Недопустими за правовия ред тежки зависимости и сериозен конфликт на интереси в работата на Европейския съд по правата на човека констатират в обширен доклад двама френски учени, пише "Труд".

Документът бе представен преди дни в Страсбург и разкрива безпрецедентно силното влияние на мрежата от неправителствени организации на американския мизантроп Джордж Сорос над работата на Съда по правата на човека, чиито решения стават задължителни за националните власти, по отношение на които са издадени.

И докато във Франция вече тече дебат за спиране на изпълнението на решенията на ЕСПЧ, у нас дори не знаем, че последните двама български представители в Съда – адвокатите Здравка Калайджиева и Йонко Грозев, са сред най-ярките примери, довели до компрометиране на дейността на институцията.



Името на България се споменава 30 пъти в рамките на 25-страничния документ, изследващ работата на Съда в Страсбург в периода 2009 – 2019 г.

По това време съдии от България там са Здравка Калайджиева до 2014 г. и Йонко Грозев от 2015 г. насам.

Мандатът на съдиите е 9-годишен. Авторите от Европейския център за право и правосъдие проследяват професионалната биография на всички съдии, тяхното минало като активисти в НПО-та и как това се отразява върху работата им в ЕСПЧ и по-конкретно при взимането на съдебни решения.

Общият извод е, че от процедурите по номиниране, през избора, който се осъществява от националните власти, до утвърждаването им от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и последващата им работа, за част от съдиите са налице категорични доказателства за конфликт на интереси и недопустима намеса в тяхна полза от страна на неправителствени организации.

По отношение на Калайджиева и Грозев това е особено осезаемо.

Авторите на проучването акцентират върху влиянието, което професионалното минало на съдиите има върху тяхната работа в ЕСПЧ и по-конкретно върху конкретни съдебни решения.

Така например се оказва, че за последните десет години 51 от 100 съдии не са магистрати по професия. За 22-ма е установено, че идват от НПО-та, свързани със Сорос, като двама от тях са българските представители.

Става въпрос предимно за свързани с НПО адвокати, които след като трупат съдебна практика по дела пред ЕСПЧ, по-късно, чрез мрежите за влияние на Сорос, биват изпращани в Страсбург да правораздават.

Документът разкрива известни и у нас факти, а именно, че Йонко Грозев, заедно с Красимир Кънев, са съоснователи на Българския хелзинкски комитет, като Грозев е негов член от 1993 до 2013 г., а Здравка Калайджиева – основател на близката до комитета Фондация „Български адвокати за правата на човека“.

„Повечето съдии в ЕСПЧ, които са получавали заплащане или са били служители на НПО-та са от страни като Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Унгария, Латвия и Румъния. Например, в Албания, бедна и силно корумпирана страна, двама от тримата кандидати за избор на съдия през 2018 г. са представители на фондация „Отворено общество“.

Единият от тях бива избран. За сравнение, последните двама съдии, избрани от Латвия, са сътрудници на Юридическото училище в Рига, основано от латвийската фондация „Сорос“.

Последните двама съдии от България са също от НПО, спонсорирано от фондация „Отворено общество“. В подобни малки държави, фондация „Отворено общество“ и производните на нея структури имат постоянно присъствие в социалните и медийни въпроси на страната.

Те са най-големите работодатели и спонсори. Фондация „Отворено общество“ изпраща годишно повече от 90 милиона долара в Европа, предимно към Източна Европа и Балканите“, пише в доклада.

В него на няколко места се подчертава, че Калайджиева и Грозев са свързани с Фондация „Отворено общество-София“, финансирана от Джордж Сорос.

Анализът разкрива и два проблемни момента в практиката на ЕСПЧ.

При първия се констатира, че 6 от 7 съдии, имащи връзка с Хелзинкските комитети на Сорос в Европа, са се явявали по дела, свързани с организациите или по които те са били страна – при Здравка Калайджиева са констатирани 12 такива дела, а при Йонко Грозев – 6.

При втория проблемен момент се оказва, че Йонко Грозев е сред 8 от 12 съдии, които са имали връзка с „Отворено общество“ на Сорос, но въпреки това са заседавали по дела, по които фондацията е имала отношение или е била страна в процеса.

От Европейския център за право и правосъдие изрично подчертават, че организации като „Отворено общество“, които са особено активни по дела пред ЕСПЧ, са основни спонсори на неправителствени организации в Европа от 1984 г. насам. Даден е и пример за финансиране на Българския хелзинкски комитет с 460 000 долара през 2016 г.

България се оказва своеобразен лидер по конфликт на интереси на своите представители в ЕСПЧ. Статистиката сочи, че от общо 313 отвода на съдии за десет години 66 са на българските представители или една пета от случаите. 53 пъти Здравка Калайджиева е била отвеждана по дела, а Йонко Грозев – 13 пъти.

Докладът завършва със серия препоръки, включващи необходимостта от промяна на механизмите по подбор на съдии от националните правителства, както и утвърждаването им от ПАСЕ, въвеждане на задължителното деклариране на конфликт на интереси и повишаване на прозрачността в ЕСПЧ.

От Европейския център за право и правосъдие смятат, че отговорност преди всичко на уличените в нарушение на базисните изисквания за недопускане конфликт на интереси съдии, е сами да поискат от правителствата на съответните страни да ги сменят.

Докладът завършва с цитат от етичните правила на френските магистрати, според които „членовете на съдебната власт трябва да поискат да бъдат отстранени или да се оттеглят, ако се окаже, че имат връзка със страна, техен адвокат, експерт или какъвто и да е интерес от производството, което може да хвърли основателно съмнение относно тяхната безпристрастност при разрешаване на спор.“

Изборът на Йонко Грозев – емблематичен пример на задкулисие

Министърът на правосъдието може да поиска преждевременното прекратяване на мандата на българския съдия в ЕСПЧ.

Мандатът на Йонко Грозев изтича през 2024 г. Още повече, че има достатъчно данни как проведената през 2014 г. процедура по неговото изпращане в Страсбург е била сериозно компрометирана и погледната през призмата на настоящите разкрития на френските анализатори се превръща в емблематичен пример на задкулисие.

Присъствието на Здравка Калайджиева като български съдия в Съда в Страсбург сериозно е притеснило институцията.

Малко след изпращането ù през 2009 г. до Министерството на правосъдието е изпратено искане за определянето на ad hoc съдия, който да я замества по делата, по които има драстично наличие на конфликт на интереси.

За такъв е определена Павлина Панова, по това време заместник-председател на Върховния касационен съд, а сега конституционен съдия. Макар мандатът ù да изтича през 2018 г., Калайджиева изненадващо го прекратява през 2014 г.

Важно е да се отбележи, че това става малко след като през август същата година Христо Иванов поема първоначално поста на служебен министър на правосъдието, а след това остава и като титуляр.

Случилото се до края на 2014-та и в началото на 2015 г. ще покаже, че оставката на Калайджиева всъщност е предварително договорена, за да може на нейно място да бъде инсталиран „подходящият“ кандидат.

Ролята на министъра на правосъдието при избор на български съдия е съществена, защото той утвърждава специална комисия, а след това защитава кандидатурата пред правителството и пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Повече от скандално е Христо Иванов да назначава като член на комисията, която избира Йонко Грозев за български съдия в Страсбург, председателя на Българския хелзински комитет Красимир Кънев.

Това става на фона на журналистически публикации, че Йонко Грозев и Красимир Кънев са съучредители на организацията в началото на 90-те години.

Въпреки това кандидатурата на Грозев минава бързо през Министерския съвет, като това се случва в началото на 2015 г., т. е. в първите месеци на коалиционното правителство между ГЕРБ и Реформаторския блок, част от които е и партията на Меглена Кунева „България на гражданите“. Любопитен момент е, че през 2013 г. заместник-председател на партията е именно Йонко Грозев.

Пет години след прокарването на това задкулисно решение, министърът на правосъдието Данаил Кирилов има всички основания да ревизира решението, което, както се доказва от независимия анализ, сериозно компрометира страната.

Противното би довело единствено до повече решения срещу България на будещия все повече въпроси относно безпристрастността си Европейски съд по правата на човека.

С практиката си двамата адвокати потвърждават констатациите на френските експерти.

Присъствието на Грозев в Страсбург със сигурност не е в национален интерес, но е в интерес на свързани с него юридически и икономически кръгове у нас.

Това Йонко Грозев сам доказа през миналата година, когато се появи в България, за да настоява, съвместно с представители на Съвета на Европа, за лобистки законодателни промени, които да ограничат независимостта на прокуратурата и да засилят недосегаемостта на съдиите.

От ПАСЕ дори заплашиха правителството на Бойко Борисов, че страната ни ще бъде обявена за страна, нарушаваща върховенството на закона.

Заради това кабинетът и предложи поправката, според която независим прокурор може да разследва главния прокурор. Казусът за момента е на вниманието на конституционните съдии.

Формално ограничаването на правомощията на обвинител №1 следва да се изпълнят като част от решението на ЕСПЧ по известното дело

„Колеви срещу България“, според което у нас нямало ефективни механизми за разследването на главния прокурор.

И докато Грозев и особено активната напоследък в тази посока Здравка Калайджиева настояват за отнемане на правомощията на главния прокурор, ползвайки именно решението по делото „Колеви срещу България“, почти неизвестен факт, че двамата всъщност имат съществен принос за това решение срещу страната ни.

През 2009 г. Йонко Грозев е един от адвокатите на жалбоподателите срещу България, а Здравка Калайджиева е член на съдебния състав, приел решението срещу страната ни.

Така, с практиката си, двамата български представители или по-точно на Джордж Сорос в ЕСПЧ, потвърждават констатациите на френските експерти от Европейския център за право и правосъдие.