„Дните не са толкова тихи, защото по магазините се вижда озверяването на хомосапиенса и то в магазини, които носят най-безсмислената част на подобен дълбок празник - формалните подаръци.

Децата не са само весели и игриви, а са вперени като фокстериери в дивеч в очакване на някакви подаръци. Нещата са доста материални и престъпно повърхностни в този момент“.

Коментарът направи пред БНР историкът проф. Петър Стоянович. 

Според него Бъдни вечер не е в контекста на християнството, а в огромни части по света хората не празнуват по начина, по който ние. 

„Колкото повече са принизени мечтите на бащите, толкова по универсализирани са мечтите на техните деца“. 

Pроф. Стоянович допълни: 

„Винаги е показателно, когато човек празнува някакъв празник, да отиде на място, където няма нищо друго - на едно теке, ако е мюсюлманин, в манастир, ако е християнин, и да преживее там не повече от един-два дни.

Тогава единствено ще вникне в същинския смисъл на нещата... Да останеш сам със себе си... Ужаси ни, че останахме сами със себе си и с близките си хора по време на изолацията“. 

Да изпреварим вируса и да мутираме преди него, пожела историкът в навечерието на рождествените празници.