Десетки пределно разтърсени от възмущение съдии от цялата страна изпратили отворено писмо, с което настояват министърът на правосъдието Данаил Кирилов да се извини публично заради някакви реплики, коментира д-р Илия Илиев от "Труд".

Още по-силно искат да започне дисциплинарна проверка срещу избрания за главен прокурор Иван Гешев. Ибо бил „създал впечатление за насаждане на страх и за саморазправа с опоненти“, освен, че „грубо нарушил… уронил недопустимо… показал пренебрежително отношение…“.

Поплакът е до всички възможни инстанции и дори граждани.

Колективната грантаджийска и непеошка нашенска Грета прави буря в чаша с неолиберална боза. В такава мътна течност, а не в чиста вода.

Тревожна обсебеност с идеи-фикс за невъзможен перфектен ред, пълна липса на гъвкавост при сблъсък с несъгласието на другите, прекалена ангажираност с несъществени детайли, неуместна настойчивост да подчинят всички на абсолютизирани социални норми.

Съпровождани от невъзможност да спре стереотипните си акции, при все че частично осъзнава тяхната безсмисленост, безплодност, понякога и вредност.

Тръшкат се да наложат щенията на пренебрежимото си малцинство над мнозинствата в парламента, обществото и Висшия съдебен съвет. По механизма на адвокат Калин Ангелов, пламенен оневинител на убиеца Полфрийман:

„Трябва само да се бие с юмруче в стената на азиатския идиотизъм и нито за миг да не се отчайваш, когато, като вдигнеш глава, видиш, че стената се издига до небето. „Няма такава стена пред съюзната съдийска обсесивно-компулсивна Грета, разбира се.

Която натрапливо се е вживяла в образа на църковния реформатор Мартин Лутер, окачил през 1517 г. на вратата на Дворцовата църква във Витенберг списък с 95 тези. Биле и юрист, впрочем, не само духовник.

Само че тогава е поемал огромен риск, като нищо е можело да го изгорят жив като Ян Хус преди него или Джордано Бруно по-късно. Днес поне засега нищо не заплашва неолибералните скандалджии. Все пак натрапливите мисли и особено съпротивата спрямо тях и действията им непрекъснато пораждат интензивна тревожност и страхове.

Да не пропускат, че Реформация­та, започната от Лутер, много скоро е последвана от Контрареформация. Пръква се Калвинизмът – юдохристиянското разклонение на протестантството с англосаксонско и още няколко разклонения.

Следват Вартоломеева нощ с близо 10 000 изклани хугеноти, започват свирепи религиозни войни, клади за инакомислещи и книги. Стотици опожарени градове и раздробяване на Европа на около 200 херцогства и маркграфства.

Самият Лутер става явен протестантски мракобес и инициатор на жестоки репресии срещу евреите в Северна Европа заради омразния му Калвинизъм.

Основателно и все по-често се говори и пише за либералния фашизъм, отчаяно настъпващ чрез НПО-та и купени елити в страните от ЕС и другаде.

Както е известно, съвременните глобализатори мечтаят за раздробяването на Евразия също на около 200 кекави държавици. Враждуващи помежду си и склонили да приемат хегемона за безпрекословен съдник.

Туземната Грета действа точно по модела, спуснат от неолибералните кръгове целуващи иконата на глобализ­ма.

Виждаме проявите на сходни мероприятия в Хонконг, Париж, Будапеща, Истанбул, Москва, Киев, Тбилиси, Прибалтийските страни и другаде. Като по еднотипни инструкции се редят кампании за събаряне или цапане на паметници на съветски войници и военачалници с акции срещу днешна Русия.

Сходни по характер протести има срещу т. нар. популисти или националистични партии и съюзи, както и всевъзможни „зелени“ изцепки.

Дори и да успяват някъде, само временно е, контравълните стават все по-високи. А протестърите – с черни тоги или по бели гащи – ще се надянат, на това, за което са се борили.

С последните щурави акции непеошките дружинки си вредят още повече. Хората все по-сериозно подозират, че съдии от грантаджийския протестърски съюз целенасочено ще саботират редица прокурорски обвинения.

 

Както се вижда от историята, тревожностите и страховете сред малки групи хора могат да станат силно заразителни за мнозина, за широки групи от населението.

В САЩ кампанията #me toо – „Мен също!“ за кратко време обхвана цели щати и в определена степен се глобализира. Алчни застаряващи жени съсипаха кариерите и живота на доста богати мъже.

С нелепи обвинения, че преди 20 и повече години ги били пипнали по някои закръглености или им направили неприлични намеци.“ Колективна истерия“ и „тотално лицемерие“ според режисьора Роман Полански.

В конкретния случай новият главен прокурор Иван Гешев пред свидетели е казал: „Поздравявам ви, г-жо Дишева, пред вас стои блестяща политическа кариера. От вас ще излезе прекрасен общински съветник“.

Очевидно е имал предвид ексшефа на Софийския районен съд Методи Лалов, неотдавна станал общинар в София. След като напусна системата по своя воля обаче, не е бил гонен и заплашван.

И съдия Дишева никак не е, но тя и кръжецът от кахърни Грети около нея странно са покрусени, изприщени от ужас и вопият за справедливост?!

 

Такова поведение сериозно уронва авторитета на съдебната власт, а това е изключително вредно за обществото и държавата. Никакъв интерес нямат другите съдии в системата, още по-малко всички други структури и участници в правораздаването.

Публично не се чуват заплювки и дори просто критики към съдиите откъм прокуратурата, следствието или полицията, което е единствено правилното поведение.

Добре би било и неолиберелната групичка начело с Лозан Панов да остави несъгласията и борбите си вътре в професионалната общност, а не на улицата.