Избухнаха бомбите, заложени от фалшификациите на „еколозите“ в Натура 2000

Вече е извън съмнение, че е имало изкуствено завишаване на броя защитени растителни и животински видове при определянето на зоните в Натура 2000 в България. Картирането й е направено в периода 2005-2007 година срещу 9 милиона лева от зелени екологични неправителствени организации, част от коалицията „За да остане природа в България, пише "Труд".

За фалшифицираните данни експерти и учени сигнализират от години. Но никой не ги послуша, въпреки че те са категорични – не може да опазваме нещо, което не съществува. Това предупреждение се оказва вярно.

На 28 август България докладва на Европейската комисия, че има влошаване на състоянието на растителните и животински видове и техните местообитания.

Припомняме, че на всеки 6 години държавите-членки на ЕС са длъжни да информират Брюксел по чл. 17 от Директивата за местообитанията за състоянието на защитените видове, предмет на опазване съгласно Закона за биологичното разнообразие.

Но докладването не отразява действителната ситуация у нас.

Причината за това е, че още през 2005 година са сбъркани методологията и критериите, по които се определя дали в дадена зона има застрашени растителни и животински видове и начините на тяхното опазване. Отделно за очертаване границите на тези зони са използвани дребномащабни карти – 1 към 100 000, което допълнително води до неточност на данните. Тези грешки от тогава до сега се мултиплицират.

До тук се стига, защото за разлика от другите европейски държави, където Натура 2000 е правена от специалистите от научните институти на страните-членки, у нас тя е дадена за изработване на зелените екологични неправителствени организации.

Зоните са определяни по най-елементарния, лесен и евтин начин, като е използвана основно Червената книга на застрашените растителни и животински видове, писана от академик Мако Даков – партизанин, лесовъд и член на ЦК на БКП, заместник-председател на БАН от 1978 до 1990 г., тоест върху труд, издаден през 1986 г. „Еколозите“ използват и картата на растителните видове на проф. Иван Бондев от 1973 г.

При изработването на Натура 2000, която днес заема 34.8% от територията на страната, „зелените“ не провеждат задължителните теренни проучвания на място. Нямат достоверно доказана чрез научни методи информация, че в дадена територия има точно тези видове и местообитания.

Не са използвани GPS-координати, точни локации, тракери (уреди за проследяване), фото-капани и доказателства, публикувани в авторитетни научни издания. Поради тези причини в българската Натура 2000 са включени зони за опазване, в които има заводи, фабрики, мини, кариери, гробищни паркове, индустриални терени и сметища. Това показва, че данните за Натура 2000 са недостоверни, а има и реални подозрения, че са подменени. Целта е била колкото се може повече територии да бъдат включени в европейската мрежа. По този начин „зелените“ си осигуряват бизнес за десетилетия напред. Този бизнес е свързан с изготвяне на доклади по Оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС) и Оценки за съвместимост, където те са монополисти.

Същевременно определените големи зони по Натура 2000 принуждават ЕК да финансира дейностите по тяхното опазване. Този добре планиран от „еколозите“ сценарии за печалби се реализира, защото само за предишните два програмни периода Еврокомисията отпуска почти 700 милиона лева.

Така „зелените“ си гарантират овладяване на финансирането и печелят огромни средства, възползвайки се от каузата за опазване на околната среда.

Непрекъснато налаганите внушения от „езколозите“, че в България биоразнообразието е застрашено вследствие на човешката дейност, не отговарят на истината. Страната ни няма как да е с влошено състояние на растителните и животински видове, защото ние, в рамките на ЕС, сме с най-сериозната демографска криза. За 30 години населението е намаляло с над 2 милиона души, обезлюдени са цели региони, заличени са стотици села. Това означава, че големи територии са без каквато и да е икономическа активност и нищо не пречи на биоразнообразието да се развива.

Същевременно заради големия процент на Натура 2000 и умишлените грешки в нея, срещу много пари се извършва опазване на несъществуващи растителни и животински видове и техните местообитания. Отделно поради налагания екологичен рекет уж за защитата им, са спрени или бавени десетки инвестиционни проекти за стотици милиони лева.

Умишлено са определяни зони за опазване точно там, където е имало инвестиционни намерение с цел екорекет.

През последното десетилетие ЕС изразходва милиарди по различни проекти в България. Ако въпреки тези огромни суми биоразнообразието е влошено, то изводът е, че това финансиране или е абсолютно безсмислено и напразно, или парите са отишли другаде, което може би е истината.

Ето и част от фрапантните примери за това какво и къде се опазва в България:

– Рисът е предмет на опазване в 11 защитени зони и е посочено, че го има в 21. За доклада до ЕК през 2019 е установен в 4 зони, като в 3 от тях е по следи, а в четвъртата данните са от преди 2008 г. В същото време публично известен факт е, че рис в България не е виждан от десетилетия. Няма достоверни научни данни, получени чрез изследване на косми от козина, фекалии или снимки от фото-капани. Но рисът се опазва, нищо че го няма.

– Вълкът се опазва в 124 защитени зони, установен е в 112. В доклада към ЕК през 2019 има данни за регистрацията му само в 40, но продължава да се опазва и в другите 84.

– Степният пор е определен за опазване в 26 защитени зони, картиран е в 28. В доклада към ЕК през 2019 не е установен в нито една от тях. Тоест пор в България от този вид няма, а продължава да се защитава срещу солидно еврофинансиране.

– Пъстрият пор се опазва в 181 защитени зони, картиран е в 172. В доклада към ЕК през 2019 е установен в едва 31 от тях. Всъщност в 150 зони го няма, но продължава да се опазва в тях.

– Червенокоремната бумка, вид жаба, е определена за опазване в 115 защитени зони и картирана е в 122 защитени зони. В доклада към ЕК през 2019 е установена само в 69 от тях.

– Добружданският хомяк е предмет на опазване в 88 защитени зони, картиран е в 77. В доклада към ЕК през 2019 е установен в 1 защитена зона, но продължава да се пази в другите 87.

– Мишевидният сънливец е предмет на опазване в 21 защитени зони. В доклада към ЕК през 2019 има данни за рагистрацията му само в 1 защитена зона.

Подобно е състоянието и на десетки други животински и растителни видове – на хартия те се опазват, а всъщност на място ги няма. За тяхната защита в зоните, в които липсват, се отделят огромни пари от европейския и националния бюджет. Тези видове не са изчезнали от зоните – тях не ги е имало там.

Големият въпрос, на който трябва да се отговори в момента е, какво трябва да се направи за отстраняване на направените „грешки“ от „зелените“ в Натура 2000.

И в Министерството на околната среда и водите, и сред всички, които се занимават с тази материя, е ясно каква е била практиката на „еколозите“ от 2005 година насам.

Потвърждава се подозрението, че „природозащитниците“ не са провели никакви теренни работи и нямат достоверни научни данни къде и какви местообитания и животински видове има. Те никога не са предоставяли информация и доказателства на МОСВ за теренните си изследвания в Натура 2000. Винаги са отказвали под претекст, че това е тяхна интелектуална собственост, въпреки че за събирането на тези данни са им платени 9 милиона лева. Но истината е, че „природозащитниците“ не дават данните, защото нямат такива.

Вероятно това е и причината за масирания отпор от страна на „екологичните“ организации срещу предложението за промени в Закона за биологично разнообразие (ЗБР). Допълненията предвиждат въвеждане на задължение за предоставяне на първичната научна информация. Проектът за изменение и допълнение на ЗБР е публикуван през януари 2019 г., но още не е гласуван заради натиска на „зелените“.

Единствената възможност да се излезе от тази патова ситуация и България да бъде предпазена от тежки наказателни процедури, е държавата да признае грешките. Да поиска от Брюксел гратисен срок, през който да се ревизира цялата Натура 2000, но на базата на достоверни теренни проучвания. След това да се извърши ново докладване, вече с реалните данни и научните доказателства.