Американските воаяжи на Просто Киро – нищо повече от сълзливи молби за санкции на българската опозиция
Преди месец Кирил Петков прекоси Атлантика за „голямото“ си американско пътуване, изпълнено с очаквания за решаване на редица национални проблеми, като доставката на втечнен газ например.
Поне така бе афиширано от властта. Доколко срещите на премиера имат някакъв реален за българската държава резултат, така и не се разбра или бъдещето ще покаже. Но поне срещите на Просто Киро, както нежно го наричат неговите съпартийки, бяха надлежно документирани със снимков материал. Какво обаче остана скрито за обществеността.
Както вече се говори, воаяжът на Петков явно е бил само една сълзлива молба за налагане на американски санкции на българската опозиция, с каквато цел премиерът е обиколил всички институции зад океана или поне тези, които са го приели и изслушали.
Съвсем в контекста депутатът от ДПС Станислав Анастасов разкри станалата преди дни словестна престрелка с Кирил Петков, на която премиерът е заплашил опозицията, в лицето на ДПС, че ще ги „оправи“. Как – с кординаторът по санкциите към Държавния департамент Джим О'Брайън, с когото Петков се е срещал по време на пътуването. Какво са си говорили двамата и дали г-н О' Брайън е поел някакви ангажименти във връзка с молбата на Петков, можем само да гадаем. Малко е вероятно, тъй като в Америка висшите държавни служители внимават какво говорят и спазват етикет на поведение.
По-скоро Просто Киро си измисля или най-малкото доукрасява сюжетната линия, точно в негов стил, но поне едно е сигурно – Петков наистина е искал налагането на санкции на българската опозиция, основно в лицето на ДПС и негови съмишленици, и на ГЕРБ.
Какви са били мотивите му, можем да се досетим. Петков всячески се е молил на американските ни партньори, да наложат санкции на опозицията у нас, защото иначе правителството на „Продължаваме промяната“ си отивало и идвали на власт, видите ли, про-руски елементи.
Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Че правителството на Петков е обречено на провал, това днес е обществена истина, която почти всеки български гражданин вижда все по-ясно. Защото е некомпетентно да се справи с кризите в страната, защото предприема неадекватни мерки и изобщо – защото лъже и маже, казано просто. Че основната политическа роля на опозицията е да бъде коректив на управлението и да иска свалянето на управляващите, когато същите не се справят, също е повече от ясно.
Но да твърдиш, че опозицията в лицето на ДПС или ГЕРБ е про- руска, е политически крайно несериозно, а да заблуждаваш американската администрация с такива твърдения – е направо престъпно политическо поведение. Не че това значи нещо за политически въжеиграч, ходещ по острието на бръснача и готов на всичко за собственото си оцеляване, какъвто е Просто Киро. Не очакваме от него да покрива високи стандарти на политическата етика и морал, но очакваме поне елементарно да не лъже. Да не се опитва да използва американската администрация за разчистване на политическите си опоненти, като им лепи несъстоятелни етикети. Че били „про-руски“.
Особено за либерална и евроатлантическа партия като „Движението за права и свободи“, която от началото на демократичните промени у нас твърдо отстоява про-западната ориентация на страната ни и то не само на думи (като мнозина други), а и активно с делата си. Примерите за това са десетки и не е нужно да ги изброяваме. Едва ли има друга политическа партия днес, която може да заяви такава константа и последователност в поведението си, както ДПС.
Използвайки сложната политическа ситуация в момента Кирил Петков явно се опитва да реши собственото си оцеляване във власта чрез заблуждаване на американските ни партньори, че „про-руската“ опозиция у нас искала да го свали. И отправя до висши служители зад Океана, като Джим О'Брайън, сълзливи молби – наложете им санкции, че иначе си отивам.
Доста плоско скалъпена лъжа, но като имаме предвид, че и многобройните лъжи на олигархичния кръг „Капитал“ за депутата Пеевски свършиха работа пред OFAC, то сълзливите молби на Просто Киро не трябва да бъдат подминавани с ирония от страна на опозицията. Защото първоначалната реакция на подобно поведение на един министър-председател би била само една – ирония. А това е крайно погрешно в контекста на изкривените реалности и възможността лесно да се създаде заблуждение.
Още един въпрос не може да не бъде зададен. Защо Кирил Петков въобще не коментира ПП „Възраждане“ и нейния лидер Костадин Костадинов, предвид ярката про-руска пропаганда, която партията налага и при всичката анти-американска риторика на нейния лидер.
Да, електоралната подкрепа за „Възраждане“ явно расте и ако в България възниква проблем за евентуалното бъдеще овладяване на властта, след неминуемия провал на кабинета Петков, от про-руски партии, то това е именно „Възраждане“ и Костадинов. Но те явно не са важни за Петков, въпреки обективната опасност в тяхно лице. Просто Киро явно иска да си разчисти пътя, използвайки американските санкции срещу тези, които най- много му пречат да доунищожи държавата – ДПС и ГЕРБ.
Защото те са конструктивната опозиция, която има политическия потенциал и кадрови ресурс да управлява, затова са и най-опасни за политическа еднодневка, като „Продължаваме промяната“. И като конструктивна опозиция ежедневно разкриват некомпетентността и пагубното въздействие на днешните псевдо-управляващи върху бъдещето на държавата ни. Затова и Просто Киро рони горчиви сълзи в Америка – санкционирайте ги, иначе съм свършен.