Изборите няма да са нито днес, нито в близките седмици, дори месеци. Всъщност почти никой вече не говори за предсрочни избори. Това коментира Евгени Петров в своя блог kaktaka.info.

Дори БСП не гледаха на тях като реална възможност, ако се съди по факта, че едва преди седмица си избраха председател на предизборния щаб, а и в парламента виковете отляво „Оставка“ стихнаха и спихнаха.

Единствено протестът (между другото също стихнал и спихнал) продължава да иска оставката на кабинета и главния прокурор и предсрочни изори.

А това е толкова безсмислено от гледна точка на времето за редовен вот, че не оставя у непредубедения българин никакво друго обяснение, освен съзнателно предаване на властта в ръцете а Румен Радев и левите сили.

Та, както казват социолозите, ако изборите бяха днес…

А изборите биха могли наистина да бъдат днес или след около седмица примерно. Самият протест започва на 9 юли и ако приемем, че след около 2 или 3 седмици правителството беше подало оставка и след около 3 месеца служебен кабинет, то наистина изборите щяха да бъдат нейде в кроя на октомври.

В тази хипотетична ситуация социологическите данни наистина биха могли да бъдат и по-различни, но не кой-знае колко.

ГЕРБ най-вероятно щеше да ги спечели, доколкото престоят му във властта ерозира и колкото по-рано се проведеше вота, толкова по-добре за Борисов.

И предполагаемите партии, които влизат в НС щяха да бъдат същите, които сочат социолозите – 5 сигурни и 2 на ръба.

Трудно е да се анализира детайлно какво би станало при един служебен кабинет от август до октомври и избори сега. Нито дали и какъв дълг щеше да бъде взет, нито колко и на кого пари щеше да отпуска служебното правителство…

Но със сигурност предизборната кампания и самите избори щяха да се проведат в невиждана като размери втора вълна на Ковид 19, далеч по-силна и мащабна от първата.

А дали изобщо щяха да се проведат при това експоненциално нарастване на заразата е отделен въпрос.

Думата ми е за друго – какво правителство ни чакаше преди зимата, с вилнееща криза и здравна система на ръба на силите си.

И тук стигаме до основния въпрос, на който упорито не дава отговор нито протестът, нито либералната демократична общност – какво следва?

При това позициониране на политическите сили на принципа „Всички срещу ГЕРБ“, партията на Борисов дори да спечели изборите едва ли щеше да намери партньор за съставяне на мнозинство.

Втората политическа сила е БСП. За съставяне на мнозинство при сегашните социологически данни на столетницата ще й бъдат необходими поне още двама партньори – най-вероятно ДПС и партията на Слави Трифонов (Има такъв народ).

Това ли е коалицията, която ще разбие статуквото, ще пребори корупцията, ще унищожи мафията и ще въдвори върховенството на закона? Или отново протест и отново призиви за предсрочни избори до дупка?

А лично моята прогноза беше и си остава за тежки и продължителни преговори между парламентарните сили за съставяне на мнозинство в условията на тежка криза и настъпваща зима. Само си представете реакцията на обществото, докато политиците се карат за власт и постове.

Тези разсъждения в никакъв случай не внушават някаква незаменимост на Борисов и на коалиционния кабинет. Това е просто един опит да си представим какво би се получило, ако премиерът беше хвърлил оставка примерно в началото на август след 3-седмични протести.

Ще попитате – нима същата картина няма да се повтори и при редовни избори? Напълно е възможно. Но политическата криза, ако се случи, ще бъде след зимата, с надеждата за „по-спокойна“ пандемична обстановка и както казват старите хора – ще сме се хванали за зелено.

Да, напълно възможно е ГЕРБ да понесат още по-големи репутационни щети, но това е техният избор. Възможно е и да загубят, но и в опозиция се трупа политически опит, може да се окаже здравословно.

И както през 2013-а година – може и да е за кратко.