Bloomberg: Черната дупка, която поглъща световните пазари на облигации

В сърцето на световните финансови пазари има мултитрилионна черна дупка в долари, която се разраства. Дългът с отрицателна лихва, или облигациите, които струват по-малко, а не повече, ако бъдат държани до падеж, се разпространява до все повече ъгълчета на вселената на облигациите, унищожавайки потенциалната доходност на инвеститорите и преобръщайки системата, такава каквато я познаваме, с главата надолу.

Сега, след като изглежда, че облигациите с отрицателна доходност няма да изчезнат скоро, има все повече вайкания за това какви ще са ефектите за вложителите, за пенсионерите, за инвеститорите, за компаниите за дялово инвестиране и за правителствата, пише Bloomberg.

Защо някой би инвестирал в облигации, които носят загуба?

Обикновено облигациите са най-сигурният актив на пазарите. Много инвеститори се насочват към тях в периоди на повишена несигурност като например търговска война между САЩ и Китай или напрежение в Персийския залив.

Една облигация може да има леко положителна доходност, когато се емитира от правителство, институция или компания, но след като започне да се търгува, голямото търсене от страна на инвеститорите може да я оскъпи и да понижи лихвата, която носи, до такава степен, че купувачите вече да не получават никакви плащания.

Някои фондове следват облигационни индекси,което означава, че те трябва да купуват облигации, независимо от лихвата. Някои инвеститори въпреки това могат да реализират положителна доходност от тези облигации, ако бъдат отчетени валутните колебания.

Какво е количеството на купуваните облигации?

Дългът с отрицателна лихва достига 13 трлн. долара през юни, след като се удвои от декември насам и сега съставлява 25% от дълга в световен мащаб. В Германия 85% от пазара на облигации е „под водата“ или иначе казано не носи доходност.

Това означава, че инвеститорите на практика плащат на германското правителство 0.2% за привилегията да купуват неговите облигации; правителството задържа 2 евро на всеки 1 000 евро взети назаем за период от 10 години. САЩ е една от малкото страни, които нямат дълг с отрицателна доходност, но анализатори предупреждават, че този проблем по света може да се задълбочи.

Защо това е повод за притеснения?

Отрицателните лихви си противоречат с основните принципи на световната финансова система. “Един основен закон на финансовата логика, а именно че ако даваш пари назаем за по-дълъг период от време, би трябвало да получаваш по-висока доходност, бе нарушен,” казва Маркъс Ашуърт от Bloomberg.

“Времевата стойност на парите на практика изчезна.” (Така наречените вековни облигации емитирани от Австрия преди две години, който са с падеж през 2117 г, и първоначално предлагаха доходност от 2.1%, сега носят около 1.2%.) Всичко това може да тласне инвеститорите към по-рискови инвестиции в гонене на доходност, което пък увеличава вероятността от балони на финансовите пазари и в сферата на недвижимите имоти.

Кой има полза от отрицателните лихви?

Правителствата от една страна. Стимулът да вземаш пари назаем е най-голям, когато ти се плаща за това. Германия например бива субсидирана да емитира дълг в следващите 20 години, въпреки че това не означава непременно, че ще увеличи разходите. Компаниите, които емитират облигации, също извличат ползи от рекордно ниските лихви.

Същото важи и за компаниите за дялово инвестиране, които обикновено използват дълг, за да придобиват други компании и виждат по-големи възможности, когато (и където) капиталът е евтин. Собствениците на имоти с променливи лихви по ипотечните заеми също имат причина да празнуват.

Кой страда?

Пенсионните фондове и застрахователите, които традиционно са големи инвеститори в държавни облигации, се намират в особено затруднено положение: Техните задължения нарастват устойчиво със застаряването на клиентите им, но често от тях се изисква да не поемат големи рискове. Маржовете на печалбите на банките намаляват.

Те не печелят почти нищо от кредитирането, но въпреки това трябва да предлагат на вложителите лихвени проценти над нулата, за да поддържат дейността си. В Германия ЕЦБ бе подложена на политически натиск заради това, че вреди на доходността на вложителите.

Централните банки може да се сблъскат с проблема на достигането на така наречената “обратна лихва” - етапът, в който ниските лихви по кредитите започват да вредят, а не да помагат на икономиката, ако банките започнат да ограничават кредитирането. Това може да задълбочи всяко забавяне на икономиката.

Как стигнахме дотук?

Няколко от централните банки в Европа, които не можеха по друг начин да стимулират икономически растеж след финансовата криза от 2008-2009 г., понижиха лихвите под нулата през 2014 г. Скоро след това Япония направи същото.

Идеята бе да се стимулира кредитирането като се таксуват финансовите институции вместо да се възнаграждават, за това че държат пари в централните банки, които иначе биха могли да се използват в реалната икономика. Основната лихва на ЕЦБ е -0.4% от 2016 г., което означава, че банките губят по 4 евро, за да съхраняват 1 000 евро там.

Отрицателните лихви се предполагаше, че ще са временни, но все още са в сила. Трейдъри залагат, че ЕЦБ ще вкара лихвата по депозитите в още по-отрицателна територия тази година, което ще свали рекордните нива на лихвите по облигациите под нулата.

Защо отрицателните лихви се задържаха толкова дълго време?

Повече от десетилетие след финансовата криза инфлацията е все още ниска, а заплащането нараства скромни въпреки големия спад на безработицата. ЕЦБ например не се очаква да се стигне до своя таргет от близо 2% за инфлацията в следващото десетилетие, според пазарни индикатори.

Лихвената крива при дългосрочните и краткосрочните щатски облигации пък се обърна, което е индикация за предстоящ икономически спад. Освен Федералния резерв на САЩ, малко банки, които намаляваха лихвите по време на кредитната криза, успяха да вдигнат лихвените нива, което означава, че при следващия икономически спад те вероятно влязат още повече в отрицателна територия.

Къде ще му излезе краят?

В Европа има опасения, че континентът следва пътя на Япония от така нареченото изгубено десетилетие, когато властите не успяха да стимулират слабия икономически растеж и инфлацията. Централните банкери постоянно повтарят, че все още разполагат с инструменти, за да се борят с икономически спад, в това число понижение на лихвите и още количествено улесняване.

На пазарите намаляващата волатилност е лоша за търговията. Геополитическото напрежение относно търговския стокообмен и брекзит ще продължат да тласкат инвеститорите към по-безопасните активи, което означава, че търсенето за дълга с отрицателна лихва ще остане високо. Стремежът за намиране на по-висока доходност от по-рискови активи обаче увеличава вероятността от още фалити на фондове или от нова криза.