023 г. (паралелен гигантски слалом) и в Закопане тази година и в двете дисциплини.

Сестра му Малена Замфирова, която е само на 15 години, също е успешна сноубордистка и вече се състезава и във финалите на Световната купа. По-рано този месец двамата станаха световни шампиони за младежи и девойки в смесеното отборно състезание в паралелния слалом.

Пред камерата на БЛИЦ Live Тервел разкара редица любопитни неща по пътя към световния връх:

"Не се чувствам като герой на нацията, далеч съм много от това чувство. Преди десетина дни бях нормален човек, какъвто съм и сега - ставам сутрин, мия си зъбите, къпя се, уча, ходя на университет, тренировка, не ми се е променило ежедневието. След световна титла обикновено човек е доста изморен и лесно заспива", започна Замфиров пред БЛИЦ Live.

"Имам много медали от различни спортове, но не и от футбол. С футбол съм се занимавал само за развлечение в училище. Тренирал съм доста спортове, голяма палитра бойни спортове - джудо, бразилско жиу-жицу, кикбокс, свободна борба. Също така мотокрос, ендуро, тенис на корт, кайт сърф, ски... Бях на 9 години, когато за първи път се качих на сноуборда. Започнал съм със ските, баща ми ме е качил на тях още преди да навърша 2 години. Даже имаше абсурден момент - казваше ми, че имам около 300 километра на ски, а много по-малко пеша", разказа Тервeл.

"Първото ми качване на сноуборд беше на сноуборда на най-добрия ми приятел, мой днешен съотборник - Александър Кръшняк. Качих се просто за забавление, чисто за координация, да усетя как е. Никога не съм си представял, че ще карам професионално", обясни Замфиров.

"Свикнал съм с адреналина. Харесва ми чувството да се движа бързо, да правя екстремни неща. Гледам всичко да бъде в рамките на безопасното. Здравето ми е най-важно.

Никога няма да забравя първата ми тренировка с Радо Янков. Той и треньорът Георги Атанасов-Джоко видяха бъдещето в нас, повярваха в нас. Радо винаги е утъпквал пътеката и е давал пример на всеки млад състезател. Винаги ми помага, включително и с бордове.

Не съм машина за медали или да печеля на всяка цена. Отивам да се забавлявам и да свърша работата, за която съм изпратен. Карам и просто се надявам да победя, за да мога да участвам в следващия манш, следващото състезание. Купите и медалите не са висша цел, просто се опитвам да се подобрявам. Състезанията са мястото, на което разбирам, че съм напреднал. Не гледам на нещата като "Сега ще ви победя, ще ви скъсам!". Даже вярвам, че трябва различни хора да печелят, всеки заслужава, защото работи много. Победителят е само един, разбира се, но аз се радвам и за човека, който спечели даденото състезание. По никакъв начин не искам лошо за другите, за да изпъкна аз", добави Тервел Замфиров.

 

 

Снимки Бончук Андонов/Startphoto.bg: