Любослав Пенев даде изключително скандално интервю. В него той отговори на нападките на част от членовете на Изпълкома след смяната му като национален селекционер. Ето какво каза Пенев в БиТиВи.

-Чувстваш ли се мъж под прицел?
-Зависи кой ме обстрелва. Ако е от НАСА, ще е трудно, но в момента е окей.

-Преди няколко дни каза, ти си Любослав Пенев, а не послушко?
-Като казвам Любо Пенев, казвам, че се познавам доста добре. Не съм на 18 или 24 години. Като казвам Любо Пенев имам предвид сериозен човек, работохолик, искрен, честен, много прям. Обичам чистите и открити дискусии. Обичам да слушам хората, да чуя другото мнение.

-Някой карал ли те да слушаш?
-Като каззвам послушко, това означава треньор, който е абсолютно зависим от неговите началници в кавички, директори в бордовете и т.н. Вземи този, вземи онзи, пусни го този на този или онзи пост.

-Това имало ли го е по твое време?
-Аз не го позволявам, аз съм изключително дисциплиниран. При мен има йерархия, а не анархия. Фараонът седи отгоре на пирамидата. Има само един началник, това съм само аз. Прав, крив, дали успявам, не успявам, но това е начинът и фолософията.

-Чувстваш ли се предаден, след като се случи това от миналата седмица? Имало ли е предателство срещу теб?
-Аз нямам такава информация. Ако някой има, защо ме освобождават мен, а не футболистите, например. Хубаво е да отворя малко темата и да продължа. Ако нещо съвпадне с твоите въпроси, окей. През тези една, две, три или четири седмици четох, гледах, слушах доста изказвания. Веднага ще бъда по-конкретен, защото няма смисъл да си губим времето. Не съм съгласен и не приемам критиките от хора, които не са играли организиран футбол, не си били в тази същинска тема. Например - Венци Стефанов. След като разказват истории и търсят медии и камери, тичайки и спринтирайки.

-Кой спринтира?
-Започваме с изказване - мен ме е срам да гледам националния отбор (б.р. - има предвид изказване на Венцеслав Стефанов). Аз си признавам, играхме слабо, не се представихме на нивото, на което се очакваше. Може би го е било срам, тъй като е нямало футболисти от неговия отбор в националния. Когато преди две години имаше футболист предполагам, че не го е било срам. Друг член от Изпълкома казва - аз не разбирам. След като не разбираш, може да ми говори за джипове, коли, мотели, интериорен пакет, цолаж на джантите (б.р. - визира Атанас Фурнаджиев). Но няма как тези хора да търсят медийното пространство и да правят оценки на моята работа. Не само той, но и другите, са лицемери, двуличници и т.н. Стигаме до третия човек - ще изброя пет човека. Един казва, аз не разбирам, имам икономическо образование, но да си кажа. Какво ще кажеш, може да си броиш корабите по пристанищата. Тогава ти можеш да говориш за производство на хапчета (б.р. - визира Кирил Домусчиев), какъв цвят да бъде, размер, големина. Нали така. Аз съм го виждал в чужбина, той е много нисичък в чужбина, минава така лекичко, тихичко, промъква се. Няма нищо лошо. Аз не приемам тези, които никога не са се занимавали с футбол. Добре, браво на Домусчиев, отбор в Шампионска лига. Помагайте, спонсорирайте, но когато говорите за футбол, се консултирайте.

Всъщност, към момента продължавам да съм селекционер, нямам информация да съм уволнен, сменен. Не приемам и не съм съгласен тези хора да решават и определят политиката на футбола ни. Те не трябва да обелват думичка. Говорим за Домусчиев - ти не знаеш какво означава кондиционна подготовка, какво е координация, вътрешен, външен. Това е сложна терминология за него. Винаги да седят отстрани. Те не ме познават. Това, че си кадзваме, добър ден, лека нощ, не означава, че се познаваме.

-Стигаме до Йордан Лечков. Бяхте от едно поколение.
-Ние не бързаме, имаме време. Аз ще си проверя (вади телефона и поглежда часовника). Въпреки че Лечков и Костадинов карат лиценз не означава, че знаят и могат. Така. В миналото аз на тях съм им бил приятел, но те на мен - не. Те на мен не са ми приятели. Така че всеки да си знае мястото и гьола. Костадинов и Лечков са двамата отговорници на българския футбол. Лечков на "А" националния отбор. Аз съм го виждал два-три пъти в тези две-три години. През март 2007 година, ако не ме лъже паметта, прибирам се вкъщи, щракам каналите, и стигам до шоуто на Слави. Хоп, позната физиономия и Костадинов вътре. Дават му книга. И какво чета. Пожеланието "бади такав, какавто си". За три думички поредни имаме три правописни грешки. Ако не ме лъже паметта, ще се извиня. Тук темата е много сложна и тежка. Да ме извинява Емо, но леко ми идва неграмотен и без познание за поста, който заема във футболния съюз.

-Ти си дошъл с голямата секира.
-Не, бе не е секира, момент. Това са истини. Това са факти. Пред фактите и боговете мълчат. Какво да кажа за Емо. Не е лошо момче. Навремето го назначих за директор на ЦСКА. Идва в 11-12 часа, ама ние сме свършили 3/4 от работата. Вуцата беше казал, ако не отидеш да го събудиш, той ще спи три дни.