Русия печели войната в Украйна! Без членство в НАТО за Украйна и с 20% загубена територия – получи ли Москва това, което искаше?

С наближаването на края на тригодишната война преобладава мнението, че Москва е постигнала повечето от своите военни цели и е станала ясен победител в тази война. След телефонен разговор с руския президент Владимир Путин на 12 февруари Доналд Тръмп обяви, че двамата лидери са се договорили да започнат преговори за незабавно прекратяване на войната.

По-късно президентът на САЩ предположи, че вероятно ще се срещне с Путин в Саудитска Арабия през следващите дни, за да изработи решение. Украинският президент Володимир Зеленски обаче се чувства изолиран и изоставен. На 13 февруари Зеленски заяви, че Украйна няма да приеме никакво двустранно споразумение между Русия и САЩ за прекратяване на войната, ако Киев не е част от преговорите.

Президентът на САЩ заяви, че би искал да приеме отново Русия в Групата на 7-те – Г7 (преди Г8), от която тя беше изключена преди десет години заради нахлуването в Крим.

Няколко политици и анализатори изтълкуваха това като победа за Русия, включително бившият вицепрезидент на Афганистан Амрула Салех, който публикува дълга тема в социалната мрежа X, в която обяснява как президентът Путин е постигнал всичките си цели в тази война.

Победил ли е Путин?

През септември 2024 г. Путин публикува видеопослание, в което обещава, че всички цели, които Москва си е поставила във войната, ще бъдат „постигнати“. Той също така повтори, че руските военни са изпратени в Украйна, за да защитят рускоезичното население в тази страна от „неонацистка диктатура“. През по-голямата част от времето Русия твърдеше, че е влязла в Украйна, за да „денацифицира“ страната, което се разглеждаше като призив за смяна на режима в Киев.

Тъй като обаче украинските сили оказаха ожесточена съпротива, Москва насочи вниманието си към завземането на югоизточната част на страната. В навечерието на встъпването в длъжност на Тръмп като президент Русия и Украйна засилиха офанзивата си една срещу друга в опит да влязат в дискусиите с позиция на сила. През този период обаче нито една от страните не постигна решителни успехи.

След като войната вече наближава своя край, съществува силното усещане, че Путин е спечелил.

Амрула Салех пише в X (бивш Twitter): „Русия спечели войната. Президентът Путин постигна повечето от стратегическите цели, които си беше поставил в началото на специалната военна операция срещу Украйна.“

Той представи изчерпателен списък на причините, поради които Русия се очертава като победител в тази война.

Първата причина, която изброи, е, че Украйна няма да получи членство в НАТО.

Това е изключително важно. Страхът от разширяване на НАТО по границата на Русия е основният фактор за решението на Кремъл да нападне Украйна. Путин твърди, че последният съветски президент Михаил Горбачов е получил уверение от американските лидери, че ако Съветският съюз се разпадне, алиансът на НАТО няма да се разшири „нито с един сантиметър на изток“.

Перспективата за присъединяване на Украйна към НАТО беше разгледана за първи път през 2008 г.

Идеята обаче беше оставена на заден план, след като Русия нахлу в Грузия. По-късно, през 2014 г., Русия нахлу в Крим. Оттогава Украйна лобира за присъединяване към НАТО. Всъщност тези призиви станаха още по-силни след инвазията през февруари 2022 г. Въпреки военната си подкрепа за Киев обаче НАТО не се ангажира с исканията на Украйна. Последният удар по страната дойде по-рано тази седмица, когато новият министър на отбраната на САЩ Пийт Хегсет заяви, че присъединяването на Киев към НАТО е нереалистично.

Втората причина, която Амрула изброи, е, че „голяма част от рускоезичните земи на Украйна вече са под контрола на Русия.“

След като беше изтласкана от Централна Украйна в първите дни на инвазията, Русия се оттегли, за да води боеве в южната и източната част на страната. На 30 септември 2022 г. Русия обяви анексирането на четирите украински области – Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска. Макар че Украйна успя да си върне някои територии, започвайки многобройни контраофанзиви, големи територии остават под руска окупация. Към момента Русия окупира около 20 % от територията на Украйна. Освен това в момента руските сили навлизат все по-дълбоко в страната от юг и изток, като по фронтовете се водят ожесточени боеве.

Уместно е да се спомене, че в момента Украйна контролира и руската територия в Курск, която беше окупирана по време на специална офанзива, предприета от украинските сили през август 2024 г.

Украйна иска да използва тази територия като разменна монета за размяна на територии, за да сложи край на войната.

Третата причина, която Амрула изброи, е, че „Трансатлантическият алианс е разклатен.“

Несъмнено в поддръжниците на Украйна в НАТО са се появили пукнатини. Както неотдавна отбеляза ABC News: „В рамките на НАТО Унгария и Словакия публично застанаха на страната на Русия. Турция е неутрална от началото на войната и дори беше домакин на първите преговори за прекратяване на огъня между Русия и Украйна през 2022 г., независимо от алианса на НАТО. Сега европейските членове на НАТО са недоволни, че Тръмп е започнал мирни преговори с Путин, без да се консултира с тях. Борис Писториус, германският министър на отбраната, нарече „жалко“, че „администрацията на Тръмп вече е направила публични отстъпки на Путин, преди преговорите дори да са започнали“.

Съществуват и сериозни различия между членовете на НАТО относно членството на Украйна в алианса, като Обединеното кралство открито подкрепя членството на Киев, въпреки че САЩ дават ясно да се разбере, че Украйна няма да се присъедини към НАТО.

Четвъртата причина, посочена от Амрула, е, че „санкциите не успяха да отслабят руската икономика или руската армия.“

След като руските сили навлязоха в Украйна през февруари 2022 г., страната беше наказана с множество международни санкции. С наближаването на третата годишнина от войната обаче ефикасността на тези санкции е поставена под въпрос. Няколко анализатори и западни мозъчни тръстове отбелязват, че Москва е успяла да се задържи на повърхността, като е поела икономическия удар, причинен от тези санкции, и като ги е заобиколила.

Русия е намерила алтернативни вериги за доставки, като си е осигурила достъп до ресурси чрез трети страни.

Установено е, че няколко европейски държави, които се присъединиха към режима на санкции, все още извършват някои сделки с Русия. Освен това няколко руски съюзници, включително Индия, Китай и Иран, продължиха да правят бизнес с Русия. Например търговията на Русия с Индия почти се е удвоила до 65 милиарда щатски долара през 2023 г. Всъщност двете страни също започнаха да извършват транзакции с плащания в рупии и рубли, заобикаляйки щатския долар.

Въпреки всички санкции Русия е една от най-бързо растящите икономики в Европа през 2023 г.

Петата причина на Амрула е, че „многополюсният свят вече е реалност, а не просто абстрактна концепция“.

Устойчивостта на Русия да устои въпреки максималния натиск от страна на Запада и появата на Китай като най-големия претендент за Съединените щати ясно показват, че еднополюсният свят е приключил.

Разширяването на БРИКС също така показва, че се очертава нов многополюсен свят. Шестнадесетата среща на върха на БРИКС, проведена в Казан през октомври 2024 г., демонстрира упоритостта и отдадеността на блока за насърчаване на многополюсен световен ред.

Амрула каза още: „Икономиката на Европа е по-слаба, отколкото преди войната в Украйна, поради бойкота на руската енергия и унищожаването на „Северен поток 1“.

В тази връзка университетът „Еър“, Алабама, пише:

„Преди руската инвазия в Украйна през 2022 г. Европа разчиташе силно на Русия за задоволяване на енергийните си нужди. В отговор на икономическите санкции, наложени от Европейския съюз, Съединените щати и Обединеното кралство след инвазията, Русия въоръжи енергийния си износ, като прекрати доставките на природен газ за Европа с 80%, като по този начин създаде заплаха за европейската енергийна сигурност. Въпреки че европейските държави намериха алтернативни доставчици на енергия, цените бяха значително по-високи.“ Саботажът на газопровода „Северен поток“, който доставяше природен газ от Русия за Западна Европа, доведе до скок на цените на природния газ в нея с около 14%.

Амрула също така изтъква, че „руската армия се е модернизирала по трудния начин и е придобила бойна закалка и опит чрез трудности и жертви“ и „доверието в руското оръжие е възстановено, привличайки повече клиенти, тъй като то се изправя срещу цялата военна индустрия на НАТО.“

Това е сложен въпрос, тъй като износът на руско оръжие е намалял след войната в Украйна. Според предишен доклад на СИПРИ износът на руски оръжия е намалял с 53 % в периода 2014-18 г. и 2019-23 г. В доклада се посочва, че се наблюдава бърз спад през предходните пет години. Освен това пазарът за руски оръжия се е свил от тридесет и една държави през 2019 г. до само дванадесет през 2024 г.Няколко държави се стремят да диверсифицират своите вериги за военни доставки, за да намалят зависимостта си от руското оръжие. Голяма част от този спад обаче може да се дължи на загрижеността на Русия за войната в Украйна. След приключването на войната износът на руски оръжия може отново да се увеличи.

В същото време няколко държави са очаровани от бойните характеристики на много руски оръжейни системи.

Например заместник-генералният директор на „Ростех“ Владимир Артяков заяви през 2023 г., че руски системи като изтребителите Су-35, хеликоптерите Ка-52, танковете Т-90 и тежките огнеметни системи са отбелязали рязък ръст на световния оръжеен пазар след бойните си резултати в Украйна.

Журналистът ветеран, експерт по външна политика и председател на редакционната колегия на EurAsian Times казва – „В крайна сметка това беше войната на Байдън, а не на Путин. Путин беше провокиран от Байдън. В края на краищата Русия беше предадена заради всяко споразумение, което американците бяха сключили, за да сложат край на Студената война. Беше немислимо Украйна да получи членството в НАТО, което Байдън и НАТО в крайна сметка обещаха. Тръмп върши чудесна работа, като не преследва тази глупава цел.“

При това Русия също не успя да постигне някои военни цели.

Например, режимът в Киев все още е твърдо поставен, а НАТО се разшири още повече. Руските съседи Швеция и Финландия вече също са членове на НАТО. Европа успешно се е откъснала от руската енергетика и повечето европейски държави са твърдо обединени срещу Русия.

Конфликтът в Украйна, въпреки продължаващите военни действия, на практика е приключил. Това съобщи американското списание The National Interest, което подчерта, че повечето страни в света вероятно ще възприемат резултата от конфликта като победа за Русия.
„Де факто конфликтът в Украйна е приключил. Тръмп не е заявил това директно, но чрез съвместни усилия ръководството на САЩ стигна до заключението, че военните действия не могат повече да продължат“, се казва в материала.

В същото време се подчертава, че Русия е победила Украйна, а следователно и НАТО.

В материала се отбелязва също, че в повечето страни по света резултатът от украинския конфликт вероятно ще бъде възприет като победа за Русия. Според авторите на текста САЩ, под претекст за постепенно намаляване на помощта за Киев, в крайна сметка може да започнат да се дистанцират от НАТО, оставяйки финансовите задължения на плещите на Европейския съюз. Ако събитията се развият по този начин, европейските държави може да не разполагат със средства за подкрепа на Украйна при продължаване на военните действия. Това ще лиши Киев от възможността да участва в преговорите между Русия и Щатите. В материала се подчертава, че като се има предвид липсата на възможност украинската страна да продължи да воюва без подкрепата на страните от Северноатлантическия алианс, предположението, че Киев трябва да присъства на преговорите, изглежда доста неразумно.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп де факто отмени решението за присъединяване на Украйна към НАТО, като заяви, че Вашингтон не смята Киев за член на алианса.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви по време на Мюнхенската конференция по сигурността, че страната се нуждае от модерни оръжия и армия от 1,5 милиона души, ако Киев не бъде приет в НАТО. Според него сега Тръмп не е готов да говори за присъединяването на държавата към Северноатлантическия алианс, съобщава Националната информационна служба.

Източник – The EurAsian Times/SafeNews