Социалната политика у нас бе реабилитирана през отиващата си 2021 година. Заради изборите изведнъж всички политически партии започнаха да мислят свръхсоциално, защото няма как да тръгнеш да искаш всенародната любов и да загърбиш социалната политика.

Това беше добро, защото бяха повдигнати сериозни въпроси, каза в интервю за БТА директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков.

"Ягодката на тортата е актуализирането на пенсиите, което беше направено в края на годината - нещо, което се очакваше от много дълго време. Нямаше парламентарно представена сила, която да е против - партиите разбраха, че трябва да има такава промяна", заяви Нейков.

Грешката - загубихме границата между социално осигуряване и подпомагане

По думите на Иван Нейков, грешна стъпка през годината е, че с политиките към пенсионерите загубихме границата между социално осигуряване и социално подпомагане. "Започнахме да даваме като пенсия помощи - дали ще ги наричаме ковид добавки, дали - подкрепа до линия на бедността, не е толкова важно, но така размиваме границата между две съвършено различи системи", заяви експертът.

При осигурителната система е важен приносът на човека с оглед на размера на пенсията, докато при социалното подпомагане са водещи нуждите на човека - там принос няма, там е въпрос на подкрепа от обществото, припомни директорът на Балканския институт по труда и социалната политика.

Според Нейков тази грешка продължава да съществува, пренесена и в политиките за 2022 г. - отново ще даваме поравно ковид добавките.

Той смята, че задачата как да не се размиват границите между двете системи, ще продължаваме да я решаваме през 2022 г., дано не и през 2023-та, защото "много хора по труден начин разбраха един от основните закони в социалната сфера - че много лесно се дава, но много трудно се спира онова, което си дал, дори когато грешно си го дал".

Ковид добавките не заместват липсата на социални услуги и не дават по-добър живот

"Ние решихме, че за пенсионерите е достатъчно да им вдигнем пенсиите, за да водят по-качествен живот. Какво от това, че ще дадем 60-70 лева допълнително на един човек в едно малко село, където няма кой да му даде услугите, от които той има нужда?", коментира Иван Нейков.

Според него най-големият проблем в социалната сфера е липсата на услуги. Трябва да има съвършено друга политика, която да насърчи предоставянето на услуги, смята експертът. Според Нейков политиците не попитаха възрастните хора от какви услуги имат нужда, а им дадоха 50-100 лева отгоре, като им казаха, че така ще живеят по-добре, а това далеч, по думите му, не е така.

Доходите на работещите

Според Иван Нейков различните отрасли са реагирали по различен начин по време на кризата - в затворените или ограничените бизнеси хората са загубили доходи, но за някои бизнеси тази обстановка беше истинско възраждане - в онлайн търговията, индустрията на IT технологиите. Не може да се слага клеймо на годината, че е била безкрайно лоша или безкрайно добра - имаше различни състояния за различните индустрии, смята Нейков.

Наложителните политики през 2022 година

Ние забравихме хората с увреждания, трябва да ги върнем на пазара на труда, заяви Иван Нейков. Според него един от най-тежките проблеми, пред които е изправено новото ръководство на Министерството на труда и социалната политика /МТСП/, ще бъде как да промени системата за оценка на работоспособността.

Голямото "бяло петно" през последните десет години в политиките на МТСП е, че трудът беше избутан в ъгъла, заяви Иван Нейков в отговор на въпрос как бяха подкрепени работещите хора. Според него има десетки въпроси, които са се натрупали, свързани с трудовото законодателство. Те трябва да бъдат решени, но непрекъснато ги отлагаме, смята той. Според Нейков един от тях е свързан с труда на хората с увреждания.

Повече от 100 000 са хората с увреждания, които могат да се включат в пазара на труда

Изследванията на Балканския институт по труда и социалната политика сочат, че над 100 000 души с увреждания могат много активно да се включат в пазара на труда, и приобщаването им там е наложително заради тяхното социално включване и нуждите на работодателите от работна сила.

Звучи много теоретично, но е важно и от финансова, и от социална гледна точка, защото действащата система е насочена към това - човек отива в ТЕЛК, за да получи пенсия, това е целта, докато истинската цел на всички индустриално развити държави е: когато отидеш в системата за оценка на работоспособността, тя да ти помогне, да разбере кое е онова, което можеш да правиш, а не кое не можеш да правиш, посочи експертът.

"В този случай тези хора са много по-полезни и за себе си, и за обществото, и за близките, защото ние помагаме човек да работи и да получава доходи, а не само пенсия. Това е огромно предизвикателство, което, надявам се, новото ръководство ще има куража да посрещне", заяви Нейков.

Министерството на труда и социалната политика трябва да даде отговор и на въпроса какво трябва да регулираме в труда по нов начин и как да доставяме социални услуги на хората, които имат нужда от тях, смята Нейков.

Пандемията върна контактите на българите в близкия семеен кръг

Попитан дали пандемията е произвела повече социална маргинализация в България, Нейков каза, че пандемията у нас въздейства по друг начин, не можем да говорим за социална маргинализация, защото ако пандемията е намалила широките социални контакти, в същото време е увеличила социалните контакти в по-малки кръгове, във фамилията.

"Българинът се чувства много по-добре, когато е с най-близките, с приятелите, с фамилията, когато повече се чува с роднините, вижда се с тях. От тази гледна точка нямаше нещо стряскащо през 2021 г.", допълни той.