Атлантическият съвет публикува плана за съсипването на путиновата Русия

„Не е известно кога и как екипът, оглавяван от Владимир Путин, ще напусне властта, но рано или късно това ще се случи. Надяваме се, че това ще се случи без голяма война и че на власт в Русия ще дойдат разумни и отговорни хора. И тогава ще възникне задачата за възстановяване и строителство - върху руините“, пише американският Atlantic Council, който издаде списък със задачи за властта след Путин, който "Фокус" предава без редакторска намеса.

По долу са описани стъпките които смятаме че е необходимо да се предприемат възможно най-скоро. И защото са необходими, и защото те ще помогнат на новите власти да завоюват доверието на активните граждани на страната. Разбира се, ние разбираме, че това е неизчерпателен списък.

В областта на гарантирането на върховенството на закона и справедливостта

1. Освобождаването на политически затворници, по-точно на всички, които са в затвора заради политика, дума или вяра. Тъй като често за такива хора са „подбирани“ икономически или чисто криминални членове (на наказателния кодекс – бел. ред.) е необходимо да бъдат освободени всички, чийто престой на свобода не води до заплаха за безопасността на други хора. Разбира се, политическите противници на новото правителство също трябва да бъдат освободени.

2. Възстановяване на политическите и гражданските свободи. Всички ограничения за политически и социални дейности, всички ограничения за свободата на словото, съвестта, събранията и т.н. трябва незабавно да бъдат премахнати.

3. Разпускане на ФСБ (Федералната служба за сигурност). Това ще трябва да се направи незабавно, в противен случай тази структура не само ще саботира реформите, но ще ги направи невъзможни.

ФСБ е прекият наследник на репресивните структури на съветския режим; тя защитава не толкова гражданите и страната от различни заплахи, колкото властите от гражданите, да не говорим за факта, че ФСБ и служителите на различните му подразделения са замесени в маса престъпления. Русия не се нуждае от тайна полиция, заета с потискане на свободите и дейността на гражданите.

Действително необходимата функционалност - разузнаване, контраразузнаване, потискане на терористичните заплахи - трябва да бъде прехвърлена на специални компактни агенции. Служителите на ФСБ, които са пряко или непряко замесени в потискането на свободите на гражданите, не трябва да имат право да работят на държавната служба.

4. Разпускане на Следствения комитет. По време на своето съществуване той не е доказал своята полезност, но се утвърди в потискането на политическите противници на правителството и в корупционни скандали.

5. Отмяна на репресивните закони. Още в първите дни трябва да бъде обявено прекратяване на действието на репресивните закони, като законите за чуждестранните агенти, Дима Яковлев, за засекретяване на данните за имуществото на държавните чиновници, законите, наказващи политическата дейност, оскърбяване на чувствата и т.н. (Списъкът на законите, подлежащи на незабавна отмяна, вече е изготвен от много политически и граждански организации).

Едновременно трябва да се създаде публично функционираща комисия, състояща се от ползващи се с обществено доверие юристи и обществени дейци, чиято задача ще бъде да анализира целия пакет закони, приети по времето на Путин, за възможността за продължаването на действието им в новата Русия.

6. Граждански контрол върху пенитенциарната система. Настоящата система за контрол очевидно не е ефективна. Като временна мярка новото правителство може да прехвърли контрола върху местата за лишаване от свобода на общински и регионални депутати.

7. Комисия за истината. Новото правителство ще трябва да създаде „Комисия за истината“ (по аналогия с Южна Африка), която да анализира престъпленията, извършени от режима. Тя не трябва да замества съда, но анализирайки найзначимите примери, взема решение за прехвърляне на конкретно дело в правоприлагащите органи. Такава комисия ще отговори на исканията за справедливо възмездие за престъпления и злоупотреби и ще предотврати актовете на линч и ще повиши нивото на доверие в новото правителство.

8. Наказване на престъпници. Ако се мисли за бъдещето, е препоръчително е да сведете до минимум преследването на лидерите от предишния режим. Преките престъпления обаче не могат да останат ненаказани. По-специално е необходимо да се изправят пред правосъдието тези, които са издавали и изпълнявали заповеди за убийства или насилствени действия срещу политически противници на режима на Путин, както и тези служители на пенитенциарната система, които са измъчвали хора, давали заповеди за изтезания и прикривали тези, които са го правили.

9. Правна система. Липсата на независими съдилища и като цяло слабостта на правната система е един от основните проблеми на Русия. Новите власти ще трябва да реформират съдебната система прокуратурата и други елементи на правната система отдолу нагоре. Необходимите стъпки се обсъждат от руските юристи. Отбелязваме само, че ще е необходимо незабавно да се прочисти правоохранителната система от тези, които са взимали и способствали постановяването на несправедливи присъди.

В сферата на реформирането на политическата система

10. Нови избори за законодателни събрания на всички нива. Те трябва да се проведат едновременно, не по-късно от три месеца след идването на новото ръководство на власт. Съществуващите избирателни комисии трябва да бъдат разпуснати, а новите, ползващи се с обществено доверие, да бъдат сформирани публично. Централната комисия ще трябва да премахне редица правила, приети през последните години, които ограничават изразяването на волята на гражданите и правят възможно фалшифицирането на изборните резултати.

11. Приемане на нова конституция. Тази задача не може да бъде решена бързо. Но трябва да се обяви, че тя е призната от новите власти като приоритет и трябва да се започне работа по подготовката на Конституционното (Учредително) събрание. Изглежда, че след варварското „зануляване“ няма да е възможно да се ограничим до извършване на изменения в съществуващия текст – Конституцията, фактически, е разрушена.

12. Децентрализация, изграждане на федерация. Голяма част от проблемите на Русия са свързани с факта, че макар формално да е федерация тя функционира като унитарна държава. Новото правителство трябва да се откаже от намеса във формирането на държавни органи в регионите, както и да гарантира финансовата им независимост.

В същото време е възможно увеличаване на центробежните тенденции до желание за отделяне от Руската федерация. Приоритет на новото правителство не трябва да бъде запазването на териториалната цялост, а благосъстоянието на хората. Следователно е необходимо незабавно да се започне разработването на процедури, които, ако сепаратистките стремежи в който и да е регион се споделят от по-голямата част от населението, ще позволят процесът на разделяне да се извърши по мирен начин, без да се нарушават правата на гражданите и, ако е възможно, полагане основата за бъдещи добросъседски отношения между отделения регион и Руската федерация.

13. Преход към парламентарна република. Трите десетилетия, изминали след разпадането на СССР, показват, че за Русия е по-изгодно да бъде парламентарна, а не президентска република.

14. Политическо финансиране. Законодателните и подзаконовите актове за политическо финансиране трябва да бъдат променени, за да станат прозрачни и в съответствие с европейските практики.

В областта на икономиката

15. Предоставяне на възможности за конкуренция. Русия е постигнала солидна макроикономическа стабилност, нейната икономика е пазарна, но развитието й е затруднено от липсата на лоялна конкуренция. Стъпките, предприети от правителството за осигуряване на реална конкуренция, са съвсем очевидни и изискват само политическа воля.

16. Защита на правата на собственост. Несигурността на правата на собственост пречи на развитието на Русия не по-малко от корупцията и политическия произвол. Безусловната защита на собствеността трябва да се превърне в един от приоритетите на новото правителство. Необходимите за това политически стъпки и институционални промени, както и в предишния случай, са съвсем очевидни и изискват само властите да бъдат професионални, решителни и да не са корумпирани.

17. Приватизация. Национализацията на руската икономика надхвърля всички разумни граници. Новото руско правителство ще трябва да премине през нов приватизационен цикъл. Този път условията за приватизация може да не са толкова тежки, колкото в самото начало на реформите. Качеството на приватизацията в този случай е по-важно от нейния темп.

В сферата на значимите символи.

18. Кремъл и централата на ФСБ. Кремъл трябва да бъде освободен от присъствието на властите там и да бъде превърнат в музей, отворен за всички. Кабинетът на президента трябва да се намира в нормална офис сграда. Сградата на ФСБ на Лубянка трябва да бъде предадена за обществени нужди; в част от тази сграда може да се помещава музей на терора.

19. Некрополът на Червения площад трябва да бъде затворен, всички погребани там, включително Ленин, да бъдат погребани в съответствие с традициите на страната.

20. Паметници и топономика. Всички паметници на лидерите на комунистическия режим, пряко или косвено свързани с терор, трябва да бъдат демонтирани, техните имена също не трябва да присъстват в имената на градове, улици и площади.

21. Национален химн. Настоящият химн предизвиква преки асоциации със сталинския период на съществуването на страната. Целесъобразно е завръщане към „Патриотичната песен“ на Глинка, с което да се реши окончателно въпроса в хода на широко обществено обсъждане