Иво Прокопиев отново изпълзя в ефира, за да лъска собствения си имидж

Прокопиев отчаяно се опитва да лъска собствения си имидж, усещайки, че изказаните от депутатите на ДПС през последните седмици истини за собственото му битие, постепенно ще го потопят. Прокопиев не е свикнал да чува публично истините за себе си, защото те са табу за обществото.

Толкова години разградският олигарх полага усилия да скрие истините и да представя себе си като бяла якичка, чист и спретнат „пазарен“ (както сам се нарича) бизнесмен, демократ и независим издател на „Капитал“ и „Дневник“.  И да обвинява други, че били непазарни, корумпирани, медийни монополисти, зависими издатели, недемократични и прочие подобни епитети. Или с едно изречение - Прокопиев се опитва да бъде моралния ментор на обществото ни, най- висшата инстанция.

И докато преди медиите на бившия вече издател Делян Пеевски единствени разкриваха болезнените за
разградския олигарх истини, то сега цяла една партия започна да го сочи с пръст и да показва уродливото лице на задкулисието, управлявано от кръга „Капитал“.

Да се пита човек, за какво му трябваше на Прокопиев да отстреля Пеевски, така добре и удобно години наред се криеше зад създадения от самия него медиен образ на общественото чудовище „Пеевски“. Когото дежурно обвиняваше за всичко случващо се в държавата и му лепеше всякакви фалшиви етикети. А сега, след като Пеевски вече не е на дневен ред, прожекторите на общественото внимание неминуемо ще се обърнат към истинската (но скритата до момента) еманация на модела на завладяната държава, или казано с една дума – към олигарха Прокопиев.

И затова Прокопиев бърза да се оправдава, да кърпи продрания си обществен авторитет на моралния ментор. Но оправданията му са доста наивни и елементарни, а и читателите вече не са толкова глупави и не се връзват на красиво завъртяните и лъскаво изказани, но крайно лъжливи, прокопиеви съждения.

В поредното си интервю, този път пред сайта „Факти“, Прокопиев отново се опитва да ни накара да повярваме, че той бил представител на „пазарния“ бизнес, който трябвало да остане невидим за политиците, за да не бъде изнудван, докато всичко друго било „политическа клиентела, финансирана щедро със субсидии“.. Колко арогантно и лицемерно звучи това от човек, занимаващ се от години с медийно изнудване на неудобните му политически или бизнес опоненти. Безброй са статиите в „Капитал“ и съпридружните му медии, в които „честните“ и „независими“ прокопиеви журналисти „смело“ громят неудобните за своя издател бизнесмени.

С едничката цел да ги унищожат. Стотици са и примерите, как безпринципно толерират своите, а грубо обругават чуждите и неудобни политици или партии. И този човек, който години наред контролираше мейнстрийма (както сам си признава в стенограмите „АРГО“), който можеше да поръчва медийни
публикации и телевизионни репортажи (и то в двете най-големи телевизии „бТВ“ и „Нова“) срещу всеки, който му пречи, сега се прави на „пазарен“ бизнесмен, който се „криел“ от политиците, за да не бъде изнудван. Да му се ненадяваш, до какви крайности е стигнал, за да оцелявя. А когато внедрения от него програмен директор на „бТВ“ Венелин Петков създаваше публицистиката на телевизията по опорните
точки на „Капитал“, Прокопиев не ревеше.

Тогава всичко беше точно. Когато десетките негови журналисти и интернет сайтове, като Силвия Великова (от БНР), Полина Паунова („Медиапул“), Иван Бедров (“Клуб Z“) и много други, безропотно следваха опорките на „Капитал“, Прокопиев пак не ревеше. Че защо да реве, всичко е точно когато той управлява мейнстрийма. Едва ли има друга фигура от обществения живот през последното десетилетие, която да отговаря по- точно на определението „медиен монополист“, от самия Иво Прокопиев.

Същият този Прокопиев, който обвинява сега другата част от бизнеса, че не бил пазарен и се финансирал от субсидии, години наред получаваше финансови грантове от държава и от чужди фондации, като „Америка за България“ и „Отворено общество“ на Джордж Сорос. Медиите му, както и контролираните от него НПО-та съществуват от години единствено благодарение на щедрото финансово субсидиране. Не е трудно да се провери колко пари изкарват същите медии на пазарен принцит, от реклами или продажби, и колко от грантово финансиране, за да стане всичко напълно ясно. Само за последните години
например „Капитал“ е усвоил грантове за 6 милиона лева.

А ако се върнем към далечната 2001 година ще видим, че и началото на бизнеса на Иво Прокопиев е щедър подарък от държавата. Как днешния олигарх и някогашен скромен млад журналист от Разград придоби най-големия производител на Балканите на каолинова суровина – предприятието „Каолин“. Почти без пари,
срещу компенсаторни инструменти и някакви 300 хил. долара кеш пари. А през 2012г. го продаде за повече от 100 млн. евро. Дай Богу всекиму, а не само на Прокопиев, такъв щедър подарък от държавата. Сега обаче същият Прокопиев е бяла якичка, виден олигарх, който удобно е забравил собствените си кирливи ризи.
И как същият този Прокопиев се криел от политиците, за да бъде изнудван. Каква нагла демагогия е това.

Същият Прокопиев участва със свои министри в почти всеки кабинет от времето на Иван Костов, та до наши дни. Дори и в служебния кабинет на Румен Радев има своите проксите – Кирил Петков и Асен Василев. А да
не говорим за кабинетите на Борисов. То не бяха Христо Иванов, Трайчо Трайков, Росен Плевнелиев, Нона Караджова, Румяна Бъчварова и още и още. С толкова свои министри Прокопиев може да прокарва цели политики в различни сектори от икономиката в свой собствен интерес. Има и собствени политически партии в лицето на „Демократична България“ и „Да, България“, както и собствени политически марионетки – Радан Кънев, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Антоанета Цонева и други. При това положение съвсем не става ясно от кои точно политици се е криел през годините. След като винаги е присъствал в политическото
управление на държавата, вярно не пряко, а задкулисно, чрез своите политически
проксита.

До тук коментираме само лъжите в първото изречение от интервюто на Прокопиев, а колко ли страници ще са ни необходими, докато стигнем до неговия край. Пълно с откровена демагогия и купища лъжи. Няма какво да се заблуждаваме, Иво Прокопиев е опитен манипулатор, който години наред остана скрит за
общественото мнение и успя да изгради безкрупулния модел на завладяната държава, чрез пари, медии, влияние в съдебната система и политическа власт. И днес изглежда смехотворно именно той да критикува същия този модел, който с години умело използва за саморазправа с неудобните за него политици и
бизнесмени.

Да продължим нататък. Какво друго ни каза в интервюто си олигарха Прокопиев. Нищо вярно. Единствено шизофренично говорене от трето лице за модела „завладяната държава“, за който трябва да говори от първо лице, от свое име. Защото именно на кръга „Капитал“ са подчинени институциите, всички власти (да
не говорим за съдебната, където председателят на ВКС Лозан Панов е личен приятел на Прокопиев, а грантово зависимият „Съюз на съдиите в България“ действа изцяло в синхрон с опорките на кръга „Капитал“), ключовите регулатори и.  основните медии. А малкото, които не бяха под контрола на Прокопиев, станаха обект на ежедневни медийни атаки, обругавани и изнудвани от иначе
„независимите“ и „обективни“ прокопиеви медии.

Да си припомним Комисията за финансов надзор и нейния председател Стоян Мавродиев, който налагаше десетки административни санкции на фирми на Прокопиев за извършени от същите нарушения, и който „заслужено“ бе медийно унищожен след стотиците „честни“ публикации на прокопиевите медии. Кой би се опълчил на машината за публично унищожаване на кръга „Капитал“. А медийната помия излята върху главния прокурор, останал единствен към момента извън сферата на влияние на Прокопиев – стотици статии, публикации, интервюта на свързани с олигарха общественици и правозащитници, пърформанси, провокации и протести на грантово зависими НПО-та. Цял арсенал от диверсионна дейност с цел свалянето на главния прокурор и замяната му с удобен на Прокопиев.

Да, Прокопиев или страда от раздвоение на личността, за да говори за завладяната държава като страничен наблюдател или наглостта му явно не познава граници. И на фона на всичко казано до тук, Прокопиев да твърди, че бил честен издател, поради което бил подложен на репресии, е не само крайно наивно, а и смехотворно.

А, че изваждането на истината за Прокопиев от ДПС и публичното говорене по негов адрес, изнервят разградския олигарх, е повече от видно. Направо го вади от обувките. Но колкото и да се напъва Прокопиев, номерът да се изкара „жертва“ на ДПС няма да мине, както няма да мине и лъскането на репутацията на олигарха чрез поръчкови интервюта, в които дълго и напоително да ни обяснява за икономиката, за високите цените на електроенергията (въпреки, че именно Прокопиев е и един от най- големите производители в страната на скъпата „зелена“ енергия от фотоволтаични паркове), за промяната на бизнес климата след края на управлението на ГЕРБ, за процеса на дигитализация и прочие още теми, по които
явно олигархът Прокопиев е невероятно сведущ.

Явно не се е отказал да поучава българското общество, както и да показва своята фалшива загриженост за
икономическото развитие на държавата. Опитът да прикрие порочната си същност чрез говорене по фундаментални за обществото теми, също е обречен на провал. Порочната същност на създателя на модела
няма как да остане скрит.