Връщането на изцяло машинното гласуване в големите избирателни секции ще доведе до драстичен спад в избирателната активност и ще лиши стотици хиляди български граждани от възможността да упражнят вота си. Това заяви директорът на „Електорални анализи и прогнози“ в „Галъп Интернешънъл Болкан“ и бивш член на ЦИК проф. Михаил Константинов в предаването „България, Европа и светът на фокус“ по Радио ФОКУС.
Коментарът на проф. Константинов е свързан с внесените от „Прогресивна България“ промени в Изборния кодекс. Те предвиждат въвеждане на изцяло машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели, отпадане на ограниченията за секции извън Европейския съюз, както и заличаване на текстовете за създаване на избирателен район „Чужбина“. Предложенията получават подкрепа от четири от общо шест парламентарни групи в 52-рото Народно събрание.
Проф. Константинов изрази съжаление, че всяка нова власт започва управлението си с промени в изборните правила, въпреки международните препоръки те да не се променят шест месеца преди изборен ден. По неговите думи разширеното машинно гласуване, което ще обхване около 90% от избирателите, ще доведе до повторение на ефектите, наблюдавани при вота през 2021 година.
„Резултатът е ясен - по този начин ще бъдат лишени от право на глас, айде да не казвам циганските секции, но секциите в махалите. Които при това положение просто масово ще се откажат да гласуват, защото няма да могат. Разбира се, има и втора някаква причина, чисто икономическа - има определени фирми, които печелят от гласуването, тъй като това е един добър бизнес“, заяви проф. Константинов.
Той посочи, че при приемане на промените очаква избирателната активност на предстоящите президентски избори на 15 ноември да спадне осезаемо спрямо предходния вот.
„Отсега мога да предвидя, че ако това предложение бъде прието на изборите – мисля, че бяха на 15 ноември тази година – ще има около 2 милиона и половина избиратели, а може би и малко повече, за разлика от последните избори, когато те бяха 3 милиона и 600 хиляди. Това показва изборната практика през годините – когато има машинно гласуване, избирателите намаляват с около 500 000. Сега спадът ще бъде малко по-голям. Такъв ще бъде резултатът“, прогнозира експертът.
Според него целта на политическите партии зад тази промяна е изцяло свързана с партиен интерес.
„Когато една група избиратели бъде лишена от право на глас, печелят тези, които смятат, че тези избиратели подкрепят противника им. Толкова, друг съществен ефект няма да има“, допълни той.
Проф. Константинов коментира и отпадането на предвидения избирателен район „Чужбина“. Той обясни, че влиянието на вота от чужбина е чисто математическо при разпределянето на мандатите по райони във втория етап, но общият брой мандати на партиите в парламента не се променя от това, а при президентски избори влиянието му е нулево. По думите му темата е просто „полезна дъска, която ще отклони вниманието на парламента и обществото от други важни проблеми“.
Странното предложение МВР да сертифицира софтуера
Проф. Константинов определи като „нелепо“ и „екзотично“ предложението Министерството на вътрешните работи (МВР) да поеме сертифицирането и верифицирането на машините и изчислителния софтуер – дейност, която досега се извършваше от Министерството на дигиталната трансформация.
МВР не би могло да участва във верифицирането на машините, макар да има значима роля в организацията на изборния процес. Бившият член на ЦИК посочи пример с Франция - демократична държава, където изборите се произвеждат именно от вътрешното министерство.
„Ще дам един пример - в държавата, наречена Франция, която е една демократична държава, изборите се произвеждат от МВР. Там се правят списъците, изборите се контролират от МВР и никога няма нищо против“, обясни той. По думите му подобен модел във Франция функционира без проблеми.
Същевременно той обърна внимание какви биха били последствията, ако подобна практика се пренесе у нас: „Представете си какво би станало в България, ако се даде на МВР да прави изборите!“. Той добави, че въпреки това във Франция този механизъм работи.
Според него нещата стоят различно, когато става въпрос за верифициране на машините и сходни технически процедури. „Що се касае обаче до верифициране на машини и разни такива технически действия, МВР няма никаква роля, защото те нямат компетентност по въпроса“, заяви бившият член на ЦИК.
Той аргументира позицията си с това, че не бива служителите на МВР да бъдат натоварвани със задачи, за които нямат нито подготовка, нито необходимите умения. „Няма защо да караме тези хора да правят нещо, което нито са обучени да правят, нито го могат“, посочи той.
В заключение той определи идеята за включване на МВР във верификацията като нестандартна и изрази надежда тя да не получи одобрение. „Просто гледам на това като на едно екзотично предложение, което се надявам да не бъде прието, за да не стигаме до някакви циркове“, коментира бившият член на ЦИК.
Истинската цел - местните избори догодина
Проф. Константинов смята, че новите мерки не биха премахнали контролирания и корпоративния вот, понеже подобни практики не са пряко свързани със начина на гласуване. Според него купеният вот в рисковите секции по-скоро ще намалее естествено, защото засегнатите гласоподаватели трудно ще се ориентират в работата с устройствата.
Математикът наблегна и на това, че истинският мотив зад промените не е свързан с президентските избори. Според него целта е насочена по-скоро към местния вот, който предстои през есента на следващата година.
При президентски избори купените гласове са най-малко, а може дори да се твърди, че там подобна практика почти не съществува. На следващо място по интензивност на купуването се нареждат парламентарните избори, при които се купуват гласове, но в по-ограничен мащаб.
Най-масово явление купуването на гласове е при местните избори — според него нещата стоят точно така. „За президентските избори тези промени няма да променят нещо“, посочи той.
Проф. Михаил Константинов обобщи, че ефектът от промените ще се усети по-осезаемо при местните избори догодина, тъй като именно там резултатът често се решава от съвсем малък брой гласове.
