Събитията в Америка от последните месеци и години, които мнозина дори не разбраха, а други отмятаха с насмешка като измислици на малкото медии, които ги отразяваха, от днес ще станат общонароден факт, като придобият съвсем явен за целия свят характер.


Точно в 20:00 часа (българско време) започва съвместното заседание на двете палати на Конгреса, на което депутатите трябва окончателно да приемат или отхвърлят гласуването на електоралната колегия, избрала Джо Байдън за президент. В този момент сградата на законодателния орган ще бъде обкръжена от милиони привърженици на Тръмп. Това пише Божидар Божков в свой анализ за "Флагман".

Те се организираха след негов личен апел в Туитър, в който той ги призова да се съберат във Вашингтон, за да окажат натиск над конгресмените да отменят изборите като фалшифицирани.

Това е безпрецедентен ход, тъй като двата досегашни митинга в подкрепа на Тръмп бяха организирани от инициативни комитети, а той дори не се появяваше на тях. Също така – и защото е първият случай в американската история, когато загубил изборите президент прибягва до натиск от улицата за битка две седмици преди датата, на която би следвало да сдаде властта.

В последните десет дни специален сайт записваше всички желаещи да присъстват и им даваше указания за деня на протеста. До момента там са включени имената на над 1,6 млн. души.

Голяма част от тях още вчера пристигнаха в американската столица, което е видно от публикуваните хиляди коментари със снимки в сайта. Немалко си носят палатки и се заканват да останат в американската столица до победа.

Властите на Вашингтон пък затвориха града – кафенетата, ресторантите и магазините спряха работа, повечето се барикадираха в очакване на вандалски прояви.

Градският съвет на столицата, управляван от либерали и глобалисти, в свое прессъобщение описа протестиращите така: „Това са гласовете на тези, които вече са загубили. Гласуванията бяха удостоверени и демонстрациите тази седмица няма да променят резултата от тези избори. Онези, които идват тук със злостни намерения единствено носят голям риск за населението“.

Самият Тръмп ще говори на митинга, с което протестът придобива всички отличителни черти на майдан. Само че, за разлика от майданите, които глобалистите от самата Америка организираха в чужбина, този ще е не против държавния глава, а срещу Дълбоката държава, с която той не успя да се справи.


Тръмп не просто сам организира „митинга на милионите“ днес и подгряваше подготовката му в Туитър, но обеща и да говори на него

В последната си публична реч преди два дни в щата Джорджия Тръмп директно заяви: „Няма да отстъпя“, което, наред с цялостното му поведение досега, съвсем ясно посочва, че е решил да не напуска Белия дом при никакви обстоятелства и да не сдава властта по мирен път.

Демократите в Конгреса, които, като сумарна бройка от двете палати, имат мнозинство, и онези републиканци, които са готови на съглашателство с тях, вече заявиха, че няма да се поддадат на уличен натиск и ще гласуват за Байдън.

Това ще изправи Белия дом и половината американци, от една страна, и законодателите, заедно с другата част от Америка – от друга, пред неразрешим конфликт, който не просто няма ясен изход, но се очертава да се проточи дълго във времето. Америка не просто е разделена политически между демократи и републиканци, там има цивилизационен разлом по какви правила да се живее оттук нататък.

Дали това да са идеите на патриотизма, които предвиждат национална икономика в страна, бранеща своите национални интереси, или на глобализма, при които либерален елит без национална принадлежност налага политиките на политкоректност, мултикултурност на всяка цена, издигане в култ на малцинствеността от всякакъв вид - етническа, верска, сексуална или просто субкултурна, всичко това съпроводено с ерозия на националната държава.

Какви са сценариите, които могат да последват. Този, на който Тръмп и митингуващите се надяват най-много, е вицепрезидентът Майк Пенс да изиграе решаваща роля по време на заседанието днес. Конституцията му отрежда той, като председателстващ заседанията на Сената, а в случая - на двете камари, да упражни правото си да наложи отлагане гласуването на избора на електоралната колегия.

Това може да стане, ако по време на дебатите в залата бъдат представени неопровержими доказателства за фалшификации на изборите. Такива има. Спецчасти успяха да се доберат до сървърна ферма във Франкфурт, където са се съхранявали данните от машините за гласуване на фирмата „Доминиън“. Преди няколко дни пък театрален взрив в Нашвил послужи за прикритие на достъп до сградата на телекомуникационната компания „Ей Ти енд Ти“.

Предполага се, че целта е била стая 641А, в която от 1987 г. е инсталирана техника, записваща милиони телефонни разговори на хора в цяла Америка. Последните данни около взрива, разпространени от ФБР, са, че той бил организиран от самотник, който просто избрал пространството пред тази сграда, за да сложи именно по този начин – с бомба в своя кемпер в 6 часа сутринта, край на живота си.

Преди това прехвърлил къщата си на абсолютно непозната жена от Лос Анджелис, която дори не е чувала за съществуването му. Половин час преди взрива женски глас от високоговорител, монтиран в кемпера, отброявал минутите до детонацията и предупреждавал всички наоколо да се евакуират.

От време на време – между отброяванията – звучал и хитът „Центърът на града“ на Петула Кларк от 1964 година. Влогъри обаче установиха, че кемпера от разпространената от ФБР снимка на машината, малко преди да се взриви, и този, който е стоял паркиран пред дома на самоубиеца и може да се види и в момента чрез Google Maps, не са едни и същи. И че целият взрив е просто театрална постановка.

Досегашният опит всички тези доказателства да бъдат депозирани в съда показа, че американската съдебна система е пробита от глобалистите и не иска да се занимава с тях. Всички искови молби бяха отхвърлени, както от  ниските, така и от най-висшата инстанция – Върховния съд.

Ако все пак Пенс задейства правомощията си, се възлага на парламентите на щатите, за които има данни за фалшификации, да решат как да процедират – дали да утвърдят досегашните електори или да ги сменят с други. Вероятността това да се случи е малка, защото във всичките си досегашни, изпипани в твърде дипломатичен тон, изявления Майк Пенс не е загатнал дори с минимална нотка, че е готов да извърши подобно геройство.

Напротив – в много консервативни издания в САЩ се появиха публикации, че той вече е получил много добра оферта от крилото в Републиканската партия, което е колаборационистко настроено към сътрудничество с глобалистите.

Според нея на Пенс ще бъде помогнато да осъществи голямата си мечта – да се яви като претендент в надпреварата за номинация за кандидат президент от републиканците на следващите избори. Доналд Тръмп изглежда също вече не вярва на вицепрезидента си. Иначе не би свиквал огромния митинг днес.


В последните дни Майк Пенс предпочете да страни от дебатите за фалшифицираните избори и не е дал никакъв повод да се очаква, че ще възпрепятства утвърждаването на Байдън.

Вторият сценарий е в мига, когато стане пределно ясно, че Пенс няма намерение да оспорва изборите, и точно преди законодателите да гласуват окончателно утвърждаването на Байдън за президент, Доналд Тръмп, все още в рамките на конституцията - като действащ държавен глава, да обяви военно положение. Право за това му дава закон, приет на 12 септември 2018 година.

Той предполага, че при няколко конкретни ситуации, една от които е чужда намеса в американските избори, президентът може да обяви военно положение и да назначи военни трибунали.

Този закон бе приет по настояване, и основно с гласовете, на демократите глобалисти, когато те обвиняваха Тръмп за връзки с Русия и залагаха, че, ако успеят да му организират импийчмънт, неговият вицепрезидент би могъл да въведе военно положение, за да се пребори – чрез трибунали, с остатъците от тръмпизма. Настроенията сред привържениците на Тръмп са в подкрепа на военното решение.

Достатъчно е в Туитър да се въведе израза „martial law“ (военно положение) и да се даде търсене само сред последните туитове, за да се види колко десетки хиляди американци горещо искат военната диктатура, като начин за справяне с глобалисти и либерали. Макар много теоретици на Тръмп да настояват, че той не е диктатор и не би прибегнал до диктаторски методи, пред перспективата, останал извън властта, глобалистите да му стоварят десетки дела и в крайна сметка да го тикнат в затвора, военното положение би било спасителен изход и в личен план за самия него, освен, че би решило временно политическата криза в САЩ.

И третият сценарий – Тръмп отказва да напусне Белия дом, въпреки всичко. Миналата седмица „Ню Йорк таймс“ публикува, получен от свой източник, мейл за вътрешно ползване, разпространен сред всички служители на Белия дом, в който им се указва да не се готвят за никакво напускане на 20 януари – да не се събира багаж, да не се оформят документи за издаване на помещения и недвижими вещи.

Вестникът се е допитал до видни юристи, които единодушно са отговорили, че в американската конституция никъде не е записано, че след избори досегашният президент е длъжен да напусне Белия дом.

Това се е случвало единствено по установена традиция, а не защото го изисква основният закон. Същите юристи обясняват, че, дори и след избори, излъчили друг политик за президент, досегашният не е задължен да освободи Белия дом, а единственият начин да бъде изведен от управленската сграда е чрез импийчмънт. Това обаче е тромава процедура с несигурен край, предвид мнозинството на Републиканската партия в горната камара на Конгреса.

И трите сценария не предвиждат мирно сдаване на властта. Също толкова немирно обаче се държи и отсрещната страна. В познат арогантен стил шефката на долната камара на Конгреса Нанси Пелоси депозира за разглеждане законопроект, който предвижда забрана за използването на всякакви думи, оприличаващи пол, като например „майка“, „татко“, „брат“, „сестра“, „тя“, „той“ и така нататък.


През март Нанси Пелоси ще навърши 81 години, но очевидно е решила да стои във властта до гроб. Тези дни бе преизбрана за шеф на долната камара на конгреса. По дългожителство в политиката – от 1969 до днес (52 г.), тя е на път да задмине „вечния“ външен министър на СССР Андрей Громико, задържал се във властта 52 години – от 1939 до 1988.

В мотивите за предложението пише, че законопроектът „насърчава включването и многообразието“ и е начин за „почитане на всички полови идентичности, като се променят местоименията и семейните отношения в правилата на Камарата, за да бъдат неутрални спрямо пола“.

Създава се и „Служба за разнообразие и приобщаване“, която ще следи за стриктното спазване на закона и също така ще помага на хората с пол, различен от досегашните два, да се чувстват комфортно в Америка. Единственият резултат от този законопроект е, че още повече озвери привържениците на Тръмп в навечерието на митинга днес, с който 6 януари може да се приеме за официалното публично начало на най-тежката политическа (засега) криза в САЩ след края на 50-те години на XIX век, когато тази страна се е намирала в навечерието на гражданска война.