Деветте „случая“, заради които Надежда Йорданова иска отстраняването на Гешев. И защо ВСС няма да ги приеме като основателни.

Правосъдният министър Надежда Йорданова поиска за втори път, след предшественика си Янаки Стоилов, от Висшия съдебен съвет отстраняването на главния прокурор Иван Гешев.

Дълго чаканото искане потресе за минути юридическата общност с аргументите си най-вече, защото бе насадено очакването, че това ще е „последният пирон в ковчега“ на Гешев като главен прокурор, а всъщност се оказа обикновена сводка на клюки и изрезки от вестници, досущ като списъка с мастите безнаказани бандити, внесен от премиера и секретарката му преди три седмици в прокуратурата.

Защо е важно да знаем – кои са грандиозните и шумно разказвани по телевизионните студиа „доказателства“ на правосъдната министърка, с които се иска отстраняването на главния прокурор? Важно е, защото така ще си дадем ясна сметка за политическия натиск, който се оказва върху неудобния за новите управляващи главен прокурор. За момента информация за исканията има само от прессъобщението на правосъдното министерство.

Случай I
Първият аргумент на Йорданова пред ВСС е свързан с така нареченото полицейско насилие по време на протеста от 2020 година, който настояваше за оставката на тогавашното правителство. Какво общо има обаче конкретно главният прокурор Иван Гешев с разследванията срещу служителите на МВР за превишаване на допустимата от тях сила, може да ни каже само Надежда Йорданова.

Всъщност, според законите и Конституцията на страната ни, главният прокурор не води еднолично всички разследвания, а в частност тези за полицейското насилие си имат и известни поименно наблюдаващи прокурори, които, ако и да са допуснали някакви грешки в работата си, разполагат със законови процедури и срокове за отстраняването им преди предаването на дадени лица на съд.

В този смисъл е напълно неясно защо правосъдната министърка вменява вина на главния прокурор за казус, към който той няма отношение като наблюдаващ прокурор. Така например утре Йорданова може да поиска оставката на колегата си от вътрешното ведомство Бойко Рашков заради придобилия известност случай от последните дни за арести на непълнолетни деца, които бяха заведени с белезници в районното, а правата им брутално нарушени, заради надраскването на паметника на Съветската армия. Вместо това, Рашков побърза да си „измие“ ръцете и уволнение отнесе полицейски началник от ниските нива. А Йорданова мълчи.

 Случай II
Вторият „убийствен“ довод на правосъдната министърка касае „искането за сваляне на имунитета на евродепутата Елена Йончева“. Вероятно на правосъдния министър като юрист е ясно, а и цялото общество добре знае, че искането на имунитета на определените в закона лица, които притежават такъв, се иска именно от главния прокурор, за да започне институцията наказателно преследване срещу тях.

С оглед на това е пълна мистерия, защо г-жа Йорданова вижда нещо нередно в това, че главният прокурор е изпълнил задълженията си по закон. А именно, наблюдаващ прокурор го е информирал, че са налице достатъчно данни за евентуално извършено престъпление, заради което на евродепутата следва да се иска отнемането на имунитета. Всъщност, ако главният прокурор не беше приел искането на съответния държавен обвинител, то именно тогава можеше да му се търси сметка, защото „замита“ и пречи на разследването, като го възпрепятства с бездействие.

Така и този „куршум“, който трябваше да удари в тила обвинител №1 се оказва бутафорен. Апропо, със сигурност Йорданова доста ще се черви като разбере, че иска отстраняването на главния прокурор Иван Гешев, а искането до Европейския парламент за имунитета на Йончева е пратено още по времето, когато начело на българската прокуратура бе Сотир Цацаров.

Случай III 
Нататък, правосъднияр министър Йорданова иска оставката на Иван Гешев с довода, че членове на фамилията Баневи осъдили държавата в Европейския съд за правата на човека за изказване на главния прокурор, което нарушавало презумпцията за невиновност. И тук неподготвеността на министърката личи отдалече, тъй като в правомощията на главния прокурор, а в конкретния случай и като административен ръководител на Специализирана прокуратура, на Гешев му е вменено да информира обществеността за разследвания и дела от висок обществен интерес.

Баневи все още не са оневинени за данъчни престъпления, пране на пари и т.н. Не са и осъдени, факт, но правосъден министър да ги ползва като знаме за морал е последното нещо, което отговорен политик в европейска държава би си позволил. Що се отнася до конкретното решение на Съда в Страсбург, то е крещящ пример за лобизъм. Достатъчно е да се сетиш кой е адвокат на Баневи и как в съдебния състав е „българският“ съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев, уличен от независими френски експерти в тежки зависимости и конфликт на интереси.

Случай IV 
По-натам, Надежда Йорданова настоява за отстраняването на Гешев заради медийната димка, наречена разследването „Осемте джуджета“. И този претоплен и брадясал случай не би могъл да бъде аргумент за свалянето на главния прокурор, тъй като става дума за класически спор – от една страна търговски, а от друга и семеен. Каква точно е отговорността на обвинител №1 – да отиде и да арестува без основание колегите си, защото баща и син воюват помежду си от години.

Гешев да е бил наблюдаващ прокурор? Единият твърди, че другият искал да го убива, другият твърди същото, а накрая вкупом твърдят, че били измамени. Сапунен сериал, от който изпълзяха силиконки и мутреси. Даже, „изчезналото“ злато на едната страна, взе, че се намери в дома им. Дори и да допуснем, че някъде и някой от магистратите в случая може да е допуснал нарушение – има си установен ред, по който това ще се установи. И да, понякога това не става от днес за утре. Повече от петилетка съдебната система не е успяла да се очисти от позорящ я следовател с лабилно поведение, но за него Надежда Йорданова проблем не прави, защото „пеят“ в един хор.

Случай V 
Сигналът от бившия съдружник в „Жоси“ ООД Георги Цолов Георгиев за „открадването“ на дружеството и палеж на семейната му къща, който Йорданова също ползва срещу Гешев, е на границата със сюрреализма и блудкавото американско екшън кино. Тук отново става дума за един съдебен спор между партньори, които не са могли да разселят бизнеса си.

Някак изглежда абсурдно, но това се е случило преди около седем години. Преди около три години единият започва да търси публичност за съдебните си спорове с бившия си съдружник. Само че през 2019 г. пропуска да спомене името на Иван Гешев. Прави го едва преди няколко месеца, очевидно и видимо мотивиран от свързани с беглеца от правосъдието Цветан Василев. Та, нали именно фараонът от Белград е първият, който иска „главата“ на Гешев.

Случай VI 
Правосъдната министърка иска ВСС да уволни Гешев и заради изказано от него публично мнение, че в системата за случайно разпределение на дела имало слабости и пробиви. Да, всъщност в системата наистина има пробиви и това се доказа още през 2020 година след изрична проверка на ВСС и обемист доклад за това, къде точно системата е пробита и какво трябва да се надгради, за да не може всеки недоброжелател със средно образование и любителски умения по информационни технологии да бърка в нея. След въпросния доклад дори бе образувано и досъдебно производство, което от своя страна доказва не само, че има съмнения за сигурността на системата, а се подозира и, че тя наистина е била манипулирана. В този ред на мисли, казаното от главния прокурор просто потвърждава вече известната истина. Тънкият момент тук е, че Гешев натисна на болното място, защото компрометираната система за случайно разпределение на делата бе внедрена докато Надежда Йорданова беше секретарка на партийния си началник Христо Иванов по времето, в което последният за първи път имаше някаква работа извън хранилката на ГМО-неправителствени организации.

Случай VII  
„Неуважително, подигравателно и враждебно отношение към неправителствени организации, отделни личности и юридически общности, които изразяват становища“ - е другата точка, по която Йорданова е работила, за да поиска Гешев да си отиде. Не става ясно, кой точно се е обидил от отношението на главния прокурор и с какво точно, но е известно, че има една конкретна организация, наречена БХК, която редовно афишира, че е засегната от настоящия обвинител №1, още от времето, когато той бе заместник на главния прокурор.

Преди 3 години БХК се засегнаха, че тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров изобщо не им прочел годишния доклад за състоянието на правата на човека и публично се оплакаха от него. В същото време самата БХК от години си партнира с осъдени лица със спорна репутация като австралиеца Джок Полфрийман. Убиецът на студента Андрей Монов се добра до предсрочното си освобождаване именно благодарение на позитивна характеристика, разписана му от Българския Хелзински комитет. Но да се върнем на „прегрешението“ на Гешев, според БХК и Йорданова. Като заместник на главния прокурор, Иван Гешев изпрати на неправителствената организация издания на класиците на българската литература – Иван Вазов и Йордан Йовков, съответно „Под игото“ и сборник с разкази. Точка. Всеки друг коментар е излишен.

Случай VIII  
Обстоятелството, че главният прокурор е утвърдил указания „при образуване на досъдебни производства за умишлени престъпления по транспорта да се предприемат действия за изземване на превозното средство като веществено доказателство“ също се явява „доказателство“ според министър Йорданова, че той трябва да бъде отстранен. Изненадващо или не, но съобщаваме на министър Йорданова, че главният прокурор работи основно това – да дава указания на редовите обвинители и да следи за спазването им. Така излиза, че самите функции и правомощия на главния прокурор са противозаконни или най-малкото неетични, което, ако се твърди, не изисква оставка или уволнение, а законодателни промени, за каквито правосъдният министър има инициатива.

Случай IX 
Сигурно вече ви е досадно. Но има още една причина, според министърката на правосъдието, според, която главният прокурор не трябва да изкара още пет години на поста си. Казусът с отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. От години самият Гебрев и неговия оръженосец Бойко Ноев обикалят телевизионните студия и чертаят конспиративни теории. Вината на главния прокурор, без значение на името му, се състои в това, че не са приели да бъдат поставени в зависимост от търговец на оръжие и негов лобист.

В Министерство на правосъдието обаче явно такива задръжки отсъстват.
От всичко изброено дотук се разбира, че Надежда Йорданова иска оставката на главния прокурор с няколко скалъпени доноса, повечето от които вече са намирали място в медиите през последните години.

Трагично е, че български правосъден министър, за да фабрикува този сборник с пасквили, вече три месеца е впрегнала огромен ресурс, ако се съди по думите й. Всъщност – този мега-донос срещу Иван Гешев се подготвя от близо половин година, защото служебният правосъден министър Иван Демерджиев се бе похвалил, че е почнал да трупа компромати срещу обвинител №1 още през септември 2021 г.

Няма да е лесно на членовете на Висшия съдебен съвет да изтърпят обсъждането по същество на писанието, под което Надежда Йорданова вероятно с цялата си гордост е поставила своя министерски подпис.

Т.нар. предложение за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор показва тоталното безсилие на управляващите, които изплашени от неспособността си да се справят със затрупващите ги като снежни топки проблеми, търсят удобен отдушник в лицето на сатанизирания Гешев, за да разсеят обществения гняв, който успяха да натрупат след по-малко от 100 дни на власт. В крайна сметка опитът им е обречен на неуспех и няма как да е иначе, когато си тръгнал да прехвърляш проблемите от болната на здравата глава.