Точно преди 80 години се случват събития по фронтовете на Великата отечествена война, чийто героизъм и значение могат да бъдат сравнени с отбраната на Одеса или Брестската крепост, пише Владимир Нагирняк.

Според документи, открити наскоро, на 6 септември 1941 г. Червената армия връща завзетия по-рано Днепърски остров Хортица. Защо тази операция е стратегически успех за съветските войски?

1941 г. е период на тежки изпитания за Червената армия. Оказвайки яростна съпротива, тя продължава да отстъпва под атаките на Вермахта. Това време справедливо се характеризира с героизма и саможертвата на Червената армия, която се опитва да забави настъплението на врага дълбоко в страната. Добре известни примери са отбраната на Брестската крепост, Либава или Одеса.

Изглежда, че в този труден момент от поражения и загуби не е лесно да се намерят успехи на Червената армия. Но такива има. Преди осемдесет години, на 6 септември 1941 г., съветските войски изгонват врага от Хортица, най-големия остров на Днепър. Успехът на тази операция е от стратегическо значение за съветската страна, както се вижда от съветските и германските военни документи.

Югът в пламъци

В първия месец на войната положението на Южния фронт е по-благоприятно от това на северните. Но в края на юли 1941 г. положението на юг рязко се влошава след бедствието край Уман, където 6-та и 12-а съветска армии са обкръжени. Е бе в състояние да се придвижи безпрепятствено към Днепър и в тила на войските на Южния фронт през пролуката, образувана на десния му фланг.

За да се избегне обкръжаването, на 6 август 1941 г. щабът на Южния фронт издава директива за изтегляне на войските си на задната линия. Според директивата 9-та, 18-а и Приморската армии трябва да отстъпят системно с битки, като заемат нови позиции до 12 август. Получената празнота в Кировоград трябва да бъде запълнена от сформираната резервна армия, която обхваща Днепропетровск и Запорожието.

Врагът обаче няма да даде възможност на Южния фронт да изпълни плана си.

Моторизираните му формирования започват настъпление към Николаев, Херсон и Никопол, за да отсекат съветските армии от Днепър, като същевременно нанесат удар в посока Запорожие и Днепропетровск. Но въпреки тежкото положение, разбитите части на 9-та и 18-а армия успяват да излязат от тактическото обкръжение и да преминат Днепър между Никопол и Херсон.

Резервната армия също не успява да сдържи вражеския натиск - тя се оттегля към Днепропетровск и Запорожие. До 1 септември 1941 г. врагът успява напълно да изтласка съветските части отвъд Днепър, установявайки фронтова линия по реката от Днепропетровск до Херсон.

Освен това той успява да създаде плацдарм на източния бряг близо до Днепропетровск и да превземе Хортица край Запорожие. Островът обаче не стои дълго в ръцете на врага, благодарение на успешните действия на 274-а стрелкова дивизия на полковник П.И. Немерцалов.

Битката за Хортица

На 18 август 1941 г., след като вражеските части навлизат в района на Запорожие, има заплаха от бързото им преминаване през Днепър при Хортица. За да го локализира, съветската страна решава да взриви мостовете, свързващи остров Хортица с десния и левия бряг на реката и язовир “Днепрогес”.

Но експлозиите успяват да разрушат само язовира и моста между острова и Запорожие. Възползвайки се от оцелелия мост на Стария Днепър, врагът навлиза на острова и го завзема. Настъплението му е толкова бързо, че евакуацията на съветските части от Хортица прилича повече на бягство.

Отбраната на града е поверена на групата войски на Запорожие, която по-късно е трансформирана в 12-а армия. Още на 21 август командването на фронта ѝ възлага задачата да възвърне Хортица от врага. Два дни по -късно на острова се стоварва отряд от 600 червеноармейци. В резултат на многочасови битки, достигнали ръкопашен бой, врагът успява да удържи по-голямата част от Хортица.

Нашите войски се опитват да се закрепят в южната част на острова, но германците успяват да възстановят частично взривения мост и да прехвърлят подкрепления, включително танкове, на острова. Опитът за разрушаване на моста от съветските сапьори се провали: танк с експлозиви, пуснат към него, не избухва. В резултат на това съветският отряд, претърпял загуби, е принуден да напусне Хортица на 26 август.

От германска страна завземането на острова и задържането му се извършва от части на 14 -ти мотоармейски корпус от 1-ва танкова група на генерал-полковник фон Клайст.

Но до 31 август те са изтеглени от Днепър, предавайки защитата на брега на реката и Хортица на части от унгарския мобилен корпус. Щабът на съветската 12 -а армия обаче не знае това. Тъй като информация за вражеската групировка на острова е могла да бъде дадена от пленници, залавянето им е поверено на разузнаването на 274-а стрелкова дивизия.

"Румънци и маджари"

До 3 септември не е ясно кой се противопоставя на 12-а армия в посока Запорожие, тъй като малките разузнавателни групи, които трябва да вземат пленници, не се справят с тази задача. За да постигне целта, съветската страна решава да проведе разузнаване в сила в южната част на Хортица.

Тази задача е възложена на 274 -а дивизия, която разпределя за нея усилена рота от 965-ти стрелкови полк под командването на поручик Голубичев. В нощта на 2 септември тя преминава към острова, влиза в битка с врага, но не постига резултат, като се връща вечерта без пленници.

Провалът не е причина за бездействие. Като се вземат предвид грешките, в нощта на 3 септември 274 -а дивизия повтаря опита за разузнаване, като вече стоварва на острова цял батальон под командването на капитан Чистов. Битката продължава през целия ден, през който врагът контраатакува, опитвайки се да отреже батальона на Чистов.

Но бойците му успяват не само да устоят, но и да вземат пленници. Разпитът им позволява на съветското командване да разбере, че на Хортица и западния бряг на Днепър им се противопоставят „румънци и маджари“.

Този извод обаче не беше правилен, тъй като запознаването с германските документи ясно показва, че на острова няма румънски части - само унгарски.

Тъй като Чистов успява да се закрепи на Хортица, командването на 274-а дивизия решава да изпрати там допълнителни сили и да ги формира в консолидиран отряд за пълното превземане на острова. Тези намерения бяха одобрени от щаба на 12-та армия, като помагаха за укрепване на отбраната на Запорожие и подобряване на условията за евакуация на промишлени предприятия от този град.

Операцията по превземането на острова започва на 4 септември 1941 г. В продължение на два дни съветските сили щурмуват укрепения вал между северната и южната част на Хортица. В същото време противниковите страни прехвърлиха подкрепления на острова. Според пленниците унгарците са укрепили гарнизона си с три батальона, с което броят на гарнизона им е достигнал 4-5 хиляди души.

От съветска страна им се противопоставя консолидираният полк на майор Отрищенко, по-малък по брой, но постоянно подкрепян от дивизионна и корпусна артилерия, която стреля по вражески позиции от източния бряг на Днепър.

Решаващият етап от битката за Хортица настъпва на 6 септември. По това време бойците на Отрищенко пробиват укрепения вал и, присъединявайки се към други части, прогонват унгарците от острова с нощна атака.

Операцията завършва с изтеглянето на части от 274-а дивизия на западния бряг на Хортица и превземането на оцелелия мост, който окончателно е взривен. Така съветската страна успява да установи пълен контрол над острова.

Стратегически успех и съдбата на героите от Хортица

Завземането на остров Хортица от Червената армия дава следния резултат. На 8 септември 1941 г. щабът на германската група „Юг“ отбелязва, че пресичането на Днепър край Запорожие сега няма смисъл: „Преминаването на Днепър край Запорожие прави невъзможно разширяването или укрепването на плацдарма край Днепропетровск с крайна цел за взаимодействие със силите, настъпващи на изток между Днепър и Крим, поради особеностите на пресичането. "

Под "особеностите" на преминаването трябва да се разбира, че германците ще трябва да преминат реката край Запорожие два пъти, като се вземат предвид съветските войски на Хортица и взривените мостове. Тъй като такава операция е призната от тяхното командване за нецелесъобразна, в този сектор на фронта настъпва затишие.

И това дава време за оттеглянето от града на двадесетина фабрики с общосъюзно значение, включително “Запорожстал”, “Днепроспецстал”, заедно с продукти, суровини и работници.

Освен това от Запорожие са евакуирани още 26 предприятия от леката и хранителната промишленост, както и институти, образователни институции и дори театър с музей. Евакуацията е успешна, защото Хортица остава съветска и вражеският обстрел на Запорожие от нея спира.

Така резултатът от операцията по завземането на острова е истински стратегически успех за Червената армия. Опитът на врага да премине през важен индустриален център е осуетен, което прави възможно евакуацията на предприятията му без загуби за отбранителната промишленост на СССР.

В заключение трябва да се отбележи как се развива по-нататъшната съдба на героите от Хортица - войниците и командирите на 274 -а стрелкова дивизия. В продължение на месец нейните части продължават да защитават острова и града.

До началото на октомври 1941 г. фронтът в района на Запорожие остава спокоен. Но бурята не е далеч, тъй като на 26 септември врагът пробива фронта на 6-та армия при Царичанка, на 70 км южно от Полтава. Вражеските танкове достигат Днепропетровск близо до Новомосковск и нахлуват на юг, създавайки заплаха да заобиколят 12-а армия.

Уви, нейният щаб п -късно дава заповед на 274-а дивизия да изтегли войски от Днепър. В резултат на това част от отстъпващите колони на дивизията на похода край Запорожие попадат под немските танкове.

Другите части са обкръжени при Фьодоровка и се предават. Остатъците от дивизията започват да се оттеглят на юг, където са обкръжени заедно с части от 18-а армия и победени. На 20 октомври 1941 г. дивизията е разформирана и отново е възродена под същия брой през април 1942 г. Тази част завършва бойния си път през май 1945 г. на Елба, именувайки се 274-та Ярцева стрелкова дивизия на Ордена на Червеното знаме.