Иван Стамболов – Сула: Загадъчното битие на партиите под чертата

Във всяко неосъществено нещо, включително и в партия, неуспяла да влезе в парламента, се таи и капка загадъчност редом с трагизма

Защо пък „загадъчно“? Ами, защото „загадъчно“ е красива и обещаваща дума, която стимулира фантазията, пък и във всяко неосъществено нещо, включително и в партия, неуспяла да влезе в парламента, се таи и капка загадъчност редом с трагизма, коментира Иван Стамболов – Сула пред Tribune.bg.


И тъй като нашият малък, но сплотен кръжец на кисели мърморковци вчера се занима с партиите над чертата, мисля, че е справедливо днес да обърне морни взори и към тези под чертата.

Под чертата останаха 17 партии и един независим кандидат за депутат – Давид Леон Леви – икономист, бивш (а може би и все още настоящ) член на „Ред, законност и справедливост“ на Яне Янев, икономист с „дългогодишен опит в подобряването на международния имидж на България“, завършил „Кино и телевизионна режисура“ в Тел Авив.

Те са интересни с това, че отразяват симптоматични движения на народната душа, които поради неразбиране или недостатъчно финансиране не са успели да намерят място на голямата сергия. Неуспехът на някои от политическите субекти под чертата ни натъжава, докато относителният успех на други ни шокира. Да видим.

Консервативно обединение на десницата (КОД). Не биваше да отпадат. При определени обстоятелства и малко по-сериозен подход от тяхна страна, това можеше да бъде моята партия. Естественото им място беше заедно със СДС и ГЕРБ, но те поискаха да видят името си в заглавието на коалицията, което затрудни процеса.

После се заговори за включването им в патриотичната формация. Не знам дали осъзнават какво пропуснахме, след като тази идея не се състоя. Българското консервативно винаги е било селско (народняшко и мнозинствено) и градско (елитарно и малцинствено).

При една коалиция между ВМРО, НФСБ и КОД можеше да се получи твърде симпатичен консервативен субект, за който мнозина стари гражданя, свикнали да ходят за бира до ъгъла по чехли, биха гласували.

Това можеше да е субектът, който да консолидира цялото мълчаливо, но многобройно мнозинство, недоволно от разните там зелени сделки, локдауни, джендър идеологии и прочие. Но не би. Вместо това КОД избра да се коалира с някакви фантоми и си понесе последиците.

Българските патриоти. Откакто Марешки смени Сидеров, нещо не им потръгна. Аз лично съжалявам за патриотите. Макар че, ако вярваме на Димитър Талев, македонизмът тръгва не от Коминтерна, а от Гоце Делчев и Даме Груев и тяхната омраза им към „върховистите“ – български офицери, борещи се за присъединяването на македонските земи към българското царство.

Но да речем, че ВМРО и НФСБ са хората, които не се страхуват да говорят неудобни истини и предлагат различни от общия мътен и безинтересен поток решения по редица въпроси, като например за наборната армия. И за силната армия въобще. Не биваше да остават извън парламента, но пък вечни парламенти няма, ще се пробват пак.

Българско лято. Близо 50 000 души са гласували за Васил (Черепа) Божков. Жалко че не влезе в Парламента, защото ако беше влязъл, щяхме да се окажем очаровани свидетели на това как беглец с 18 обвинения получава имунитет и държавна субсидия. А и със сигурност Черепа щеше да е украшение в една евентуална коалиция заедно с „Изправи се! Мутри вън!“.

Не може да не се спрем и на „Ляв съюз за чиста и свята република“. Коалицията е известна повече като „партията на Жан Виденов“, макар той да е само един скромен организационен секретар в нея.

Изумително е как и откъде се намериха повече от 10 000 души да гласуват за Жан Виденов, след всичко, което неговото управление причини на страната! Ако Луканов беше жив, сигурно отдавна щеше да е премиер на този романтично-фантасмагоричен народ.

Коалицията е забележителна и с това, че в нейното ръководство участва и кавалерът на орден „Дружба“ за принос към укрепването на руската нация – Николай Малинов. Малинов е обвинен в шпионаж в полза на Русия и е председател на Национално движение „Русофили“, което (второто, а не първото) би трябвало да го прави русофил №1.

И ако изборният им резултат е огромен с оглед участието на Жан Виденов, то той е нищожен с оглед участието на русофил №1. Нима русофилите са толкова малко, нима са толкова политически незначителни? Да не би да са се разпилели по други партии – „Атака“ на Волен Сидеров, Възраждане на Костадин (Костя Копейкин) Костадинов…

Да не би основната русофилска маса да е под една или друга форма при Президента? Това ние, простите граждани, няма как да го знаем. В крайна сметка може да се окаже вярно и че сме „страна на професионални русофоби“, за което вече сме говорили.

Останалите под чертата са Движение заедно за промяна на Александър (Лупи) Томов (0.13%), който на всички избори успява от някъде да финансира кампания и да я проведе; „Атака“ на Волен Сидеров (0.46%) – онзи някогашен „златен пръст“, за който не знаем дали все още е православен или се е върнал към светската си битност;

„Републиканци за България“ (0.31%) на бившия втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, заради когото журналистът Горан Благоев избра да скъса и с Националната телевизия, както скъса и със Светия Синод; „Глас народен“ на Светльо Витков (0.17%); „Партия на зелените“ (0.12%), която не бива да се бърка с онези зелени в състава на т. нар. „градска десница“;

„Възраждане“ на споменатия вече във връзка с русофилите Костадин Костадинов (цели 3.01%, Народе????); партия „Свобода“, Български национален съюз, „МИР“, „България на труда и разума (съкратено БТР, нещо подобно на Тайния алианс за национален консенсус, съкратено ТАНК – шегувам се!), „Подем“, „Бригада“ (майко мила!), „Пряка демокрация“ и споменатият в самото начало независим кандидат Давид Леон Леви. Е тѐ това е. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил.

Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.