Forbes разкри защо Байдън ще отстъпи пред Путин за Украйна

Администрацията на Байдън полага всички усилия, за да изгради коалиция от европейски партньори, които могат да предотвратят руско нахлуване в Украйна.

Столиците на съюзническите страни казват каквото е необходимо, но ако се вслушате внимателно, не е трудно да забележите атмосферата на отчаяние, която помрачава всички усилия.

Вашингтон знае, че никой от европейците не е готов да се бори за суверенитета на Украйна, а самите европейци от своя страна знаят, че Вашингтон също няма да направи това, пише американското списание The Forbes, цитирано от Фокус.

Руският президент Владимир Путин не иска пряко да окупира Украйна - той лесно би могъл да направи това за териториите източно от Днепър, който разделя страната наполовина - но той се стреми да я неутрализира като военна заплаха.

Това означава да се предотврати присъединяването на Украйна към НАТО, да се предотврати разполагането на западни военни бази на нейна територия и да се сведе до минимум всяко военно сътрудничество между Киев и западните столици.

Екипът на Байдън, воден от държавния секретар Антъни Блинкен, говори смело защо подобни гаранции не се обсъждат, но в крайна сметка администрацията му ще даде на Путин повечето от това, което той иска.

Просто публично Байдън и други като него не признават, че това е така.

За да разберем защо сплашването на Путин вероятно ще бъде успешно, трябва да разгледаме някои важни точки за ситуацията в Украйна, които рядко се споменават в масовите медии.

Никой не иска Украйна да влезе в НАТО. Докато укрепването на връзките със Запада е от основно значение за външната политика на президента Владимир Зеленски, неговата корумпирана и слабо развита страна няма да добави стойност към Атлантическия алианс.

Украинските въоръжени сили са много слабо финансирани – миналата година Киев похарчи по-малко от един милиард долара за оръжия, а геополитическите обстоятелства правят страната почти беззащитна.

С разширяването на НАТО след разпадането на Съветския съюз, шепа западни държави, осигуряващи 90% от финансирането на Алианса, се ангажираха да предоставят взаимна военна помощ на дузина източноевропейски държави, които нямат средства за защита.

В процеса организацията също претърпя много политически разделения между нови членове, които не сътрудничат.

Последното нещо, което Лондон, Париж и Вашингтон искат днес, е да приемат още един слаб "партньор" в своя вече претъпкан съюз.

На американските избиратели им е писнало от призивите за спасяване на света. От поколение на поколение Вашингтон изпраща войски надлъж и нашир, за да подкрепят гнили режими. Виетнам. Ливан. Сомалия. Афганистан. Ирак.

Тези държави неизменно се управляват от корумпирани елити и Вашингтон по правило не постига целите си там. Всяка военна намеса на САЩ в Украйна би била част от тази тенденция и би дискредитирала администрацията в очите на избирателите.

Президентът Тръмп многократно призоваше европейските съюзници да споделят тежестта на съвместната отбрана и ако бе останал за втори мандат, вероятно щеше да изтегли Америка от НАТО.

Президентът Байдън работи за възстановяване на връзките с Европа, но неговата партия вероятно подкрепя чуждестранната намеса дори по-малко, отколкото гръбнакът на Републиканската партия.

Трудно е да се разбере дали като цяло има привърженици на военната подкрепа за украинския суверенитет в страната под формата, да речем, на изпращане на оръжие там и изграждане на бази.

Русия остава ядрена суперсила. Когато се отразява украинската криза, на практика не се споменава най-важният военен факт за Русия.

Москва разполага с хиляди ядрени бойни глави, от които поне 1550 са способни да достигнат до Америка, а стотици други са налични за използване в Европа. Така Русия е напълно способна да унищожи всички големи западни градове за няколко часа.

Популярната култура е толкова свикнала със съществуването на оръжия за масово унищожение, че дори не предполага възможността за тяхното използване.

Руската военна доктрина обаче казва друго и най-вероятните сценарии за ескалация на обикновен конфликт в ядрен се отнасят конкретно за Източна Европа. Членството в разширения Северноатлантически алианс тласна ядрените ангажименти на САЩ до невероятни нива, което прави опасно предложение да влезе в конфликт с Русия заради Украйна. По време на кризи хората са склонни да полудяват.

Украйна е твърде близо до сърцето на Русия. Ако Владимир Путин беше убеден демократ, страховете му от западните военни заплахи биха били неоснователни. Но всичко е различно.

Автократът Путин вижда геополитическите нужди на страната си като изискващи някакъв буфер между нея и Запада и това е една от причините за желанието му да върне финансово затруднената Беларус на майка Русия.

Така че реакцията му на възможността за присъствие на сили на НАТО в Украйна не се различава много от реакцията на САЩ към опита на Русия да разположи ракети в Куба.

Това не е просто параноя. Киев се намира само на 755 км от Москва, тоест в бойния радиус на изтребителите F-35, непроследим за руските радари.

Когато тези самолети станат в състояние да носят тактически ядрени оръжия на НАТО по-късно през това десетилетие, те ще се превърнат в мощен възпиращ фактор за регионална агресия. Но по този начин те ще засилят страховете на Москва от превантивен удар в случай на криза, така че Путин разумно не желае да пусне базите им близо до границите на страната си.

Путин ще спре, ако успее да обяви победа. Някои квалифицирани дипломати и служители на разузнаването предупреждават, че неутрализирането на Украйна е само първата стъпка от големия план на Владимир Путин за възстановяване на Съветския съюз.

Може и да е така, но в момента екипът на президента Байдън е зает с предотвратяването на предстояща инвазия много повече от всякакви далечни перспективи. Ако Путин може да представи западния отговор на исканията си като победа, той най-вероятно ще спре дотук (засега).

В края на краищата, действителното нахлуване и окупация на държава с размерите на Украйна може да струва много скъпо, както в парично изражение, така и в човешки животи, да не говорим за санкциите, които неизбежно ще последват.

Байдън със своите сътрудници вероятно ще успее да разреши дипломатично ситуацията, мълчаливо съгласявайки се с исканията на Путин, но не и директно. Без членство в НАТО, без бази, минимална военна помощ.

Путин може да оцветява резултата, както пожелае, а американската администрация ще твърди, че не е поет официален ангажимент. Така кризата ще бъде разрешена и Байдън ще може да се върне към вътрешните проблеми, които вероятно ще определят по-нататъшната съдба на неговото президентство.