Да си спомним за Юлиан Вучков

Няколко години изминаха, откакто ни напусна Юлиан Вучков. Общественото пространство осиротя. Слушаме само политиците, които преливат пустото в празното. Вучков десетилетия мъдро наставляваше народа как да живее, пише "Труд".

Този феномен в народопсихологията е роден през 1936 г. във Варна. Завършва гимназия в Хасково, театрознание във ВИТИЗ и постъпва на работа в Творческия дом на актьора. "Живот с голяма и с малка буква" е първата му книга.

В нея Юлиан Вучков прави социалнопсихологическа дисекция на социалистическата младеж. Семантично маркира положителното с голяма буква, а отрицателното с малка. Сочи героиката на трудовия делник и бурените по пътя на младите хора. Бичува снобизма, еснафщината, златната среда, настъпателната посредственост.

Вучков спори с моралните рецепти, вади наяве източниците на скуката. Въстава срещу егоизма и безотговорността. Под ударите му попадат цигарите "Честърфийлд", кълченията на Елвис Пресли и упадъчни филми като "Една звезда пада от небето". За първи път у нас Вучков дефинира явлението културизъм. За първи път в света дава верен отговор на екзистенциалния въпрос Защо съществувам?

"Живот с голяма и с малка буква" беше посрещната възторжено от критиката. "Талантлива публицистика", "Темпераментно и проникновено", "Началото обещава", "За комунистическата нравственост" са отзивите в печата. "Книгата на Юлиан Вучков е истински принос в бедната наша социологична и публицистична литература", обобщи Любен Георгиев.

С цената на много безсъници Вучков изгради ярък афористичен стил, наситен с дълбоки внушения. Думите му бяха точни като куршуми, режеха със силата на меч. Мнозина преди Вучков са се мъчили над афоризма, но са ставали жертва на творческата немощ. Вучковата стилистика има само един аналог в човешката история – Децим Юний Ювенал.

"Дай на птицата небе, за да полети", казвали древните. Медиите широко отвориха двери пред Вучков. Неговата библиографска справка сочи хиляди изяви в печата. Издателствата дебнеха кога ще сложи точка на поредния ръкопис. Чест за всеки беше да грабне текста и първи да го поднесе на нетърпеливия читател. Партиздат използва предимството си, за да тиражира най-доброто.

След "Живот с голяма и с малка буква" дойдоха "Човешки нрави", "Изборът в живота", "Изкуството да живеем". После читателите разграбиха "Сезоните на възрастта или глад за обич", "Капризите на живота", "Загадките на любовта" и "Човешкият свят или храна за душата".

Мастерпиесата на феномена в народопсихологията

Със своите проникновения Вучков винаги беше на предната линия. Там, където е нужен, където дългът го зове. Широко скроен, той тълкуваше насъщните потреби на обществото. Сочеше вредата от бензиновите пари, пропагандираше предимствата на диетичното хранене, прогнозираше разцветките на червилото, учеше какъв да е половият живот на българския пенсионер.

Мастерпиесата във Вучковата поредица е "Капризите на живота". Този сборник съдържа 2001 полета на мисълта. Заведени под съответен номер и систематизирани в тематичен показалец.

"Афоризмите, наблюденията и размислите от тази книга са номерирани, поради желанието ми да улесня читателите, като им предоставя възможността да се насочат към текстовете и според своите тематични интереси", обяснява авторът.

Изданието далеч не е само принос в мъдростта на вековете. Става дума за Втора библия, духовно помагало, което читателят носи със себе си за справки и съвети. Ако се почувстваш щастлив, но не си сигурен какво точно се е случило, показалецът те насочва към № 428: "Щастието – резултатът от прегръдката на действителността с фантазията".

Ако усетиш милувка, № 1310 веднага те информира: "Нежността – летенето в себераздаването". Под № 1697 е дефинирано "Обаянието – излъчване, но и дихание", а № 1831 разкрива що е "Душевна младост – летенето в търсенето".

Тези мозъчни продукти са родени в една рядко плодородна глава. През 2007 г. Петър Пъдарев изследва физиономията на Юлиан Вучков и потвърди, че професорът е свръхнадарен.

Г-н Пъдарев, електротехник от Севлиево, е автор на тест за измерване на таланта. Той разделя човешкото лице на "полета" и ги обръща в проценти. После вкарва информацията в компютър, който калкулира крайния резултат. Пъдарев е анализирал образите на десетки знаменити люде, за да разбере наистина ли са гении или славата им се дължи на натрупани митове.

При Юлиан Вучков полученият коефициент е 40. "Много висок резултат, който го доближава до Каравелов и особено до Виктор Юго. Категорично заявявам, че става дума за глава на изключително талантлив човек", отсъди севлиевският специалист.

За съжаление автентичният лик на Ювенал не е открит и Пъдарев не можа да направи сравнително изследване. Приликите обаче и така са очевадни. Ювенал изкова максимата "Хляб и зрелища". Юлиан сътвори крилата фраза "Гледам и не вярвам на ушите си". Римският оратор е автор на "Здрав дух в здраво тяло". Българският му колега пусна в обръщение "Нема лево, нема десно".

Разликата е в епохите – античната при Ювенал и електронната при Юлиан. Професорът познаваше силата на ефира. Имаше стотици радио и хиляди телевизионни участия. С малки изключения неговият харизматичен анфас беше на екрана четири десетилетия.

Ювенал се е изправял пред римските граждани да прочете сатирата си "В котилото на порока". Кога джобът на алчността е зейвал по-широко? Кога комарът е бил с по-голям размах? Кой в по-предишно време е издигал толкова вили? Кой от нашите деди е изяждал по седем гозби на обяд, бидейки самичък на трапезата си? Това са част от гневните въпроси на оратора.

Неговият телевизионен следовник сядаше пред целокупния български народ да изнесе своята версия на "В котилото на порока". Кой докара пенсионерите до просешка тояга? Кой вдига вили и хотели? Кой се вози в мерцедесите? Кога ще се отървем от парламентарните партии?

В сюблимието на тази реторика очите на зрителите ставаха на телевизори. Те попиваха всяка дума и жест на телевизионния Ювенал. Най-старателните си водеха записки. После вдигаха телефона и студиото се превръщаше в парламент. Народът питаше, Вучков отговаряше. Градусът се качваше, кръвното се вдигаше, въздухът се нажежаваше до червено.

Операторът носеше чаши с вода.