"Покрай активната пропагандна кампания около Еврозоната се опитах да подредя някои доводи „за“ и „против“ предстоящото присъединяване, което нашият (пази Боже) политически и икономически елит очаква с комсомолски плам и тупане на опашка. Ето какво излезе", пише в социалната мрежа макроикономистът доц. Григор Сарийски от Икономическия институт на БАН.

1. В момента в който подпише, България ще загуби завинаги правото на самостоятелна парична политика. В момента тя действително не провежда такава, тъй като валутният борд не допуска БНБ да определя лихвени проценти или да се намесва на паричните пазари, но в същото време България притежава най-важното – притежава суверенното право да овласти БНБ да използва отново тези инструменти.

Факт, който учтиво се подминава в коментарите по темата е, че решението за това (засега) е изцяло в правомощията на българския парламент. Поне до влизането в Еврозоната, когато това право ще бъде изгубено завинаги. Радетелите за скорошно присъединяване изтъкват като довод че щом като не го ползваме от толкова време, въпросното право е напълно излишно, но това е като да ви агитират да си унищожите акта за собственост, след като от години не сте упражнявали правата си да продадете или да отдадете под наем някой имот.

Стив Ханке за приемането на еврото у нас: Това е лудост! ВИДЕО

2. Няколко години след присъединяването ще се освободят част от буферите, които в момента гарантират стабилността на българските банки. Бидейки страна, която не е член на еврозоната България поддържа по-строги изисквания за стабилността на банките които функционират на нейна територия. Така например в края на март капиталовата адекватност на търговските банки в България е над 22% докато в Еврозоната е под 16. Подобна е и разликата при съпоставката на коефициентите на ликвидно покритие (около 260 в България срещу 160 в еврозоната).

Именно намаляването на регулаторно изискуемите праговете и освобождаването на въпросните буфери е една от основните цели на банкерската гилдия. Неслучайно именно нейните представители са най-активни по темата, тъй за тях това означава ни повече ни по-малко освобождаване на ликвиден и капиталов ресурс, които след това ще бъдат вложени в друг бизнес или в разширени на настоящия. С други думи чорбаджиите в бранша ще започнат да печелят повече.

Проблемът е, че по дефиниция свиването на който и да е буфер води до ограничаване на устойчивостта на банките и при един неблагоприятен развой на събитията лесно може да се стигне до фалит. Вече имахме възможност да наблюдаваме такива случаи при някои от страните от т. нар. „периферия“ и ако и България стане част от същата периферията това би бил най-вероятният сценарий и за нейните банки.

3. Ще отпаднат таксите за превалутиране от лева в евро. Причината да включа този пункт към негативите е, че веднага след това търговските банки ще компенсират отпадналите такси с налагане на нови такива или пък с увеличение на съществуващите (за откриване на сметка, за наличност, за теглене и пр.). Все пак няма банка която ще се съгласи да печели по-малко само заради това, че на българското правителство му е хрумнало да се натресе в някакъв валутен съюз, пък бил той и европейски.

Проблемът е, че новите такси ще бъдат преразпределени между всички клиенти, т. е. докато сега разходите за превалутиране тежат основно на компаниите с международен бизнес (с доставки или пласмент зад граница) то компенсацията за отпадналите приходи от превалутиране ще тежи върху всички български граждани.

4. Само за няколко години ще се нагнети допълнително инфлационно напрежение и ще последва ръст на цените, който ще доведе до ограничение на платежоспособността и реалните доходи на българските граждани. Често дискусиите за ползата и вредата от влизането на България в Еврозоната се свеждат до това дали ще има инфлационен шок и това до голяма степен пречи да се стигне до същината на проблема, а именно че истинският ценови шок ще дойде по-късно и просто няма да бъде отчетен като ефект от присъединяването, но това няма да го направи по-слаб.

Фактор за „следприсъединителната инфлация“ е предстоящото намаляване на изискуемите задължителни резерви от 10% на 1%, а оттам и до увеличаване на така наречения паричен мултипликатор. Това ще стимулира паричното предлагане и нарастването на парите в обръщение трайно ще изпреварва увеличението на предлаганите стоки и услуги, което пък ще доведе до тяхното обезценяване. С други думи със своите спестявания или с фиксираната си заплата след няколко години престой в еврозоната българинът ще може да си купи доста по-малко стоки и услуги, отколкото преди това.

5. Задлъжнялостта ще нарасне, поради улесненяване на достъпа до кредити (както за гражданите и бизнеса така и за българското правителство). Това всъщност е един от широко прокламираните „позитивни“ ефекти от присъединяването към Еврозоната. Често чуваме как страната ни ще получи автоматично по-благоприятен кредитен рейтинг и така желаещите да отпуснат кредит на местните стопански агенти или на нашият министър на финансите ще станат много повече.

Проблемът е че веднъж започнал този процес не може да бъде спрян Достатъчно е да погледнем случилото се с Гърция, чиято задлъжнялост преди влизането в Европейския съюз беше едва 1/2 от БВП, но до 2001 г., когато страната влезе в Еврозоната вече достигна над 100%, а след това, само за няколко години - до началото на дълговете криза се увеличи двукратно.

Това са кредити, изтеглени от неособено добросъвестните представители на предишните гръцки правителства от банки които са им ги предоставяли с ясното съзнание че няма да бъдат върнати по нормалния начин и сега тежат върху бъдещето на много следващи поколения гърци.

N.B. често се изтъква че ЕЦБ и високите рейтинги са помогнали за „спасяването“ на Гърция, но някак удобно се пропуска че първо, Гърция изобщо не е спасена (тъй като в момента е още по-задлъжняла отколкото преди) и второ – ако тази страната не беше допуснала грешката да приеме Еврото, тя никога нямаше да задлъжнее толкова. Просто по-високите лихви и по-ниският рейтинг щяха да спрат процеса още в зародиш.

6. Ще се улеснят капиталовите потоци към и от България поради отпадането на рисковата премия, както и поради облекчението на някои регулаторни пречки които действат в момента. На пръв поглед това изглежда като чиста печалба но всъщност ще доведе предимно до напомпване на спекулативни балони, а оттам и до ерозия на стабилността на финансовата система като цяло. Като един от емблематичните примери в това отношение могат да бъдат посочени кипърските банки.

Както е известно, през 2013 г. банките в Кипър държаха в структурата на активите си голям обем гръцки държавни ценни книжа, които осигуряваха доста добър доход, но и носеха риск, който беше официално подценен в рейтингите на големите агенции, тъй като Гърция беше страна-член на Еврозоната и поне на хартия не би трябвало да има проблеми с обслужването на заемите си.

Проблемите за Кипър започнаха, когато в резултат от мерките по преструктуриране на гръцкия дълг, портфейлите на кипърските банки рязко се обезцениха и възникна риск от банкрут на цялата банкова система в страната.

Тогава Европейската комисия и Европейската централна банка „предложиха“ на банките в засегнатата страна да се спасяват самостоятелно !?!? Те изпълниха това предписание, „спасявайки“ се с цената на частична експроприация на средствата на своите депозанти, въпреки че Подобно решение е несъвместимо с принципа за неприкосновеност на частната собственост. Просто към онзи момент то беше единственото възможно.

7. Лихвите (вероятно) ще паднат, или ако влезем в период на покачващи се лихви, просто техният ръст ще се позабави. Това ще стимулира финансирането на всякакви безсмислени проекти с ниска добавена стойност поради простата причина че цената на това финансиране ще бъде по-ниска.

С други думи, няколко години след като влезе в Еврозоната, България ще се сблъска с проблема на т. нар. зомби компании, тоест такива които могат да съществуват само благодарение на задържането на ниски лихви. По правило подобни компании не могат да осигурят достойно възнаграждение на заетите в тях и това ще доведе до допълнително стагниране на реалните доходи на българите, които бездруго и в момента са най-ниските в рамките на ЕС.

8. Ще разберем какво е „асиметрични шокове“. На собствен гръб. Подобни шокове се получават, когато макроикономическото развитие в една страна се отклонява от преобладаващия бизнес цикъл в цялата еврозона. Това може да са и отклонения, дължащи се спекулативен приток на капитали, инфлационни процеси, бюджетни проблеми, загуба на конкурентоспособност и пр.

Асиметричните шокове са проблем за който все още не е разработено практическо решение (макар на теория да е известно какво трябва да се направи), тъй като ЕЦБ трудно може да води парична политика, която едновременно да овладява риска от прегряване в някои страни и дефлационните процеси в други.

9. Всъщност най-големият проблем е липсата на предсказуемост и предвидимост. Еврозоната вече наруши повечето от старите си клетви, като например спазването на критериите от Маастрихт, или пък т. нар. „no-bail-out rule“, а тепърва ще нарушава още много, тъй като предстои коренна промяна на начина по които функционира тази общност.

Чуват се все по-настойчиви гласове за обединяване на дълговете (т. нар. „момент на Хамилтън“) което означава, че от около 1/4 към БВП в момента, България може да осъмне с почти четирикратно по-голям дълг (доколкото средната задлъжнялост на еврозоната в момента е над 97%). Предстои преразглеждане на самите маастрихските критерии, увеличение на капацитета на механизмите за стабилност (което ще доведе до допълнителни разходи за страните-членки), разширение на правомощията на ЕЦБ и т. н.

България няма да може да се противопостави на нито едно от тези условия, независимо колко е вредно за нея самата тъй като правото на вето по всяка вероятност скоро ще отпадне от общия регламент на ЕС, а след като започне перестройката ще отпаднат и доста други „европейски“ права.

В заключение, ако можех да перифразирам един известен американски политик, бих обобщил горните разсъждения с „майната и на Еврозоната“, обаче просто не съм такъв човек.