Geopolitical News: За 30 години демокрация Източна Европа загуби над 30 милиона жители

След три десетилетия на демокрация сме свидетели на безпрецедентна демографска катастрофа, която сполетя страните от Източна Европа, след краха на комунистическата система и края на Студената война, пише в свой анализ Ядранка Полович от Geopolitical News в материал за Democracy and Demography, цитирана от "Фокус".

Веднага след падането на Берлинската стена през ноември 1989 г., имаше масово изселване на хора от Източна Германия, Полша и Унгария към западноевропейските страни. Гражданите на тези страни отидоха на Запад в търсене на по-висок доход, процес, който продължава и до днес и обхваща всички страни от бившия социалистическия лагер. В резултат на новото „преселение на народите“ в Западна и Северна Европа загубите на хора в Източна Европа са значително по-големи от загубите в двете световни войни.

През последните 30 години Румъния е загубила 14% от населението, Молдова 16.9%, Украйна 18%, Босна и Херцеговина 19.9%, България и Литва 20.8%, Латвия 25.3% от населението.

Най-големият виновник е емиграцията

Обезлюдяването засегна и източните райони на Германия (преди това ГДР), които бяха буквално изпразнени. Чехия направи своеобразно изключение, като запази основните „ползи от социализма“ под формата на социална подкрепа за населението, безплатна медицинска система, грижи за майчинство и др. Обезлюдяването на Източна Европа е тясно свързано с прехода и периода на „дивия капитализъм“, ускорените „структурни реформи“, изисквани от Запада,, последвани от краха на социалната и медицинската система, рязкото нарастване на смъртността, особено сред мъжете, успоредно със спад на раждаемостта.

Основният удар върху демографията обаче бе нанесен от емиграцията на населението, особено на най-младата, активна и квалифицирана група. Така децата, пенсионерите и хората, неспособни активно да търсят работа в чужбина, остават в „родината“. И всичко това въпреки факта, че в 40 следвоенни години в източноевропейските страни все пак имаше бавно, но постепенно нарастване на населението.

Според ООН всичките десет най-застрашени държави в света се намират в Източна Европа. Това са България, Румъния, Полша, Унгария, балтийските републики и всички страни от бивша Югославия, както и Молдова и Украйна. Според демографските прогнози до 2050 г. населението на тези страни ще намалее с още 15-23 процента.

Това означава, че населението в България ще бъде намалено от седем на пет милиона, в Латвия от два на 1,5 милиона. Смъртоносната комбинация от три фактора - ниска раждаемост, висока смъртност и масова емиграция - е причината за тази катастрофа. Но тъй като западноевропейските страни се стремят да компенсират намаляващата раждаемост с нови вълни емигранти, източноевропейските страни категорично отказват да приемат прясна кръв и въпросът придобива голяма политическа острота.

Отлив на мозъци, дългосрочни и непоправими щети

Междувременно Източна Европа продължава да губи своите златни кадри - професионалисти и млади хора. От влизането си в ЕС през 2004 г. 5000 лекари, предимно под 40-годишна възраст, са напуснали само Унгария. В страната липсват и инженери и техници, които също са се изселили в Австрия, Германия и други западноевропейски страни. Стотици хиляди медицински сестри, дърводелци, ключари и квалифицирани работници са се преместили от Полша, Румъния, Сърбия и Словакия на Запад.

В Румъния изселването на населението се счита за национално бедствие. Населението на тази страна в посткомунистическия период е намалено от 23 на 20 милиона души. Разбира се, хората емигрират в търсене на по-голям и достеон доход.

Прехвърлянето на работна ръка от Изток на Запад обаче беше не само спонтанно, но и систематично ограбване. Множество германски и британски хищни компании („ловци на глави“) в голям брой, веднага след влизането на тези страни в ЕС, започнаха да навлизат на техния пазар на труда, търсейки експерти. От началото на 90-те години малка Босна и Херцеговина е загубила 150 хиляди души, Сърбия - около половин милион. Най-значителният отлив на население обаче се наблюдава в Литва - над 300 хиляди души от 3 милиона са избягали от страната.

Украйна - най-трагичният пример за демографски екзодус

Но най-трагичните последици от посткомунистическия крах преживя Украйна - някога една от най-развитите републики на СССР. В началото на 90-те години Украйна имаше 52 милиона население, а сега това число не надвишава 42 милиона. Според прогнозите на Киевския институт по демография, до 2050 г. Украйна ще има по-малко от 32 милиона население.

Това означава, че Украйна е най-бързо умиращата страна в Европа, а вероятно и в света. Според последните проучвания 35% от украинците казват, че са готови да се изселят. Процесът се ускори, след като Украйна получи безвизов режим с ЕС: около 100 хиляди души напускат страната всеки месец.

В Украйна трите фактора съвпадат в най-екстремната форма - спад на раждаемостта, повишена смъртност (два пъти по-голяма от раждаемостта) и масово изселване на населението. Демографите сравняват съответната динамика във Франция и Украйна. Докато преди 1989 г. темповете на нарастване на населението в двете страни са сравними, в следващия период населението на Франция нараства с 9 милиона души, а Украйна губи същия брой хора.

Експертите смятат, че демографската криза в Източна Европа не може да продължи безкрайно. Системите за социално подпомагане и здравеопазване не могат да функционират в условия, при които по-голямата част от населението е съставено от пенсионери и деца - в един момент неизбежно ще има крах на държавността.

Но не бива да се захласваме и по Западна Европа – територия, където раждаемостта е изключително ниска. Докато развитата част на континента временно се е възползвала от човешките ресурси на Източна Европа, много по-бързият приток на мигранти от Близкия изток и Африка неизбежно промени социокултурната картина на западноевропейските страни, където етническите и религиозните конфликти вече бушуват.

Като пример може да се приведе коефициента на плодовитост - 1,6 деца във френска жена, 3,4 деца или повече при жени в Близкия изток и Африка. Детските градини във Франция (2019 г.) са запълнени на три четвърти от представители на национални малцинства, което показва, че в бъдеще страната я очакват големи социално-културни промени.