Партиите, които формираха мнозинството и все още го формират в този парламент, се държат дефензивно, като се опитват да минимизират щетите. И общо взето добре се справят засега, особено ГЕРБ. А от партиите, които участваха или по някакъв начин подкрепиха протеста, започват битката за интерпретацията, чий е бил протестът.
Това каза в ефира на радио ФОКУС социалният антрополог Харалан Александров.
"Това е битка за душите и умовете на младите хора, които за първи път в това поколение действително излязоха на улиците, което разбира се е повод за много надежди, тъй като няма нищо по-лошо от това младите хора да са потънали, дистанцирани и апатични.
Смятам, че партиите ще се наредят на опашка, за да пленят лидерите на това поколение, които чрез участието си в протеста и чрез ярките си публични позиции, заявяват политическа амбиция, независимо дали си дават сметка докрай, и най-накрая ги забелязахме", обясни гостът.
"Ако си уловил такова нещо и си отприщил такъв политико-психологическо-социален процес, носиш голяма отговорност и трябва да го управляваш. Това не е проста работа, нали, това не е като да се управляват партийните членове.
Това се случва до голяма степен през социалните медии. Тези, които имат политтехнологията да задават правилните послания и да насочват енергията, но и гнева, вероятно имат голямо предимството.
Това отново са ПП-ДБ, поне до момента. Виждаме обаче, че протестът си има собствен живот изглежда и радикализацията е естествено развитие в тези цветни революции. В този смисъл не е изненадващо, че започва да се радикализира поведението на лидерите им", каза още Александров.
Перманентна революция
Според него, планът е перманентна революция до пълна победа на добрите сили над "статуквото и мракобесното минало“.
"Очаквам веднага, в началото на новата година, да има мощен призив за мобилизация и за атака на следващото от бастиона на статуквото – най-вероятно прокуратурата, защото тя традиционно си е в този разказ, който те налагат, и съдебната система. Ще има обсаждане, очаквам от големи групи хора на други институции на властта", предполага антропологът.
Той предупреди за риск от радикализация и подмяна на демократичната легитимност с "управление от улицата“ на фона на активни протести в страната. По думите му се прави опит властта да бъде изземвана от институциите чрез постоянен натиск от протестни действия, което крие риск от навлизане в разрушителна фаза.
Тази динамика съвпада с ключови процеси като финализирането на влизането на България в еврозоната и политическия преход чрез ротация на мандатите. Липсата на ясна и навременна комуникация от страна на управляващите допълнително засилва общественото напрежение.
Александров смята, че протестите могат да имат корективна роля, но при висока тревожност в обществото най-радикалните политически сили имат шанс да овладеят и използват натрупаното недоволство за политическа цел.
