Четейки всеки ден гръмките заглавия, свързани с драмата „нови документи”, се подсмихвам, чудейки се къде пък толкова се е юрнал този народ? Нещо безплатно ли раздават? Промоция ли има? Подсмихвам се до момента, в който не ми се наложи да се включа в одисеята „нови документи” – не по омировски обаче, а по български.
Успокоявам се - време имам. Ще си пусна една бърза поръчка и всичко ще е наред. Заредила съм се с търпение, знаейки за баснословните опашки, които се вият-извиват от първия ден на процедурата. И въпреки това, въпреки това, студена пот ме облива, приближавайки се към районното, където трябва да си готов да очакваш неочакваното.
Имам си едно наум! Пристигам час преди административната порта да се отвори и да приеме людете, жадни за лични карти, книжки, паспорти - все такива чудни благинки. Поглеждам от колата и… за пореден път се убеждавам, че българинът е изключително хитър и още повече издръжлив. И как няма да е, като сам се тренира за изпитанието „да оцелееш”, откакто се е родил.
Пред мен се изправя гледка, достойна за масовките на някой китайски филм, в който се изправят мощните орди на двама императори. Всичко обаче е кротко и спокойно. „Цветето” на мира е среден двоен лист от тетрадка, прилежно попълнен под строга номерация с трите имена на чакащите. С алтернативата да се впиша в този „картбланш” под номер 51, тегля една къса и отивам на работа.
Ясно е, че трябва да изградя стратегия, за да се добера до новия си биометричен паспорт. Колко гордо и модерно звучи – биометричен паспорт! Ще пробвам в друг ден, в друг час. Изпивам чашата с коктейл от мотивация и търпение и тръгвам. Пристигам в ранния следобед и лека усмивка започва да се прокрадва по лицето ми, предизвикана от нечувана изненада. Основната група на фракциите от предишния, в която само моята баба я нямаше, вече отдавна си е заминала, а чакащи хора отвън дори няма.
Това се казва късмет! Успявам да си платя таксата, миг преди дружелюбната госпожа да сложи табелката с надпис „Почива от 14.00 до 14.30 часа”. Поръчвам бързо една бърза поръчка. Плащам си чинно – 80 лв. за държавната процедура и 5 лв. за страхотната услуга, която ще ми направят от банката, като ми вземат парите. Какво се прави… нямам друг избор. Все пак за 3 дни ще държа истинско богатство в ръцете си. 3, ама друг път! Учтивата леличка, явно опарила се вече от недоволни граждани, ми обяснява, че срокът на бързина вече е 10 работни дни. Преглъщам тежко и пресмятам. Имам още време, само спокойствие.
Нареждам се на следващото гише. Опашката върви, бавно, но върви. Само още малко и пред мен ще се отворят вратите към истинска СПА процедура. Ще ми вземат отпечатъци, ще ме снимат, дето се вика – пълно обгрижване, нали сме си платили. Влизам и пред мен бяла врата, зад която се чува леко изнервено и през зъби: „Казах ти, гледай в обектива! Гледай в обектива и не мърдай главата!” Тръпки да те побият…
Всъщност се оказва, че проблемът бил във фотомодела. Отдъхвам си, след като приятната служителка ми се усмихва и ми дава малко време да се наглася за Снимката. Фото, моля! После се разписвам и давам по един показалец от всяка ръка. Модерна работа, ей! Като в шпионските филми. Почти съм готова и то само за 40 минути!
Отивам да си върна стария паспорт и там вече се сблъсквам с истинската драма, преминаваща към трагедия, в която вече се намесва една институция, по-високостояща и от всемогъщата родна, наречена МВР. Тук вече се намесват божиите ръце!
На кратката опашчица за получаване на документи напрежението вече е достигнало височината на летвата за овчарски скок. Първите с бърза поръчка се сблъскат с действителността, че понятието „3 дни” у нас има други измерения.
Помещението на малкото квартално районно се превръща в арена на гладиаторски битки. Лъвски разярените клиенти на държавата, си искат това, за което са платили, а раздразненият им вой пита: „Кога? Кога?” На смирените вече служителки, захвърлили оръжие и лична гордост, вече не им остава нищо друго, освен да отвръщат със: „Само Господ знае това!” А в ответ да получават само: „Проклети да сте!”, изтръгнато от подвилите опашка лъвове – силни, но безпомощни.
Татяна Павлова, Про.бг
