България е изправена пред възможността да бъде включена в процедура по свръхдефицит от Европейския съюз, след като Европейската комисия е отправила предложение в тази посока.
"България все още не е в процедура по свръхдефицит. Има предложение на Европейската комисия до Европейския съвет страната да бъде включена в такава процедура. Българското правителство има основания да оспори това предложение, защото самата Комисия отчита, че през 2024-2025 г. не сме били в свръхдефицит. Възможно е да възникнат рискове занапред, но бюджетът все още не е приет и могат да се направят корекции", заяви макроикономистът проф. Ганчо Ганчев пред Bulgaria ON AIR.
От своя страна икономистът Даниел Василев описа финансовото състояние на страната ни като тревожно.
"Финансовата реалност е много по-тежка, отколкото изглеждаше до скоро. Още преди време предупредих, че се движим по опасна траектория, а последните данни само потвърждават това. От години съм скептичен към оптимистичните бюджетни прогнози и виждаме, че реалните резултати често се оказват по-лоши от предварително представяните. Затова и сегашните данни за дефицита не бива да бъдат подценявани", коментира той.
Василев предупреди, че при сценарий с дефицит около 7% България би се доближила до държави като Франция, които изпитват сериозни фискални затруднения.
Двамата експерти се обединиха около мнението, че значителна част от бюджетния натиск идва от нарастващите разходи за публичния сектор.
"Заплатите в публичния сектор бяха увеличени, но основно в сектор "Вътрешна сигурност". Традиционно икономистите са на мнение, че този сектор е свръхфинансиран. България харчи като дял от БВП приблизително два пъти повече от средното за Европейския съюз за вътрешна сигурност. Лично аз не виждам достатъчно основания за това ниво на разходи", каза проф. Ганчев.
Василев допълни, че броят на заетите в държавния сектор расте устойчиво през последното десетилетие.
"Държавната администрация расте устойчиво повече от десетилетие и вече надхвърля 700 хиляди души по данни на НСИ. В същото време възнагражденията в публичния сектор са по-високи от тези в частния. Само разходите за заплати възлизат на почти 13 млрд. лева. Това означава, че именно тук съществува най-големият потенциал за ограничаване на разходите", подчерта той.
По отношение на информацията за неразплатени разходи и т.нар. "разходи в чекмеджетата", проф. Ганчев изрази сериозни съмнения.
Той анализира, че извън одобрения държавен бюджет не могат да бъдат извършвани законни разходи и ако подобни практики съществуват, те следва да бъдат обект на разследване.
Съществена част от разговора беше посветена и на дефицита по текущата сметка. Проф. Ганчев отхвърли твърденията, че той е пряко следствие от бюджетния дефицит.
Според него увеличеният внос на машини и оборудване показва засилен инвестиционен интерес към България и модернизация на икономиката, което е положителен сигнал за бъдещото развитие на страната.
Василев обаче постави акцент върху необходимостта от строга фискална дисциплина. Той се обяви против идеята за поемане на нов държавен дълг, преди да е ясно какъв ще бъде окончателният бюджет и какви ще са реалните финансови потребности на държавата.
