НАТО се ангажира с оперативен план за Украйна. Страните от Г-7 постигнаха споразумение за заеми за Киев в размери на 50 млрд. евро от замразени руски активи.

А в петък - точно преди първата среща на върха за мир в Украйна, която събира световни лидери в Швейцария, Путин оповести, че Москва е готова на диалог само ако украинската армия се изтегли от Запорожие, Херсон, Донецк и Луганск, а също така Кремъл иска Киев да се откаже от плановете си да се присъедини към НАТО. 

По тези и още теми говорим с Йордан Божилов от Софийския форум за сигурност, бивш зам.-министър на отбраната и експерт по национална сигурност.

"Мир или преговори могат да се постигнат и се надяваме, че ще могат да бъдат постигнати на определен етап само между Украйна и Русия, това са двете страни, които воюват. Мир може да се постигне само на базата на директни разговори.

Дали има такива условия към този момент? Аз не виждам. Първо, ние знаем украинската визия за постигане на мир и изключване на дълготрайно споразумение, те са общо десет условия, които включват освобождаване на всички територии, включително и на Крим, който беше завзет през 2014 година.

В условията на Украйна влизат още възстановяване на икономиката или по-скоро изплащане на репарации от страна на Русия, защото Русия води война на фронтовата линия, но в същото време удря и цивилна инфраструктура", каза Божилов. 

Той припомни, че Русия е агресор, а мирът трябва да бъде на базата на международното право.

"Путин казва, че е завзел определени територии и иска да му бъдат отстъпени още, също така Украйна да няма претенции към него и да не влиза в НАТО. Но нито въпросите за териториите почиват на някакви международни правни принципи, това е агресия, нито въпросът с членството може да се решава от страна, която е странична. 

Въпросът за членството ще се реши от НАТО, от членките на НАТО и от Украйна.

Това е записано в принципите, върху които се крепи европейската архитектура за сигурност. Това са документи, които са подписани още през 1975 година. Ние трябва да се върнем към базовите неща, върху които се градеше европейският мир след Втората световна война, за да можем да постигнем някаква предвидима стабилност", добави гостът.

В ефира на Bulgaria ON AIR Божилов припомни, че вървят паралелно процеси за търсене на начин за следвоенното възстановяване на Украйна.

За да може да се пристъпи към възстановяване, за да може да дойдат инвестициите, да могат държавите да инвестират по-спокойно в Украйна, трябва да се постигне мир. Това е в интерес и на България, защото постигането на мир ще реши и въпросите на сигурността на нашата страна, смята още Божилов.

"България е пряко засегната от този конфликт.

Давам пример: в Черно море и НАТО, и Русия са разположили огромно количество противокорабни мини. Много от тези мини започват да плават свободно в Черно море. Какво означава това за корабоплаването?

Първо, несигурност.

Второ, в Черно море плават само кораби, които са стари, които може до голяма степен да не отговарят на съвременните изисквания.

Трето, застраховките за плаване в Черно море изключително много се вдигнаха.

Всичко това създава допълнителни условия за несигурност. Ние като страна член на НАТО и на Европейския съюз, като страна, която е много близо до този конфликт, трябва да настояваме да се намери принципно решение, но базирано на основите на международното право, което да бъде дългосрочно", допълни той. 

Г-7 реши, че 50 млрд. долара от замразените активи на Русия трябва да отидат за Украйна. 

Бившият зам.-министър на отбраната заяви, че САЩ и Европа наложиха много санкции на Русия, най-вече икономически, за да не може Русия да вкарва допълнителни средства във военната си машина и голяма част от руските активи са замразена в европейски банки - между 260 и 280 млрд. долара. 

"Има много рискове за Балканите. Единият от тях е свързан с тяхното неприемане в Европа, в много от страните се наблюдава разочарование от този бавен процес, но обективно текат процеси радикализация, на ръст на национализма в страните" коментира Божилов.

По думите му ситуацията в Босна и Херцеговина (в това число сепаратистките изявления на президента на Република Сръбска в Босна и Херцеговина - Милорад Додик), това триединство на държавата пречи тя да се развива и в политическо, и в икономическо отношение.

Той засега на въпроса с Косово и противоречията, които има между Белград и Прищина.

"Имаме въпроси, свързани с престъпността и контрола на миграцията. Това е един комплексен проблем в региона регион по отношение на сигурността", добави гостът за Балканите.