Политическият пиар експерт Диана Дамянова отправи остра критика към бившия премиер Андрей Гюров и към вътрешния министър Иван Демерджиев, като ги обвини в затаяване на истината за трагедията „Петрохан“. Позицията си тя изложи в специална публикация във фейсбук.
Ето какво написа Диана Дамянова:
Редакцията уточнява, че изложените по-долу твърдения представляват лично мнение на Диана Дамянова, изразено в нейна публикация във фейсбук. Към момента няма официално потвърждение за твърденията в публикацията на майката, на която тя се позовава, а самата Дамянова изрично посочва, че не може да гарантира достоверността на тази публикация.
Наскоро попаднах във Фейсбук на платена (спонсорирана) публикация от една от майките на децата, загинали в кемпера на Околчица – тези, познати като „майките в жълто“.
Не мога да гарантирам за достоверността на тази „рекламирана“ публикация. Но ако приемем, че социалната мрежа осъществява някакъв контрол върху рекламите си и гарантира тяхната достоверност, то в съобщението се твърдеше следното.
Сега, след като семействата на „загиналите“ деца са получили достъп до имота, някъде в подножието му са забелязали самотно бездомно животинче. Те са го прибрали при себе си, направили са му удобно легло пред опожарената хижа и явно имат намерение да се грижат за него и в бъдеще.
И трябва да бъде точно така.
Защото близките и децата им запалиха хижата и оставиха двете им предани кучета да изгорят живи или да се задушат от дима – не се знае кое от двете се е случило първо. А какво е станало с котките, никога не стана ясно.
Затова сантименталната история, която достигна до мен чрез платена публикация – за това как близките на убиеца и на жертвите се готвят да спасят живота на едно бедно животно – ме разчувства до сълзи.
По-рано също до сълзи ме трогна фактът, че майката на убитото дете се покланя пред божеството на убиеца, отнел живота на нейното дете.
Но това са лични, частни отношения между родителите на убийците и родителите на жертвите. Няма да ги съдя, макар да не мога да ги разбера.
Истински важното обаче е какво е направила българската държава по този случай.
По този въпрос вече е публично известна следната информация.
1. Кабинетът на Кирил Петков, ползвайки широката подкрепа на своите псевдозелени партньори, беше подпомогнат и от новоизбрания кмет на София, както и от множество неправителствени агенти.
По този начин бяха създадени отлични условия за съществуването и дейността на тази псевдозелена организация, за която авторът твърди, че разполага със сериозни данни да се окаже педофилска.
По същество целият държавен апарат беше мобилизиран да подпомага „светата“ дейност на тази „света“ организация, включително и с финансови средства, така че тя да реализира своите свети цели. Сред тях беше и „доброволно сексуално насилване на деца“ за продължителен период от време.
Употребата на хипнотични вещества и въвеждането на висши държавни служители в хипнотично състояние беше само малка „екстра“ в дейността на тази организация.
2. Служебният кабинет на Андрей Гюров, за който искрено вярвах, че ще постъпи точно обратното, покри тази тема с плътен похлупак.
Вътрешният министър в това правителство — за когото през последните дни научаваме, че законите изглежда не са важали особено, когато се отнасят лично до него — не намери нито време, нито желание, нито необходимост да разплете тази криминална история с политически подтекст.
Тогава се питах как Гюров, когото познавах и уважавах, се е превърнал в „петрохански“ пленник и какво точно трябва да са му предложили (или обещали), за да продължи да бъде такъв, в пълно противоречие със служебните си задължения и правомощия.
Сега започвам да разбирам какво му е било дадено и обещано, защото очевидно президентската кандидатура се е „готвила“ още тогава, а „добрите“ от ПП–ДБ са особено чувствителни (по разбираеми причини) към темата за Петрохан.
Сега, след като президентската кандидатура вече е готова, остава да разберем по какъв начин и чрез какъв вид флигфлаг, наподобяващ сглобката, тя ще получи подкрепа и от ГЕРБ, без която не би имала никакви шансове. Но за това ще стане дума друг път.
3. Редовният кабинет и най-словоохотливият (или може би просто равен по приказливост на Цветанов) министър на вътрешните работи не смятат за свой приоритет разплитането на този криминално-политически трилър.
Защото докато от трибуната на Народното събрание министърът четеше „данни“, че Десислава Атанасова е пътувала с Пеевски до Дубай – данни, които все още не са се превърнали във факт – той можеше през същото време да ни запознае с фактите около този криминално-политически сюжет. Можеше, но не пожела.
Остава да гадаем дали тази въздържаност на министъра по въпроса е плод на политически „приказ“ за запазване на отношенията с ПП–ДБ за по-сетнешни нужди, дали министърът е по-загрижен за Атанасова, отколкото за Калушев, или, не дай Боже, и този вътрешен министър има склонност към затаяване на истината по темата Петрохан.
На това затаяване на истината ние, в обикновения живот, му викаме лъжа, но правото борави с по-специална терминология.
А иначе едната от майките на убитото на Околчица дете ще приюти изоставена животинка в същата изгоряла къща, където зверски бяха изгорени верните домашни „любимци“ на сектата.
Няма как това да не е трогателно...
Официална позиция по посочените в публикацията твърдения от Андрей Гюров, Иван Демерджиев или компетентните институции не е постъпвала към момента.
