Нивото на Дунав започва да се покачва, но все още остава под необходимите стойности за спокойна работа на АЕЦ „Козлодуй“. Централата продължава да работи при гранични условия, които според министъра на енергетиката Ива Петрова вероятно ще се запазят още 2-3 седмици.
Въпреки кризата България не е намалила износа на електроенергия, а благодарение на междусистемната свързаност е успяла да подпомага и други страни от региона. Паралелно държавата разработва технически решения, които трябва да намалят зависимостта на централата от екстремно ниските води на реката.
„В момента ситуацията с АЕЦ „Козлодуй“ все още е гранична, има известно задържане на нивото на река Дунав, а прогнозите за валежи не са стабилни. Поне още 2-3 седмици ще бъдем в настоящата ситуация“, заяви Петрова пред бТВ.
По думите й натрупаният през последните седмици практически опит вече позволява на екипите на централата да работят при водни нива, с които АЕЦ „Козлодуй“ досега не се е сблъсквала. Само ден по-рано Петрова съобщи пред парламентарната енергийна комисия, че Дунав е достигнал приблизително нивото отпреди месец и ситуацията се следи денонощно. Последните официални измервания показват леко повишение при Русе, Силистра, Свищов и Никопол, но спад при част от останалите водомерни постове.
Кризата вече наложи безпрецедентна мярка. На 21 август мощността на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ беше превантивно намалена с около 120 мегавата заради критично ниското ниво на Дунав. Това се случи за първи път в 52-годишната експлоатационна история на централата.
Петрова увери, че въпреки затрудненията износът на електроенергия не е намален. Още при първото ограничаване на мощността през август Министерството на енергетиката съобщи, че електроенергийната система разполага с достатъчно резерви и не се налага спиране на износа.
Държавата вече подготвя и по-трайна защита срещу подобни ситуации. Взето е решение за изграждане на дига в района на АЕЦ „Козлодуй“, която според предварителните разчети ще бъде дълга около 250-300 метра. Разработват се и варианти за прехвърляне на водни количества от вътрешни резерви към централата, като предпроектните проучвания са приключили.
Енергийният министър настоя и за по-силна координация между държавите по Дунав, тъй като ниските води вече засегнаха ядрени мощности и в други части на региона. През август Румъния и Унгария също предприеха мерки заради намаления дебит на реката, а според Петрова подобни критични ситуации вероятно ще се повтарят все по-често.
Другата голяма тема пред енергетиката остава бъдещето на комплекса „Марица-изток“. Петрова заяви, че дейностите в „Мини Марица-изток“ се обособяват в няколко основни направления, сред които продължаване на въгледобива и ангажиране на работници с рекултивацията на минните терени. За ТЕЦ „Марица изток 2“ са идентифицирани и възможни инвестиции, насочени към намаляване на оперативните разходи.
Само ден по-рано Министерството на енергетиката обяви създаването на новия „Холдинг Марица Изток“, в който влизат ТЕЦ „Марица изток 2“, „Мини Марица-изток“ и дружеството за възстановяване на минни терени. Решението е подписано на 31 август и е част от преструктурирането, поето по Плана за възстановяване и устойчивост.
Петрова отново беше категорична, че реформата няма да доведе до масови съкращения в мините. Министерството още през юли заяви, че целта на преструктурирането е запазване на работните места и осигурява
