Протестите на земеделските производители в цяла Европа придобиват застрашителни размери, като всеки ден блокади изникват във все повече страни на континента, пише Телеграф бг.

Бумът на недоволството има катализатор – войната в Украйна, но това е само парченце от пъзела, който заплашва поминъка на производителите и изхранването на всички нас. 

Докато нямаше война зад ъгъла, европейските зърнари, винари, месари, млекари, медари и прочие производители недоволстваха, но се задоволяваха само с мърморене.

Това не изглеждаше никак застрашително за управниците в Брюксел, които години наред не обръщат внимание на справедливите искания на онези хора, от които зависи трапезата ни и които създават сериозна част от брутния вътрешен продукт.

Падането на митата за украинските стоки заради войната обаче показа колко е крехък европейският единен вътрешен пазар.

Конкуренцията, смятана за нелоялна, доведе до драстично сваляне на цените на фермерската продукция. Положението се усложни още повече заради цените на горивата, които ЕС е обещал да не субсидира повече за земеделците. Интересно е обаче каква е била логиката, когато са поемани ангажиментите по т.нар. зелена сделка: как да орат фермерите нивите си, като нямат нафта за тракторите си?

 

Друг проблем, който се оказва в момента основен, са така наречените угари. Това са земи, които европейските производители са длъжни да държат определено време незасети, за да почива почвата. В замяна получават субсидии.

Да, обаче тези субсидии са изядени от натрупаните загуби заради вноса от Украйна, скочилите цени на горивата, природните бедствия, срещу които земеделците получават твърде ниски застрахователни компенсации. А тези катастрофи са свързани с промените в климата, заради които е и прословутата зелена сделка.

Така се завърта един порочен Параграф 22, от който няма излизане. А земеделският гняв е не по-малко опасен за Европа от войната в Украйна или крайнодясната заплаха. Защото храната означава сигурност. А крайнодесните обещават на производителите каквото им падне, за да получат гласовете им, и те, горките, им вярват.

Млад фермер от Нидерландия запита пред Би Би Си с какво неговите крави, които гледа толкова трудно, са по-опасни с азотните емисии, които отделят, от камионите, които със запалени двигатели стоят в автодепо в съседство с неговата ферма. И е напълно прав.

Сега ЕС иска-не иска ще направи временни отстъпки пред исканията на фермерите, защото иначе Европа ще пламне с непредвидими последствия. Франция вече се отказа от падането на субсидиите за нафтата, вероятно за една година ще отпадне и правилото за незасетите земи. Но отлагането на парче на проблемите няма да ги реши.

Намирането на компромис между зелената енергия и селското стопанство трябва да стане тема номер едно в скъпоплатените кабинети на чиновниците в Брюксел. Дано го разберат по-бързо, защото всичко казано дотук засяга на сто процента и България.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук