Анализатори и юристи разнищиха скритите мотиви зад предложените референдуми

Каква е целта на заявените референдуми, дали са пиар стратегия на партиите за предсрочния вот и допустими ли са въпросите за допитванията, коментираха за БТА двама политолози и един конституционалист.

В момента в ход са четири инициативи за национални референдуми, според регистъра по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който е на интернет страницата на парламента. Три от националните допитвания са припознати от политически партии - „Има такъв народ“, „Възраждане“ и ВМРО.

Периодът от време, в който се събират подписи, съвпада с предизборната кампания и не е изключено исканията за референдуми да бъдат използвани с предизборна цел, смята конституционалистът доц. Наталия Киселова. Обявените в момента допитвания са процес на протест, осъждайки ситуацията в страната и състоянието на политическата ни система, е мнението на политолога Атанас Радев. Референдумът винаги е "стока с двойна употреба", ако стане - добре, ако не стане - пак добре, така или иначе си правиш работа на терен, коментира политологът Първан Симеонов.

Инициативен комитет, оглавяван от лидера на "Има такъв народ" Слави Трифонов, събира подписи за национално допитване с въпрос - "Подкрепяте ли произвеждането на избори за Велико Народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република?".

От "Възраждане" искат хората да се произнесат на национален референдум по въпроса "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?".

Референдумът, подкрепен от ВМРО, е с три въпроса: за отлагане на приемането на еврото до изравняването на доходите в страната със средните за Европейския съюз, за бъдещето на българската енергетика и забрана със закон на ЛГБТИ+ (джендър) пропагандата в детските градини, училищата, културните институции, както и във всяка държавна политика.

Инициативен комитет "Нашенско бъдеще за нашите деца", представляван от Христо Попов, събира подписи за национално допитване с три въпроса, единият от които е свързан с избор на Велико Народно събрание "с цел въвеждане на задължителен и значим тест на лъжата в съда и абсолютна монархия с княз, генетичен родственик на Александър Батенберг или на Георги Раковски и Петър Берон".

Първите три подписки трябва да бъдат депозирани през април, а четвъртата - до 22 февруари т.г.

Каква е целта на референдумите и допустими ли са въпросите? 

Периодът от време, в който се събират подписи, съвпада с предизборната кампания и не е изключено исканията за референдуми да бъдат използвани с предизборна цел, смята доц. Наталия Киселова. Решенията на Народното събрание (НС) за произвеждане на референдум подлежат на контрол за конституционосъобразност пред Конституционния съд, отбеляза тя.

Според нея въпросът за референдума, предложен от Инициативен комитет, свързан с "Има такъв народ", е недопустим поради несъответствие с Конституцията. Тя посочи, че разпоредбата в закона, която не е позволявала чрез национален референдум да се решават въпроси от компетентността на Велико Народно събрание (ВНС), е била отменена по инициатива на ВМРО. Така че формално може да има референдум по такива въпроси, само че при установено разделение на властите въпроси, които са изрично от компетентността на Народно събрание да изменя и допълва Конституцията, респективно на ВНС, не могат да бъдат решавани чрез референдум, обясни конституционалистът.

Ако приемем, че допитването, инициирано от ИТН, е вид консултативен референдум, т.е. да попитаме гражданите дали да бъде свикано ВНС от бъдещо НС, е необходимо преди да се вземе решение да има внесен законопроект за промени в Конституцията, изтъкна доц. Киселова. Според нея е коректно Инициативният комитет на референдума да предложи и проект за промени в Конституцията, за да знаят гражданите, когато се подписват какви са следващите стъпки, тъй като в момента има инициатива и за друг референдум, която предлага абсолютна монархия.

Киселова посочи, че рефередумите на "Възраждане" и на ВМРО са за отлагане приемането на еврото. По думите ѝ формално съответстват на закона, но други експерти трябва да се произнесат дали съответстват на европейското законодателство т.е. дали можем на това основание да поискаме отлагане на влизането в еврозоната. Експертът отбеляза също, че в един от референдумите, този на ВМРО, има и други два въпроса - за съдбата на българската енергетика и за забрана на ЛГБТИ+ пропагандата.

Според нея за всеки един въпрос поотделно трябва да се прецени дали така формулиран съответства на изискването да е в правомощията на Народното събрание. Наталия Киселова посочи още, че енергийният въпрос е от компетентността на повече органи и всъщност въпросите са три - за запазване на въгледобива и топлоелектрическите централи, за развитие на ядрената енергетика и за изграждането на нови мощности в Белене и Козлодуй.

Относно ЛГБТИ пропагандата тя коментира, че нарочно във въпроса е записано да се забрани със закон. Но тук също са два въпроса - едното е пропаганда в детски градини и училища, а другото е да се забрани със закон във всяка държавна политика на Р България, поясни тя. 

В момента текат няколко процеса, които се опитват да дискредитират това, което се случва в страната от гледна точка задълбочаване на европейската интеграция, от една страна, и от друга - функционирането на самата политическа система, заяви политологът Атанас Радев. Поставянето на въпроса за еврозоната, по думите му, започва да "клати" нагласите на българите към ЕС като цяло, защото темата стои на дневен ред предвид, че България влезе в чакалнята на еврозоната и съответно имаме план, според който през 2024 г. би трябвало да се реализира.

Но с оглед на политическата обстановка в страната приемането на еврото вероятно няма да се случи в този срок, смята Радев. В този ред на мисли тези референдуми, отделните политически субекти, свързани с тях, се опитват да активизират своя електорат и привърженици, които припознават идеите, е неговото заключение. Защото тези идеи са процес на протест, осъждайки ситуацията в страната и състоянието на политическата ни система - политическата нестабилност през последните няколко години и отсъствието на политическо лидерство, обяснява експертът.

Според Атанас Радев референдумът за президентска република (на ИТН) изначално бърка концепцията за разделение на властите. И си мисля, коментира той, че бащите на демократичната ни Конституция са били доста наясно с тенденциите в българското общество, с жаждата за силна ръка, и по тази причина държавният глава умишлено не разполага с преки лостове върху изпълнителната власт и възможност да я бламира.

Референдум за евентуални конституционни промени и засилване правомощията на президентската институция по-скоро ме плаши, за да не се превърне президентският режим в авторитарен, каза той. Много често се дава аргумента с модела "Борисов" - да, но това беше по-скоро модел на твърде силна изпълнителна власт, която доминира над законодателната, но Конституцията го позволява, посочи още специалистът. В същото време имаме много силен държавен глава, който с обръщения и с избора му от опозицията, даде този резултат, който видяхме през 2020 и 2021 г. на изборите. Ако си представим, че сме президентска република, кой ще опонира на държавния глава, пита политологът. 

Според него обявените референдуми няма да успеят да съберат съответната подкрепа за предсрочния вот, по-скоро биха могли да се реализират и да имат резултат на евентуални следващи предсрочни избори или на местния вот през октомври, предвид на по-голямата мотивация за местните избори.

За Първан Симеонов целта на допитванията също може да е есента. Видяхме, че периодите между изборите могат да се „разтягат“ доста, което означава, че ако сега пак не бъде сформирано правителство, май че мислим за избори пак през есента, а тогава има местни избори и най-удачно може би било да са заедно. Ако някои от тези инициативни комитети са събрали подписите, може би някой от авторите ще иска референдум да има с изборите, допълни той.

Според политолога целта на референдумите е работа на терен и досег с избирателите. Целта на всяка една от обиграните партии обикновено е да има теренна работа, т.е. да направят още една кампания, в която да се докоснат до много хора, да мобилизират структурите си по места и т.н., коментира Симеонов. Казвам обиграните, защото казуса на ИТН, може би, не е точно такъв. Те, може би, наистина вярват, че могат и трябва да направят президентска република, уточни той. По думите му Костадин Костадинов вероятно също вярва, че еврото трябва да бъде отложено, но той е комбинативен политик и е в състояние да извлече полза дори и да не се случи този референдум.

Тук всъщност идва и другият голям въпрос, че понякога такива референдуми е по-добре за партиите да не се случват или да го кажем така - дори и да не се случат, партиите нямат против, защото казват: "Ето спират ни референдума", отбеляза политологът. Референдумът винаги е "стока с двойна употреба", ако стане - добре, ако не стане - пак добре, така или иначе си правиш работа на терен. Не е точно пиар, защото то си е реална работа на терен, но във всеки случай дава още една възможност за досег до избиратели, посочи Първан Симеонов.

По думите му, зададат ли се избори, все идва някакъв референдум. И Марешки правеше референдум, преди това Янев, ВМРО, Костадин Костадинов доста безславно не успя да събере подписи пак срещу еврото, коментира Симеонов. Може би и с този инструмент ще свикнем, въпросът е да не се обезсмисли съвсем. Идеята на тези референдуми е в крайна сметка да се случват и нещо да произвеждат, а не да са кампании, посочи политологът.

Два референдума с почти еднакви въпроси - за еврозоната, не биха ли объркали хората?

Доц. Наталия Киселова коментира, че въпросите и на двата референдума са за отлагане приемането на еврото, само че с различни критерии. "Възраждане" предлага да се отложи за 20 години, а ВМРО - докато бъде постигнат някакъв икономически критерий.

Тя отбеляза, че референдумът на ВМРО има повече въпроси, които са в основата на тяхната идеология - срещу Зелената сделка, срещу ЛГБТИ пропагандата, срещу европейската интеграция. Докато при "Възраждане" целта е отлагане, т.е. те не разчитат толкова много на още въпроси, за да бъдат разпознаваеми, допълни експертът. 

Това, че двата инициативни комитети са регистрирани в рамките на ден разлика, показва, че се целят в един и същи електорат, коментира още доц. Киселова. По този начин ще се разбие патриотичният сектор при предстоящи избори, смята тя.

Първан Симеонов също обърна внимание, че двата референдума, свързани с еврото, апелират към сходен контингент от хора. Не съм много сигурен дали тези два референдума няма по-скоро да се „усилват“ един друг, отколкото да се конкурират, посочи той. Впрочем и темата за президентската република не е много далече от това. Темата за радикална промяна на правилата на играта е много присъща пак за този тип хора, за този сектор, допълни политологът.

Според Първан Симеонов обществото трябва да бъде питано най-вече по ценностни въпроси, а не по експертни. По думите му въпросът за еврото е въпрос от стратегическа за България величина. От тази гледна точка може да има наистина спор дали това трябва подлежи на популярна санкция, какъвто е въпросът с референдума, или това е въпрос на стратегическо решение на излъчените представители, т.е. въпрос на лидерство, коментира той.

Освен това има много сериозна драма тук - България така или иначе трябва да въведе еврото, затова Костадинов е изпаднал в малко неловка ситуацията да пита да го отложим ли. Тук по-скоро ще имаме референдум по тема емоционална, а не тема финансова - на тест ще бъдат подложени усещанията на българите дали България трябва да си запази някаква територия на суверенитет, смята Симеонов. В този ред на мисли донякъде разбирам такива референдуми - неговия и този на ВМРО.

Степента на отдаване на суверенитет на Брюксел е донякъде ценностен въпрос. Но пак казвам - в политиката освен игра с публиката понякога трябва да има и лидерство, коментира той.

Според Атанас Радев, може би, е целенасочен ход обявяването на два референдума с почти идентична тема - за еврото и българския лев ("Възраждане" и ВМРО). Вероятно, предполага той, целта на тези патриотични формации е величието на българския лев, но тук говорим за мнение, а не за експертиза. В диплянките са упоменати главно емоционални аргументи и няма какъвто и да било мотив, издържан от научна гледна точка.

Тук говорим за решение, което се очаква да ни донесе необходимите ползи и възможности от влизането в еврозоната, защото това е процес на задълбочаване на европейската интеграция на страната и дава възможности за финансовата стабилност на България, подчертава експертът.

Дали избирателят ще припознае тези въпроси, надявам се "не", защото това са стратегически избори на страната, които са свързани с членството ни в ЕС, коментира и Атанас Радев. По думите му въпросът не е в това дали ще приемем еврото, а кога. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук