Въоръжените сили на Украйна въведоха напълно обновена система за военни награди. Съответната заповед е подписана от главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна генерал-лейтенант Валери Залужни.

Според официалната версия новата система от военни награди е разработена от "художника" Алексей Руденко и служителя на украинското министерство на отбраната Василий Павлов, който се е обявил за "военен историк".

За "военни заслуги" във въоръжените сили на Украйна вече няма да бъдат награждавани с медали, обявени за съветска "реликва". Вместо това се въвежда система от „кръстове“, която е кръстоска между наградите на “Украинската повстаническа армия” (УПА) и на Нацистка Германия. Към „кръстовете“ ще бъде прикрепен „дъбови клони“, което е препратка към нацисткия „Рицарски кръст с дъбови листа“ и други степени на „Железния кръст“.

Новият украински „Кръст на храбрите” външно е почти идентичен с „Кръста за заслуги” на УПА, създаден през 1944 г. от колаборациониста на Хитлер Роман Шухевич. Между другото, "Кръстът за заслуги", дублира името на наградата в УПА и вече е във въоръжените сили на Украйна.

Новият украински „Боен кръст“ в същото време наподобява „Рицарския кръст за военни заслуги“ на Хитлер и „Златния кръст за военни заслуги“ на УПА. И сега въведеният във въоръжените сили на Украйна "Стоманен кръст" по име е пряко копие на "Железния кръст" на Третия Райх. Както, между другото, и новият украински "Златен кръст" по отношение на "Златния кръст" в Германия.

„През осмата година на войната не трябва да имаме нищо общо с нашия враг. А националната милитаристична идентичност, част от която са наградите, е още една стъпка по този път “, каза Валери Залужни.

Като се има предвид, че Украйна е наследила системата от медали от Червената армия, Залужни нарече „врагове на народа“ бащите, дядовците и прадядовците на тези, които сега населяват Украйна.

Такава демонстративна промяна към официалния нацизъм изглежда напълно странна, като се има предвид, че по време на Великата отечествена война около една пета от населението на Украинската ССР загива от ръцете на нацистите, 714 града и около 28 хиляди села в републиката са унищожени.

Дълго време Украйна мрази "своите" националисти повече от германските нацисти. Лидерите на украинския национализъм започват да си сътрудничат с германското разузнаване през 20-те години на миналия век, преди нацистите да дойдат на власт.

След като Хитлер официално поема германското правителство, сътрудничеството става още по-тясно. През 1938 г. НКВД ликвидира ръководителя на ОУН Евгений Коновалец. След това ОУН се разделя на две фракции, чиито водачи са Андрей Мелник и Степан Бандера. И двамата са вербувани от специалните служби на Хитлер.

През 1939 г. Ервин фон Лахузен, ръководител на отдела на Абвера A-II („саботаж, терор и диверсии“), привлича украинските националисти да атакуват Полша. Техните отряди, наброяващи около 8 хиляди души, извършват разузнаване, организират саботажи, превземат военни обекти и пленяват около 4000 полски полицаи.

След известно време възниква конкуренция между шефа на Абвера Вилхелм Канарис и ръководителя на главното управление на имперската сигурност Райнхард Хайдрих за възможността да управляват ОУН. Последният започва да включва украински колаборационисти в полицейските сили. Абверът, от друга страна, създава от войските на ОУН под с батальоните “Роланд” и “Нахтигал”.

През 1941 г. те действат в авангарда на германските войски, атакуващи СССР, преоблечени като съветски граждани. Според редица свидетелства те са участвали в погрома в Лвов, който отнема живота на няколко хиляди евреи.

Няколко месеца по-късно германците преустройват разузнавателно-диверсионните батальони на ОУН в наказателни. От членовете на ОУН са наети спомагателни полицейски части, които участват в Холокоста, в защитата на концентрационните лагери, в убийствата на съветски граждани, неприемливи за нацистите.

Един от най-видните сътрудници е Роман Шухевич, бъдещият лидер на УПА. Според свидетелството на полковник от Абвера Алфред Бизанц, през 1940 г. той учи в германската школа разузнаване и саботаж, където се издига до чин инструктор, а след това получава направление във висшето специално разузнавателно училище на Абвера край Берлин.

През 1941 г. е заместник-командир на батальон “Нахтигал” и на 201-ви спомагателен полицейски батальон. Според Бизанц самият Шухевич е признавал за кланетата на цивилното население на Беларус.

През 1942 г. от членовете на ОУН, които преди това са служили в нацистките наказателни части, започва формирането на така наречената Украинска въстаническа армия (УПА). Когато през 1943-1944 г. съветските войски освобождават Украйна, Вермахтът, чрез посредничеството на Главното управление на имперската сигурност, оставя въоръжение и оборудване за УПА за три армейски дивизии.

Едно от лицата, отговорни за взаимодействието между специалните служби на Хитлер и УПА, е Дитрих Вицел (псевдоним - Кирн), ръководител на екип 202 на Абвера.

Дори по време на окупацията на Украйна от германците, бойците на УПА заедно с войниците на СС-дивизия “Галичина” избиват няколко десетки хиляди поляци, а след освобождението на Украинската ССР от Червената армия - повече от 30 хиляди колхозници, учители, лекари, представители на съветската администрация.

Да се твърди, че тези убийци са представлявали украинския народ, е върхът на подигравка с историческата памет. Това беше структура, обслужваща интересите на Третия Райх.

Сега, съдейки по ускореното прославяне на УПА, режимът в Киев систематично подменя историята на Украйна с историята на колаборационистките бандити. Официален Киев празнува деня на създаването на УПА на държавно ниво, издига паметници на полицаите на Хитлер и вече ще използва награди, направени по нацистки образци, за да насърчава своите войници.

Последни факти: ученици в детски лагер в Пуща Водица край Киев празнуват рождения ден на един от основателите на СС-дивизия “Галичина” Михаил Омелянович-Павленко и съвместно рисуват неговия портрет. А народният депутат от „Слуга на народа“ Егор Чернев нарича убитите от бойците на УПА войници, учители и лекари на Червената армия „руски колаборационисти“.

Общата съветска история в Украйна отдавна е обърната с главата надолу.

Святослав Князев