Посланията в предизборна кампания не са просто въдица за ловене на електорат, те са и декларации за бъдещо управление. Това става ясно от думите на политоложката Цветанка Андреева, цитирана от "Фактор.бг".
Цветанка Андреева
Как човек, който проповядва подобни идеологии, чрез популяризацията на скандален предизборен клип и отказва да спре разпространението му, може изобщо да бъде предложен за държавната администрация и то на емблематична за външната ни политика позиция?
Да си съучастник в настройването на мюсюлмани в България и цивилизования свят срещу Израел те превръща в персона нон грата за външно министерство. Вероятно при друго правителство, примерно такова на ПП „Възраждане“, Валентин Тончев от АПС би могъл да е и външен министър, но към днешна дата в кабинета Желязков това е невъзможно.
Конфликтността на тази позиция, с която публично се отъждествяват лица на лидерски позиции в АПС, компрометира целия им политически кръг. Особено след реакцията и на българските евреи.
Скандалът е толкова ярък политически, че от тук насетне това ще е клеймо, което ще пречи на Тончев и компания в много от бъдещите им изяви. Няма нищо невинно или простимо в подобна акция, и печеленето на гласове не извинява, а утежнява вината.
Посланията в предизборна кампания не са просто въдица за ловене на електорат. Те са и декларации за бъдещо управление. Авторите имат достатъчно европейски и национален опит, за да знаят това!
