В една топла юлска вечер Тотев се прибра у дома и скапан от грижи, се тръшна на леглото, пише в свой коментар "Марица". Прищя му се да се върне в безгрижното детство, затова измъкна отдолу няколко играчки, които мама Роза му беше купувала навремето. Измежду тях изрови един пластмасов череп. Пазеше си го, защото в тежки моменти си представяше, че е на Славчо или Зико. Вдигна го в полутъмната стая и произнесе тихо:

-To be, or not to be a mayor?

После замислено допълни:

- Абе явно няма да ме бъде. То Цветанов няма да го бъде, та аз... Спирам с кметуването.

- То не се знае - рече черепът. - Ти може да не искаш трети мандат, ама Ташаковците около тебе искат. Какво се правиш на Слави Трифонов - дигаш си чукалата, а екипът да гладува.

- Какъв екип, бе - простена Тотев, - от осем години са на хранилката. Те затова ме бутат към трети мандат, иначе след меСните избори ги чака страшно вегетарианство. Секват хайдушките чевермета.

- То ако е само това - подсмихна се черепът. - Имаше едно време един Гешев, дето се разправи с партизаните. Сега, гледам, пак Гешев идва, ще подхваща хайдуците.

- Знам аз на кого е човек тоя, ама сега късметът наистина може да ми изневери - въздъхна окъхарено Тотев.

- Айде не се прави на Марко Тотев. Ти прескочи зоологическата градина като тигърът, дето го няма, та сега ли? Да му мислят тези от платформата ти. Ти нали каза, че си направил Пловдив като една платформа, в която всеки намерил своето място. Ама тя, платформата ти, много тясна, бе, Тотев! Дето се вика - шепа приближени, побират се в една килия.

- Пепел ти на устата! - скастри го Тотев. - Макар че за тях какво да милея, аз милея за Пловдив, моята връзка с града е духовна, изпитвам голяма любов към него...

- Спри, спри! - ошашави се черепът. - Както го подкара, ще кажеш, че си готов и да го оправиш...

- Че аз го оправих. В някакъв смисъл. Е, не целия град, ама поне част от него.

- Така е - призна черепът. - Знае се и коя част е. Семейният хотел, земята под "Каменица"...

- Стига де! - ядоса се Тотев. - Ами булевардите, Колодрума, шадраваните, базиликите...

- И тях ли взехте с брат ти! - удиви се черепът. После му намигна шеговито: - Майтап, бе Уили, истината е, че тези обекти са ни много скъпи. Абе, ти как успя да ги оскъпиш толкова?

- Направих го, за да има баланс - семейните обекти пък ми излязоха евтино.

- Е, нищо, ще си спомнят за теб като за първия строител.

- Пловдивчани ли?

- Не, внуците ти.

Тотев го изгледа ядосано, после изведнъж се натъжи:

- Колко пари отидоха за тоя град, усвоихме ги, доколкото можахме, а местните пак не ме обичат. И Бойко не ме обича.

- Е, просветна ли ти най-сетне? - укори го черепът. - Нали той те предупреди да ти светне червената лампа, за да не ти светне синята, пък я се виж - светиш като новогодишна елха.

- Така е, ама нали Цветанов с големите уши чуваше вместо мен, доверих му се...

- Е, нищо де. Сега отстъпвай стола на новия кмет. Ако успее, разбира се, да се добере до сградата на общината. Имам предвид, че някоя дупка на площада може да стане лобното му място.

- Смяташ ли? - обнадеждено го погледна Тотев. После изпъчи гърди и извика: - Много е трудно да управляваш след Тотев!

- Ама ти за себе си в трето лице ли говориш? - зяпна черепът. - Като монарсите. Да не би да си един пловдивски Хамлет... Не, по-скоро си един пловдивски Шекспир.

- Защо?

- Много драми създаде.

- Е, тепърва ще видиш какъв драматург съм - грейна лицето на Тотев. - Няма да участвам в изборите, защото аз не съм като Нинова!

- В какъв смисъл?

- Ами различаваме се, тя е мъжко момиче. Но това е друг въпрос, искам да кажа, че няма да се отметна, но това не означава, че няма да работя за града.

- Звучи заплашително - изгледа го подозрително черепът.

- Аз лично имам фаворити за кмет - продължи Тотев. - Имам поглед върху потенциалните хора, които искат да станат кметове. Аз ще ръководя структурите в кампанията. Оставам лидер на партията в града. Трябва да има приемственост.

- Леле, значи Тотев си отива, но тотевщината остава - стресна се черепът.

- Точно така, само че се нарича тотевизмът. А ти какво млъкна?

Черепът мълчеше смаяно. После отрони:

- Ами тогава по-добре да идва Фортинбрас и да прибере труповете.

Завеса