Групата от страните основателки на Европейския съюз рискува да предизвика яростта на страните-членки на Вишеградската четворка като връща идеята за Европа на две скорости обратно в дневния ред на Брюксел шест десетилетия след Договора от Рим, пише Патрик Уинтур в „Гардиън“. 

Ако предложението по инициатива на германския канцлер Ангела Меркел бъде прието, то държавите от бившия Източен блок няма да имат скоро шанс да се присъединят към еврозоната или шенгенското пространство.

Италия е домакин на срещата на върха на ЕС следващия месец по случай 60-годишнината от основаването на общността. Заедно с Франция и Германия тя планира пътна карта за периода след „Брекзит“, с която трябва да се отговори на предизвикателствата на популизма.

Европа на две скорости ще позволи на едно ядро от държави да продължи напред с по-тясно сътрудничество и интеграция на финанси, данъци и сигурност, оставяйки страните от периферията в една по-хлабава федерация.

В началото на февруари Меркел заяви:„Със сигурност научихме от случилото се в последните години, че ще има Европейски съюз с различни скорости, че не всички ще участват всеки път, във всички етапи на интеграцията“ и добави: „Мисля, че това може да влезе в декларацията в Рим“.

Италианският премиер Паоло Джентилони каза наскоро в Лондон, че по-голямата интеграция е от съществено значение, за да се отговори на „илюзиите на популизма“.

Страните-членки, които ще останат извън ядрото на ЕС, като Полша, обаче са уплашени и то с основание, че групата на основателите ще взима еднолично решения, които ще се отразяват на цялата общност.

Представителите на Източна Европа бяха втрещени от първият проект на декларацията Рим, където не се споменава нито една национална държава.
В същото време Белгия, Люксембург и Холандия, които заедно с Франция, Западна Германия и Италия, образуват „вътрешната шесторка“ на основателите на Европейската общност, вече са изразили подкрепата си.

Сандро Годзи, министър по европейските въпроси на Италия, беше по-директен: „Ние искаме ядро, споделяно от всички и тогава ще има конкретни политики, с които някои страни могат да се движат напред, без други да налагат вето“.

„В един съюз от 27 страни е утопично, че всеки може да се движи напред с едно и също темпо и цели. Дадена група може да действа като политически авангард и да процедира по по-бърз начин за достигане до нови общи цели, като отбрана, икономическа сигурност, борба с неравенството и подкрепа за младите хора“, поясни Годзи. Годзи допълни, че за ЕС ще бъде по-лесно да осъществи такъв план след излизането на Великобритания.

Но Вишеградската четворка, съставена от Чехия, Унгария, Полша и Словакия, е разтревожена. Лидерът на управляващата партия в Полша, Ярослав Качински, миналата седмица предупреди след среща с Меркел, че всяка стъпка към ЕС на две скорости ще доведе до разпадането на съюза и до края на политическата кариера на германския канцлер. Европа на две скорости би довело до „разбиване, а в действителност до ликвидацията на ЕС в сегашния му смисъл“, каза той.

Президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер също е безпокоен и предупреди привържениците на идеята за две скорости да бъдат по-прецизни по въпроса за това как съюзът ще функционира в бъдеще.