Американската пехота остава без въздушно прикритие

Когато по време на Студената война западният блок се подготвяше за мащабни боеве, американските стратези възлагаха една от главните задачи по борба със съветските танкове на щурмовиците A-10 Thunderbolt II. Той наистина се изяви отлично в много войни и конфликти.

Това е реактивен дозвуков самолет, в който пилотът и основните възли са защитени от титанова броня против картечници голям калибър и автоматични зенитни установки с калибър 37 мм.
 
А-10 е въоръжен със свръхмощно 30-мм седемцевно оръдие GAU-8/A Avenger тип „Гатлинг” с дължина 6 м и скорострелност 70 снаряда за секунда. Целият самолет е строен около оръдието и дори предната стойка на колесника е изместена в страни, за да му се отвори място точно под носа.
 
Щурмовикът има 11 възела за външно окачване на авиационни бомби, управляеми и неуправляеми ракети.
 
Машината е създадена с отчитане на опита от Виетнам и се издигнала във въздуха за първи път през 1972 г. Сега обаче тя е сериозно остаряла. И дори дълбока модернизация не може радикално да подобри този заслужил ветеран.
 
Модернизацията на А-10 е малко вероятна, защото неговото огромно оръдие „Отмъстител” сега се оказва излишно, тъй като повечето цели вече се поразяват с ракети. Ако обаче се отстрани оръдието, това е равносилно да се създава нов самолет. Освен това А-10 отстъпва по повечето параметри на своя главен конкурент Су-25, особено в модернизирания вариант. Това обаче е неприемливо за САЩ.
 
В резултат е взето решение самолетът да бъде бракуван след 3 г. и неговите задачи да бъдат поети от новите многофункционални изтребители F-35 Lightning II. Конфронтацията с Русия и Китай обаче налага преразглеждане на плановете.
 
През 2015 г. командването на американските ВВС обяви, че замяната на специализирания А-10 с многофункционален значително влошава ефективността на огневата поддръжка от въздуха. Освен това цената на F-35 ($100 млн) и издръжката на час полет ($28 хил. срещу $5 хил на А-10) правят практически невъзможно достатъчното насищане с тях за необходимото прикритие на сухопътните подразделения при голям конфликт.
 
Тогава Корпусът на морската пехота реши задачата по непосредственото въздушно прикритие да се възложи на конвертоплана Bell V-22 Osprey, но неговите възможности като щурмовик и „ловец на танкове” са още по-съмнителни, отколкото на F-35 Lightning II.
 
Би било логично Пентагонът да стартира програма за създаване на нов щурмовик или да си избере някоя от съществуващите машини. Изборът не е богат.
 
На 23 юни 2015 г. на летището в Граф Игнатиево кацна единственият произведен дотогава и затова почти неизвестен американски учебно-боен самолет Scorpion на Textron AirLand. Цената на отделния Scorpion е 20 млн. долара срещу 118 млн. за Еврофайтър и 92 млн. долара за F-16, а цената на един час полет на Scorpion е едва 3 хиляди долара. Машината направи необходимото впечатление, но не ставаше за наш основен боен самолет, защото не беше свръхзвуков.
 
Именно този реактивен Scorpion кандидатства като щурмови самолет да замести А-10 в САЩ. Машината представлява класически горноплощник с маса 9,6 тона, може да развива скорост от 833 км/час и да изпълнява полети на разстояния до 4400 км. Разполага с 6 възела за окачване на ракети и бомби с обща маса почти 3 тона.
 
Между Scorpion и А-10 има очевидна приемственост, но тези дни ВВС на САЩ съобщиха, че го отстраняват от втория етап на изпитанията, без да мотивират причините.
 
Сега в програмата останаха само двата турбовитлови самолета AT-6B Wolverine на американската компания Textron и A-29 Super Tucano на бразилската Embraer. Те са пригодни за противопартизански действия, но очевидно не могат да действат при пълномащабна война с равен противник.
 
Отказването от Scorpion означава наличие на два варианта за решаване на проблема. Първо, възможно е да стартира нова програма по създаване на нов щурмовик за останалите три години. Второ, САЩ възнамеряват изобщо да минат без самолети за непосредствена поддръжка на своите сухопътни войски. Последното обаче е възможно само в случай, ако американците не възнамеряват да водят сухопътни сражения с Русия. Това пък на свой ред означава, че американците от една страна са наясно, че руската армия по никакъв начин не застрашават европейските съюзници на САЩ, а от друга страна Вашингтон продължава да лелее надежди, че ще съумее да нанесе поражение на Русия с помощта на „глобалния мълниеносен удар”, концепцията, която не предполага мащабно използване на сухопътни сили.
 
РЕДАКЦИЯ БЛИЦ (по публикации в чужди медии)