Проф. Петър Иванов: В Русия вече дават 14 300 евро за 3 деца, а у нас раждаемостта се срина с 20,1% за година

Преди няколко дни Владимир Путин обяви кардинални мерки за справяне с демографската катастрофа, които намериха широк отзвук не само в Русия, но и у нас. Преди него същото направи и Виктор Орбан в Унгария.

Разбират ли нашите политици и експерти пред какъв демографски колапс е изправена България, какви са данните за последните години. По тези въпроси Труд разговаря с проф. Петър Иванов.

– Няколко страни в света провеждат и вече отчитат доста добри успехи в решаването на демографските си проблеми. Как в този контекст стоят нещата у нас, проф. Иванов?
– Неотдавна ООН публикува Топ-20 на най-застрашените от намаляване на населението страни по света – България, естествено, е първа сред тях. От всичките тези държави 19 са бивши социалистически страни, само Япония не е, а Германия е отчасти бивша соц (ГДР).

Интересно е защо от 230-те страни в света демографски страдат главно тези, които са изповядвали комунизъм? Някои европейски страни от въпросния Топ-20 вече няколко години са сочени като добър пример за решаване на демографските кризи в тях.

Полша, която вече има положителен естествен прираст, Унгария на Орбан, Русия…

Не зная каква е причината тези държави да постигат успехи в своята демография, а при нас нещата да се влошават.

– Преди няколко дни Владимир Путин обяви кардинални мерки за справяне с демографската катастрофа, които намериха широк отзвук не само в Русия, но и у нас. Как оценявате демографската стратегия на руския президент и защо?
– Стратегията на Путин според мен е успешна.

Наричат я „Изход от демографския капан” и нейни основни компоненти са борбата с бедността, поддръжката на семейството и увеличаването на раждаемостта, които Путин пряко свързва със съдбата на Русия. И знаете ли, че за това ще се влагат годишно 7,3 милиарда евро!

Парите за раждане на първо дете в семейството ще се дават със задна дата: 467 хил. рубли, или 6700 евро, за две деца – общо 8800 евро, за три – още 6400 евро. Сумарно като „Матерински капитал” семейството може да получи повече от 1 млн. рубли, това са 14 300 евро.

Ежемесечната помощ за по-бедните семейства с деца ще е 164 евро. Ще има безплатна топла храна за всички ученици до четвърти клас, вземат се мерки срещу бедността, за подобряване на здравеопазването и на системата за образованието.

Подобни стратегии съществуват от няколко години в Полша, Унгария, даже и в Македония. В Унгария сумата за стимулиране раждането е 33 000 евро, представяте ли си!

– Като слушам цифрите, които ми казвате, се чудя у нас дали политици и експерти разбират пред какъв капан се оказваме с нашите данни, които никак не са розови, а са си направо черни.
– Така е, у нас нещата, уви, са съвсем различни. Населението главоломно намалява. На Петровден миналата година в 14:07 ч., както първи съобщихме с вас в „Труд” тогава, броячът на населението на ООН показа брой 6 999 999.

Ето как от 9 милиона бързо отиваме към 6. Факторите за този ужас са четири: ниска раждаемост (ние сме на 216-то място от 220 страни в света), висока смъртност (най-високата в света – 16,5 промила), голяма емиграция (според НСИ годишно емигрират 35 000 млади българи, според МВР числото е 50 000, а според КНСБ – 70 000 души) и рязко застаряване на населението (има прогнози на нашия НСИ даже и за превишаване на броя на възрастните в сравнение с броя на по-младите.

– За намаляването на раждаемостта в България вие биете камбаната от години – може би 15, че и повече, заради което ви наричат „черногледият професор”.
– Не съм черноглед, а гледам с болка и гняв на случващото се. И най-важното – не съм лъжец.

Никой не е оборил нито една моя цифра досега. Годишно е нас се раждат около 50 000 бебета, умират около 110 000 души. Разликата е отрицателна – минус 60 000, още 70 000 емигранти, стават общо 130 000 души.

В общи линии всяка година намаляваме (от отрицателен естествен прираст и емиграция) със 130 000 души, или с 365 души на ден, или с 15 души на всеки час. Като нещата за етническите българи са още по-страховити, те намаляват всеки час с 19 души, а циганите се увеличават с 4 души.

Те сега не са 300 000, както ги изчислява НСИ, а са около 1,5 млн. души и продължават да се увеличават, като през 2050 г. ще са мнозинство в държавата, ако тя още съществува…

– Раждаемостта спада, а абортите се увеличават, спомням си едни ваши данни. Продължава ли това да е така и сега?
– Откакто се води статистика, от 1953 год. са установени 6,5 милиона законни аборти, колко са незаконните не се казва. Падат се средно по 100 000 на година. През 2018 г. беше съобщено от статистиката числото 27 000 аборта. В много страни – католически, абортите са забранени, освен ако не са по здравословни причини. Чувам за такава тенденция и в САЩ и в други страни, без да изразявам становище по въпроса за уместността на забраната. Сега обаче абортите у нас са паднали от средното равнище.

– Защо?
– Това е опасен етнически зареден въпрос, но ще кажа истината. Абортират само етническите българки. Циганките по понятни причини не абортират, а от крехка възраст, 11-12 години, започват да раждат деца и с техния брой ползват социалната система.

Може би 55% от новородените тази година не са с майчин език български. Етническите българчета в първи клас през настоящата година не са повече от 28 000.

– Има ли данни за току що отминалата 2019-а година, как стоят демографските реалности?
– Тази година след празниците още няма демографски данни.

Не знаем новородените, не знаем и починалите през 2019 г. Броячът на ражданията на Министерството на здравеопазването (МЗ) е блокиран.

Миналата година по това време аз публикувах 2 скрийншота с данните от този брояч.

Ето ги ужасяващите разлики в броя на новородените: от 57 236 през 2017 г. те стават 45 611 през 2018 г. Разликата е 11 625 бебета по-малко – намалението е с цели 20,1% (или 201 промила).

Искам да припомня числото 182 000 новородени през 1954 г., три-четири пъти повече от новородените сега.

През 2019 г. демографските реалности сигурно са толкова кошмарни, че броячът по сталински тертип е закрит. Няма брояч, няма проблем!

– Добре, но в сайта на НСИ също ли липсват данните?
– И в сайта на НСИ липсват данни за раждаемостта за 2017-а, 2018-а и за 2019 г., което е озадачаващо. Има публикувани данни за смъртността до 2018 г. включително. Известна е способността на казионните институции да се стремят да представят лакирани данни на работодателя си.

Ние сме световни шампиони по смъртност, световни шампиони по бързо изчезване, 2,5 милиона емигрирали, най-бедни, най-болни, най-неграмотни, най-корумпирани, най-покварени (Bloomberg), най-нещастни (ООН) в целия свят.

Няма как всичко това да не е свързано с демографията и с лошите перспективи пред държавата и населението.

– Демографската криза е налице, признават я всички, макар да е видно, че бялото знаме е вдигнато. Как може да се променят нещата в положителен аспект?
– Да Ви кажа, у нас нещата с демографската катастрофа си остават кошмарни – никой не иска, а и не може, да пребори умирането на България. За демографията отговаряше Хасан Адемов, после Бисер Петков, а сега Деница Сачева.

Не познавам компетентността, мотивацията и възможностите на тези хора да се справят с проблема.

Съществува „Национална стратегия за демографско развитие на България (2012-2030 г.)”, БАН, разни комисии, експертни съвети… Не зная да са направили нещо свястно досега, освен презентации, проекти и усвояване на милиони евро.

Действителността потвърждава неефективността на уж усилията в тази област.

Авторите на Стратегията и на всичко, свързано с демографията, са всъщност два научни института от БАН – Института за икономически изследвания (ИИИ) и Института за населението и човека (ИИНЧ) с общо 98 персонал, подпомогнат и от външни експерти. Навремето Академията даже закри Демографския институт – у нас нямало демографска криза, проучвателна работа по въпроса била напълно излишна, а и липсвали финансови средства за това.

– В публичното пространство все пак се чуват отчаяни гласове и опити за разрешаване на демографската криза, но защо всичко е безуспешно?
– Знаете ли, досега публично са известни два доклада, на двата института на БАН.

Общият обем на едногодишната, вероятно добре финансирана, работа на двата института по изпълнение задачата на правителството за актуализиране на Националната демографска стратегия, е представен с точно 2303 думи, колкото една прилична статийка за жълт вестник.

Първият доклад изброява три неща: че трябва да се създадат условия за умерено увеличаване на раждаемостта, нещо, което може да съобрази и човек с интелигентност доста под средната, трябвало да се намали смъртността, това също е лесно разбираемо за всеки.

По въпросите, как ще стане това и за колко време ще стане, естествено, не се казва абсолютно нищо.

И още, трябвало да се намали отрицателният естествен прираст, да стигнел той до стойност 0, т. е. коефициентите на раждаемостта и смъртността щели да се изравнят.

След като провижда изравняване на коефициентите на раждаемост и смъртност, то тогава в България ще имаме нулев отрицателен прираст, т. е. той няма да намалява.

– Извинете, но нулев отрицателен прираст – дори и след 50 години, звучи абсурдно.
– Да, в настоящия демографски контекст това е пълен абсурд!

Даже в самото твърдение за нулев отрицателен прираст има издевателски елементи и сякаш е подигравка.

Знаем всички, че екстраполациите на уважавани световни институции като Световната банка, Евростат, Държавния департамент на САЩ, ЦРУ, Департамента по икономически и социални въпроси към ООН и др. показват, че до 2050 г. населението на България ще намалее с цели 2 милиона (след като само за 25 години, от 1990 г. до 2015 г. също е намаляло с 2 милиона, от 9 милиона станахме под 7 млн. души).

В ООН, например, пресмятат, че до 2050 г. населението ще намалее точно с 27,9%, т. е. ще сме с 1 960 000 души по-малко.

Световната банка предвижда намаляване на населението до 2050 г. с цели 34% и т. н. Даже и нашият НСИ сочи същата картина в своя официален сайт: прогнозирано население 4,9 млн. души след 55 години – представлява намаляване с точно 30%.

– В Стратегията за емиграцията има заложени пожелателни цели – като тази за връщане на хиляди българи в родината си. Реалистични ли са те?
– Това е изключително странна и опасна тема. Съвсем сериозно се допуска, че в България ще се върнат 180 000 български емигранти, които са се устроили навсякъде по цивилизования свят. Не се казва как ще стане това.

Най-скандално и опасно за националната сигурност на България в контекста на актуалните събития по целия свят (ислямския тероризъм, войни, бежанци, имигранти) е становището за „създаване на условия за привличане на част от потенциалните емигранти от страни, стремящи се да се присъединят към ЕС”.

Последната идея за решаване на демографската криза, осенила „учените”, е за „изграждане на капацитет за съразмерно приемане и интегриране на емигранти от трети страни, основно от Близкия и Средния Изток и Африка”.

Провижда се приемане, че и интегриране на тези емигранти, които, както знаем, са главно от Сирия и от африканските страни, имат друго вероизповедание, други ценности, женят се за 4 жени и т. н. От всички заложени опции в Стратегията за приемане на имигранти, излиза, че би трябвало да приемем 382 000 души.

– Моля? А пари за издръжката им?
– Годишната издръжка би трябвало да е в размер на 5 500 800 000 лв. за 10 години това прави космическата сума от бюджета 56 милиарда лева.

Това са пари за имигранти.

Тези хора ще представляват близо 5,5% от намаляващото коренно население на България, което включва поне засега още около 25-30% български граждани (цигани и турци), чийто майчин език не е българският.

Според Стратегията трябва да очакваме твърде скоро етническите българи да станат малцинство.

– Вие, като експерт по демографията, имате ли идея какво трябва да се направи? Кажете я, може пък някой да иска да Ви чуе?
– Не трябва да откриваме топлата вода.

Можем да се поучим от опита, който имат в Русия, Полша и Унгария. Може би трябва да има едно Министерство по демографските и етническите проблеми, обединило няколко сега съществуващи ненужно раздути министерства, агенции, комисии, институти и др.

Да се увеличат доходите.

Да се намали умопомрачително огромния брой на държавни, областни и общински чиновници, който е между 7 и 9 пъти по-голям от стандартите по света.

Да се спре повсеместното крадене, да се осъществят реформи в социалната сфера, в образованието, здравеопазването, спорта, културата и т. н.

Демографският институт към неказионната БАНИ смята, че е нужно разработването на 24 Национални програми за справяне с демографската криза по примера на Русия, Унгария и Полша. Това е.

Ако искат, поне да ме чуят. Ако не – последствията от кошмарното намаляване на нацията ни, ще са ужасни.

За госта:
Социалният психолог проф. д-р Петър Иванов е роден и живее в Русе. Той е един от основателите и пръв ръководител на катедра „Психология” във ВТУ „Св. Кирил и Методий” и във Варненския свободен университет. Директор е на Демографския институт към БАНИ, академик. Автор е на много книги и учебници, научни статии, издадени у нас и в чужбина. Ръководител на около 30 национални изследвания и проекти.