Коронавирусната епидемия продължава да разклаща глобалната икономика, променяйки навиците и поведението на хората, пише Bloomberg.

Според много експерти последиците от тази безпрецедентна криза ще се усетят, дори когато ситуацията може да бъде повече или по-малко стабилизирана, отбелязва изданието.

Всеки икономически шок оставя наследство. Кризата, причинена от смъртоносния коронавирус, няма да бъде изключение, пише Bloomberg.

Според изданието Голямата депресия опитомява хората до пестеливост, което определя поведението на потребителите в продължение на десетилетия. Хиперинфлацията на Веймарската република все още е тревожна сред германските политици, пише "Поглед инфо".

В резултат на финансовата криза в Азия се появи най-големият брой валутни пунктове в света. По-новата глобална рецесия от 2008 г. беше тест за зрели демокрации и продължава да напомня за себе си десетилетие по-късно от „мизерния темп на растеж“ на реалните доходи на по-голямата част от населението.  

Този път световната икономика се разклаща от извънредно положение за общественото здраве. След няколко седмици хората в регионите, засегнати от вируса, свикват да носят маски, да се запасяват с най-необходимото, да отменят социални и бизнес срещи, да отказват да пътуват в чужбина и да започнат да работят от вкъщи. Дори страни със сравнително малко инфекции предприемат много от тези мерки, отбелязва Bloomberg.

Следите от тези навици ще останат дълго време след отслабване на строгата изолация, което ще забави търсенето. По въпроса за доставките международните производители вече трябва да преосмислят къде да купуват и произвеждат своите стоки. 

Това потвърждава факта, който разкри американската и китайска търговска война: опасно е да се зависи от един източник на компоненти.

В света с бели якички телеграфната работа и гъвкавите графици стават все по-предпочитани. " Веднага след като една ефективна политика за работа у дома  се  затвърди , тя с голяма вероятност трябва да се съхрани" - казва представител на НюЙоркската консултантска фирма Bain Macro Trends Group Карен Харрис.

Университетите, засегнати от забраните за пътуване, трябва да разнообразят студентската си база. И училищата ще трябва да се подготвят по-добре, за да продължат да учат онлайн в случай на спешност, твърди изданието.

Туристическият сектор търпи най-силния удар, особено като се вземат предвид проблемите, с които се сблъскват въздушните превозвачи, хотели и много други връзки в този бизнес. 

Въпреки че хората несъмнено ще продължат да се стремят да опознаят света и да се отпуснат на плажа, може да отнеме известно време, преди да се възстанови индустрията, в която работи почти всеки десет души, се възстанови.

Вирусът незабавно промени перспективите за икономическа политика и създаде нови приоритети. Централните банки отново са в извънредна ситуация, докато правителствата все повече се отчайват от парите за подпомагане на проблемните сектори.

Въпросът с хигиената достига нивото на корпоративните и дори държавните програми. Очаква се тези допълнителни строги правила да тласнат предпазливите потребители към онлайн пазаруването, точно както епидемията от SARS през 2003 г. промени потребителските навици, докато хората се отклониха от търговските центрове.

„Това огнище е безпрецедентно по отношение на характера на несигурността и свързаното с това социално и икономическо въздействие “, казва Кадзуо Мома, който преди това ръководеше паричната политика на Централната банка на Япония. 

Според него затягането на граничния контрол, увеличаването на разходите за застраховане и дългосрочните промени в работата и моделите на движение ще бъдат само част от микроикономическите промени, които ще съществуват дълго след появата на вируса.

Изследователи от Австралийския национален университет Уорвик Маккибин и Рошен Фернандо в своята изследователска работа предполагат, че правителствата ще трябва да харчат повече за здраве, за да избегнат огромните загуби от епидемии. Според тях международната общност също ще трябва значително да увеличи инвестициите в бедните страни, за да предотврати разпространението на болести в бъдеще. 

Тъй като никой не знае как ще действа вирусът или какви ще са човешките и икономическите загуби, икономистите предупреждават срещу конкретни прогнози. 

Сред тях и старши изследовател от училището "Кенеди" от Харвардския университет Пол Шерард, който припомня, че няма два еднакви икономически шока, така че е невъзможно да се каже точно какви са последствията.

Нобеловият лауреат Едмунд Фелпс има по-оптимистична позиция. Той не изключва, че в общи линии всичко ще се върне към нормалното си състояние веднага щом епидемията е преодоляна. „ Мисля, че повечето предприятия и, разбира се, гиганти в САЩ и в други страни, няма да пропуснат да се върнат към нормалната бизнес практика “, казва експертът.

Джеймс Баутън, който работи в МВФ десетилетия, посочва опита на Южна Корея и Индонезия като пример за това как икономическият срив може да послужи като катализатор за промяна. „Само в условията на криза правителствата могат да накарат хората да приемат необходимите, но болезнени реформи. Всяка криза  -  това е и една възможност , "- твърди той.