България е закъсняла с около 15 години в изграждането на способности за противодействие на безпилотни летателни апарати. Това заяви в ефира на bTV проф. Румен Кънчев, бивш заместник-министър на отбраната.
Според него страната ни трябва спешно да осъзнае, че начинът, по който се водят съвременните войни, се променя радикално. Коментарът му идва след поредния взрив в български оръжеен завод и инцидента с дрон край българо-румънската граница.
Проф. Кънчев подчерта, че традиционните представи за водене на война вече не са достатъчни, а развитието и широкото използване на дронове изискват нови системи за наблюдение, ранно предупреждение и противодействие.
„Закъсняваме с 15 години. Според мен отдавна трябваше да бъде засечен проблемът с дроновете“, категоричен беше той.
Рано е за заключения след взрива в „Емко“
По повод взрива в завода „Емко“ на Емилиян Гебрев край Белица проф. Кънчев заяви, че все още е рано да се правят категорични заключения за причините. Разследването тепърва започва и трябва да бъдат анализирани всички налични доказателства.
Той посочи, че според информацията от директора на предприятието системата за видеонаблюдение е работила нормално. Записите от камерите биха могли да помогнат за изясняването на обстоятелствата около инцидента.
„Той каза, че това са снаряди, които са съхранявали отделно от зарядите. Снарядите се съхраняват в едни кутии, а зарядът, което е барутът, се слага в други кутии. Така че вероятно може да е запалена кутия със заряди“, обясни проф. Кънчев.
По думите му възможните причини са различни и могат да включват човешка грешка, външна намеса или действия на конкурент. Експертът постави под съмнение бързината, с която беше отхвърлена версията за външна намеса.
„Очевидно вече нашата система за външна намеса действа страхотно, след като на втората минута вече вътрешният министър знае каква е причината и че външна намеса няма“, коментира той.
Проф. Кънчев допусна, че инцидентът край Белица може да бъде разглеждан и в по-широк контекст. Той обаче подчерта, че за подобна версия са необходими конкретни доказателства и резултати от разследването.
Ролята на българската оръжейна промишленост
Бившият заместник-министър на отбраната припомни, че оръжейната промишленост на България има важно значение за доставките на боеприпаси за Украйна.
„Самите украинци не го крият, особено на по-високите нива, че България, така да се каже, едва не ги е спасила в първите месеци на войната, доставяйки им тези оръжия – снаряди за 122 и 152 мм гаубици, които тук се произвеждат“, заяви проф. Кънчев.
По думите му ролята на българските производители и доставчици трябва да бъде отчитана при анализа на рисковете за предприятията от военнопромишления комплекс. Всяка версия за причините за подобни инциденти обаче трябва да бъде подкрепена с факти.
„Все още си мислим, че няма война около нас“
Проф. Кънчев предупреди, че България се намира в изключително сложна среда за сигурност заради военните конфликти в близост до страната.
„Имам такова усещане – възможно е да не съм прав, даже е добре да не съм прав – че те някак си все още си мислят, че не сме във война, че няма война около нас, че нещата са така спокойни“, каза той.
Според него реалната обстановка е различна и изисква значително по-сериозна оценка на заплахите.
„На 2100 км от Иран имаме сериозен конфликт. Освен това Иран има сериозни балистични ракети, които могат да достигнат нашата територия. От другата страна, на 500–800 км, е другият военен конфликт, така че ние се намираме в изключително тежка ситуация“, заяви проф. Кънчев.
Той подчерта, че подобни рискове засягат не само България, а целия източен фланг на НАТО.
Сложна политика между съюзниците и Русия
Според проф. Кънчев българското правителство се опитва да води сложна политика, която едновременно да защитава интересите на страната, Европейския съюз и НАТО, но и да не дразни Русия.
По думите му подобен подход може да създаде хаос, когато се изпълнява от хора без достатъчно опит. Като примери той посочи позициите на България относно „Коалицията на желаещите“ и участието в изграждането на интегрирана противоракетна система за Европа.
Проф. Кънчев смята, че новият характер на военните конфликти налага промяна в българската отбранителна политика. Разпространението на дронове и развитието на ракетните технологии изискват по-бърза адаптация, инвестиции в съвременни способности и по-точна оценка на рисковете пред националната сигурност.
